Афективни разстройства са разстройствата на настроението. Тревожност, депресивност и приповдигнатост на настроението са елементи от клинично значими симптоми на афективните разстройства. Симптомите на тревожност и безпокойство са сред най-разпространените психични симптоми. Според три съвремени изследвания тревожните състояния засягат 2 до 4% мъжете и 3 до 4,5% жените.

Към тази група афективни разстройства, спадат следните нозологични единици:

• Маниен епизод;
• Биполярно афективно разстройство;
• Депресивен епизод;
• Рецидивиращо депресивно разстройство;
• Персистиращи разстройства на настроението [афективни разстройства];
• Други разстройства на настроението [афективни разстройства];
• Разстройство на настроението [афективно разстройство], неуточнено.

Биполярно разстройство – представлява манийно-депресивно разстройство, съпроводено от висок приток на енергия, неспокойствие, приказливост и неограничен оптимизъм. Обикновено накрая се изпада в тежка депресия. Биполярните разстройства се характеризират с трайни промени в настроението в посока – от потиснатост и тъга или приповдигнатост, експанзивност и раздразнителност.

Депресивно разстройство – включва липса на настроение, загуба на апетит, умора и чувство на вина. Депресивните разстройства се делят на:

• Голямо депресивно разстройство – характеризира се с един или повече депресивни епизоди, които обикновено са следвани от периоди на съхранено социални и професионално функциониране;
• Персистиращо депресивно разстройство – характеризира се с трайно потиснато настроение в по-голямата част на деня за срок по-голям от две години;
• Предменструално дисфорично разстройство – характеризира се с наличието на изразени афективни симптоми по време на последната седмица от менструалния цикъл, които затихват или напълно се разрешават по време на първата седмица след началото на менструацията. Тези симптоми са налице през повечето менструални цикли през последната година и включват изразена лабилност на настроението, раздразнителност, потиснато настроение, тревожност и напрежение. Допълнително налице могат да бъдат понижен интерес към обичайните дейности, трудности в концентрацията, уморяемост, нарушения на съня и апетита, както и физически симптоми – увеличаване и чувствителност на гърдите, ставни и мускулни болки, чувство за подуване и др.

Параноидно личностово разстройство е част от личностовите разстройства (ЛР). В миналото те са се наричали психопатии, социопатии, характеропатии и др. По същество те са трайни и клинично значими девиации на характера и темперамента.

Психопатите са патологични лъжци

Техните отношения с другите хора са практически дефинирани от манипулация и експлоатация. Психопатът не вижда никаква причина, поради която да бъде честен или грижовен, загрижен за другите хора. Те обикновено са много добри в лъжите, понякога са способни да объркат дори опитни разпитващи. Понеже те са неспособни на срам или страх, езикът на тялото при тях или тонът на гласа им, и други подобни знаци, никога не ги издават, както обикновено се случва с другите лъжещи. Всъщност те абсолютно не се страхуват от това да бъдат хванати в лъжа. Когато те са поставени в ситуация да отговарят на реални въпроси и да се сблъскат с реалните факти, те, без дори да направят пауза, ще преработят своята история така че да пасва на фактите и да изглежда консистентна. Това непрекъснато преработване на тяхната история води до противоречия, които оставят слушателя обърка

Параноидно личностово разстройство се среща по-често сред мъжете. То се проявява с прекалена сензитивност към неуспехи и неудачи, често индивидите не могата да се примирят с тях, преживяват ги многократно и обикновено търсят вината в други лица. Те рядко признават, че са сгрешили и са силно убедени в собствената си правота, което ги кара непрекъснато да спорят. Открояват се със злопаметност спрямо обиди, оскърбления и имат повишена склонност към отмъщение.

Лицата с параноидно личностно разстройство са прекалено мнителни и подозрителни към околните. Най-често тази мнителност е насочена към близките хора, като тя често се съчетава с агресивност, склоност към патологична ревност свръхангажираност с неоснователни обяснения на случващото се наоколо или в света. Индивидите с параноидно личностово разстройство избягват да споделят лични неща, за да не бъдат компрометирани, тъй като се страхуват че информацията ще бъде използвана срещу тях. Смятат, че хората ще ги използват, ще им навредят или измамят. Виждат скрит смисъл или заплаха в добронамерени коментари или благоприятни събития.

Емоционално нестабилна личност се отличава с изразена тенденция да се действа импулсивно без оглед на последствията в съчетание с неустойчиво и капризно поведение. При тези личности настъпват остри изблици на гняв до насилие или поведенчески избухвания. Обикновено способността да се предвиждат или да се планират нещата е минимална. Хората, които са емоционално нестабилни имтат склонност да са много инпулсивни. Съществуват две основни форми на емоционално нестабилнатата личност:

• Импулсивен тип – тук доминира емоционалната нестабилност и липсата на контрол над влеченията. Тези личности обикновено се определят като свръхагресивни. Те имат нестабилно отношение към околните. Изблиците на насилие или заплашително поведение(особено при критика от страна на другите) са непрекъснати. 
• Граничен тип емоционално нестабилна личност – характеризира се с емоционална нестабилност, с неясни или нарушени представи на лицето за себе си, за собствените си цели и вътрешните си потребности. Ценностната им система е неясна, дифузна и променлива. Изпитват непрекъснат страх, че ще бъдат изоставени, а сами отблъскват с поведението си и незачитането на другите, без да го осъзнават.      

Симптомите на емоционално нестабилнa личност включват:

• импулсивност
• промени в настроението
• огромен страх от изоставяне
• изключително безпокойство и раздразнителност
• гняв
• параноя и подозрение към други хора
• мисли за самоубийство
• самонараняване
• бърза промяна на мнението за други хора
• параноя и непрекъснати подозрения към други хора
• чувства на празнота, безполезност и безнадеждност

Към емоционално нестабилна личност спадат агресивна личност, гранична личност и експлозивна личност.

Хистрионна личност се нарича още хистерична или инфантилна личност. Хората с хистрионно личностово разстройство се отличават с дълбок егоцентризъм и желание за социална значимост. Те са лабилни, егоцентрични, лесно обидчиви, неспособни към трайна привързаност. Разпознават се по повърхностната и хладна емоционалност. Някой се отличават с необуздано фантазиране, както и с патологична лъжливост и манипулативност. Хистрионна личност е характерна с прекомерно драматизиране на собствените си преживявания, театралност, преувеличено изразяване на чувствата. Това е свързано с повишеното им желание да са център на внимание, да бъдат забелязани и харесани от всички. Хистрионните личности лесно се повлияват от околните, обикновено имат повърхностни и лабилни емоции. В търсене са на различни източници на вълнение и въздействие, в които да се открояват от останалите. Именно поради това хистериците често са неподходящо съблазнителни в облеклото или поведението си, страдат от свръхангажираност с физическа привлекателност. Те търсят внимание, чрез провокативно и прелъстяващо поведение и външен вид. Чувстват се некомфортно, когато не са център на внимание и биха направили всичко, за да го привлекат като използват цветиста реч, облекло, грим, флирт.

Хистрионна личност няма самоуважение извън свидетелствата на чуждия интерес. Емоционалното изнудване чрез пози или намеци за самоубийство са сред основния ѝ репертоар за постигане на своето. Егоизмът и несъобразяването с другите достигат понякога изненадващи размери и общуването с нея е изтощително.

Тези хора са слепи за собствените си качества и всеки опит те да им се разкрият, било то чрез рационални доводи или чрез открита конфронтация, се посреща с оскърбление. Последното отблъсква хората, което кара хистрионната личност да извади от „реквизита си“ емоционалното изнудване, което действа още по-отблъскващо и я поставя в порочен кръг.

Зависима личност е разстройство на личността, при което лицето се ангажира с подтикване или позволяване на другите да поемат отговорността за съществени страни от живота му. Характеризират се с:

• Подчиняване на собствените си нужди на тези на другите;
• Нежелалие да отправи дори основателни изисквания към околните, от които е зависим;
• Визприема се като неспособен;
• Прекалено е ангажиран със страха да не бъде изоставен;
• Тенденция да реагира на беди, като прехвърля отговорността на другите.

Зависима личност представлява човек, койото не иска да поема каквато и да било отговорност. Такива хора често позволяват на останалите да поемат отговорността за съществени страни от живота им. Те са отстъпчиви и безропотни спрямо тези, под чиято зависимост се поставят. Подчиняват собствените си нужди на нуждите на другите, от които са зависими. Когато са сами се чувстват изоставени, безпомощни поради увеличаване на страха, че не биха могли да се грижат сами за себе си. Именно поради това те не критикуват околните и изцяло са подвластни на техните мисли и възприятия. Зависима личност не отправя основателни изисквания към хората, от които е зависима, защото страхът от това, че ще бъде изоставена, е завладял напълно съзнанието и. Ако хора от типа на зависима личност попаднат в неблагоприятна среда, може да станат съучастници на лица с асоциални прояви, поради безволието си.

Тревожна личност е тази, при която постоянно и завладяващо е чувството на напрежение и опасение. Тревожните разстройства протичат с прекомерен страх и тревожност. Те се страхуват от това, че са непривлекателни, нежелани от околните, страдат от силно проявен комплекс за малоценност. Тревожна личност е свръхчувствителна към критика, както и отхвърляне в социални ситуации. Не установяват контакти, преди да са сигурни, че ще бъдат харесани и приети от околните. Имат ограничен начин на живот поради нуждата от чувството на физическа безопасност. Избягват социалните и трудови дейности, при които има много междуличностови контакти поради страх от критика и отхвърляне. Когато е налице генерализирано тревожно разстройство, е на лице прекомерна персистираща тревожност и безпокойство, изпълнемо със страх очакване. Страдащият трудно контролира безпокойството си и не успява да попречи на тревожните мисли да отклонят вниманието му от нещата, които трябва да свърши. Тревожността и безпокойството се придружават от соматични симптоми:

• Ажитация, нервност, напрегнатост;
• Лесна уморяемост;
• Затруднена концентрация или чувство за „изпразване на главата“;
• Раздразнителност;
• Напрежение в мускулите, свързано с треперене, спазми и болка;
• Нарушение на съня – трудно заспиване, неспокоен и недостатъчен сън. 

ГЕНЕРАЛИЗИРАНО ТРЕВОЖНО РАЗСТРОЙСТВО

Тревожността е нормално състояние в определени ситуации. Но ако тя е продължителна, безпричинна и нарушава нормалния живот на индивида, вероятно се касае за генерализирано тревожно разстройство.Това състояние често съпровожда други психични заболявания като обсесивно – компулсивно разстройство, депресия и др. Генерализираното тревожно разстройство се повлиява добре от психотерапия и промяна в начина на живот, както и подобряване на психоадаптационните умения.

Рискови фактори за генерализирано тревожно разстройство  са:

• женски пол
• психотравма в детството
• скорошна психотравма
• тежко заболяване
• стрес
• определени особености на характера
• генетично предразположение
• употреба на алкохол и/или наркотици.

Някои соматични заболявания състояния, които също протичат с тревожност са: гастро – езофагеален рефлукс, сърдечни аритмии, заболявания на щитовидната жлеза, менопауза.

Симптоми на тревожност са:

• постоянно неспокойствие и притеснение за незначителни неща
• проблеми с паметта и концентрацията
• раздразнителност
• треперене
• неспокойни крайници и мускулно напрежение
• безсъние
• изпотяване, гадене
• задух и чувство на пристягане в гърлото
• липса на ясно определима причина за тревога
• усещане, че нещо лошо предстои да се случи

Консултация с психолог е задължителна, ако тревожността пречи на нормалния живот, появяват се мисли и планове за самоубийство и ако, за да приглуши тревожността, индивидът злоупотребява с алкохол, сънотворни и/или наркотици.

Психологичното консултиране е за хора, които имат конкретна проблематика. При този вид психологична помощ клиентът сам определя своята заявка, спрямо конкретен проблем. Психологично консултиране е за помощ на хора в рамките на психологичната норма, адаптиране, развитие на психологичния потенциал.

Методи на психологична помощ :

– Индивидуално и групово въздействие;

 – Интелектуално въздействие–основава се на законите на логиката– използва се информация за решаване на определен проблем;

 – Емоционално въздействие,с помощта на техника на емоционална подкрепа;

– Поведенческо въздействие–използва се обучението на друг човек.

Психологичното консултиране е процес на взаимодействие между помагащата страна – психологът и този, който търси помощ-клентът. Включва използването на психологични теории комуникационни умения за решаване на трудни проблеми на клиента.

Психологичното консултиране има за цел да помогне на клиента без никакъв натиск да вземе решение. Някой от формите–информиране и насочване на клиента, както и констатациите на психолога са насочени към това клиента да осъзнае своя проблем. Този процес не е само набор от техники, а включва формирането на специални взаимоотношения между психолога и клиента. 

Психологът не решава проблемите на клиента, а го подпомага да ги осъзнае и да намери правилния начин за решаването им.

Психологичното консултиране и психологична помощ са път към изцеление на душата, път към щастлив, изпълнен с радост и наслада живот. Думата път не е написана случайно. Път е, защото изисква да се измине определено разстояние, което тръгва от неволята и върви към добруването.  Доброто психическо здраве е гаранция за добро общо здравословно състояние .

Здрав дух – здраво тяло!

Всичко, което оказва влияние на психиката, въздейства и на тялото. Науката за психологията залага на твърдението, че човек може да повлияе на своето здраве, съответно и на своите заболявания. В това се крие връзката ум-тяло, която представлява психосоматиката. Ние всъщност сме две отделни части, вплетени в едно цяло. И тези две части са здраво свързани и не могат да функционират една без друга. Когато дълго време изтезаваме нашата душа с негативни мисли и емоции, неминуемо ще страда и нашето тяло. Както и обратното – когато системно не си доспиваме или се преуморяваме се физически – ще се чувстваме уморени и психически.

За да преодолеем по-лесно заболяванията, трябва да се избавим от негативните мисли, страхове, безпокойства, т.е трябва да приведем в ред душата си. Психологична помощ е не само полезна, но също така и необходима, особено в условията на стреса и  динамиката в съвременния свят.  Тя е стъпало към себепознанието и подобряването на отношенията  с другите. Всичко става по – лесно, когато човек знае на какво е способен, вярва в себе си и не носи бремето на излишните тревоги и съмнения. Така може много по – лесно и пълноценно да развие личността си и да използва пълния си потенциал.

Първи принцип :

При психологично консултиране гласи: Едно и също събитие може да има различен смисъл и значение за различните хора и когато имат някакъв емоционален проблем, хората мислят само по един единствен свой начин.

Този начин може да бъде правилен, но може и да не е така. Консултативната психология предлага и алтернативни начини на  мислене. Това е много важен момент, защото наличието на алтернативни начини на мислене означава възможност за избор. Колкото повече са алтернативите, толкова по-голяма е възможността за избор. Оттук и е толкова по-голяма е вероятността проблема да се реши по най-добрия начин. 

Вторият принцип при психологично консултиране гласи,

че психолога и клиента винаги работят в сътрудничество, в екип. 

Трети принцип при психологично консултиране:

Особената ситуация, интерпретирана по особен начин, води до особена емоция, променяща поведението.

Почти всеки един човек при напрежение променя поведението и поведенческите си реакции. За целта прилага свои изработени в личния си опит „самопомагащи ” поведения. Много често обаче тези самопомагащи поведения причиняват бъдещи проблеми. 

Четвъртият принцип при психологично консултиране включва разбирането, че

нашето „възприятие” за проблема само по себе си ни е полезно и не трябва да се премахва. Разликата е, че то трябва да бъде гъвкаво и адаптивно, а не ригидно. 

Пети принцип в психологично консултиране включва разбирането, че

всеки един от нас се ражда с определен ранг на поносимост и с определена степен(ниво) на възможностите си на справяне.

Това е така наречената биологична даденост, с която идваме на този свят. Върху тази биологична база, с която се раждаме, в индивидуалния ни живот започват да действат няколко групи фактори. 

• Първото, което се надстройва над биологичната ни база, е усвоения поведенчески стил. В неговата основа стои това, което индивидът наблюдава и усвоява още в първите години на живота си. 
• Над този поведенчески стил се надстройва (надгражда) така нареченото впечатване на поведенческите реакции. 
• Над това впечатване се надстройва така наречената когнитивна карта. Чрез нея човек започва да анализира събитията и да изработва реакциите си спрямо тях. В тази когнитивна фаза се включват вече и социалните фактори. Те ни въздействат и така човек постепенно става едно био-психо-социално същество. 

И така шестия основен принцип в психологично консултиране гласи, че

човекът винаги трябва да бъде разглеждан в неговото био-психо-социално единство,

при което всяка една от тези три основни компоненти влияе върху другите две и затова можем да говорим за тази зависимост между биологичното и психологичното у нас, без обаче да изключваме и факта, че сме социални същества. 

Последният седми основен принцип в психологичното консултиране е насочен към психолога. Той гласи:

трябва да се мисли глобално, а да се действа локално.

Психологът консултант трябва да направи всестранен анализ на конкретния човек – как той милси, какво чувства, какво го радва конкретно него и какво го наранява. Трябва да се направи анализ и на това, което се случва на този човек, за да може да стигне до конкретния начин за помощ при конкретния проблем на този конкретен човек. 

„Да бъдеш“ – да обичаш, да действаш и да израстваш духовно

Според Ерих Фром нагласата „ДА ИМАШ“ е ориентирана към човека и към стремежа му към материални притежания. Насочена е също и към властта, която е обвързана с алчност, завист и агресивност.

От другата страна, нагласата „ДА БЪДЕШ“ е насочена към удоволствието от споделеното преживяване и творческата активност и се мотивира от любовта.

„Да действаш, значи да бъдеш“.-Лао-дзъ

„Хората трябва да мислят не толкова за онова, което следва да вършат, колкото за това, какво са.“-Майстер Екхарт

„Колкото по-нищожно е твоето битие, колкото по-малко проявяваш живота си, толкова повече имаш и толкова по-значим е отчужденият ти живот.“- Карл Маркс

Егоизма и алтруизма са двете основни ориентации на човешкия характер, според Ерих Фром

Неограниченото задоволяване на всички желания нито допринася за благополучието, нито е път за постигане на щастие. Дори на максимално удоволствие. Мечтата да бъдем независими господари на своя живот се превърна в химера, когато започнахме да проумяваме, че сме бурмички в огромната бюрократична машина. Но мислите, чувствата и вкусовете ни са манипулирани от управляващите, от индустриалците и от обслужващите ги средства за масова комуникация. От плодовете на икономическия прогрес се ползват в пълна мяра само богатите държави. Пропастта обаче между богатите и бедните държави още повече се задълбочава.

Сам по себе си техническият прогрес създава екологична заплаха и опасност от ядрена война, които поотделно или заедно са в състояние да унищожат цивилизацията, а по всяка вероятност и живота на Земята.

“Човекът е станал свръхчовек…, казва Ерих Фром

Но свръхчовекът със свръхчовешка мощ не се е извисил дo равнището на свръхчовешки разум.

Колкото по-могъщ става, толкова повече обеднява духовно…

Трябва да се разбуди съвестта ни и да осъзнаем, че колкото повече се превръщаме в свръхчовеци, толкова по-безчовечни ставаме.“