Живеем в трудни времена при условията на невидим враг-Коронавирус. Всички сме изплашени както за себе си, така и за нашите близки. В началото не повярвахме. Това е първата реакция при научаването на лоша новина. Тук се проявява защитния механизъм – отричане. Чрез него човек отрича реалността, когато тя му създава дискомфорт. Лошата вест изправя хората пред редица предизвикателства и проблеми, които имат своята динамика в течение на времето и зависят от болестта, диагностичните процедури, лечението, когнитивните, поведенчески и емоционални реакции на индивида, както и социокултурния контекст в който се появява болестта. Чрез механизма на отричане ние залъгваме собствения си Аз, че всичко е наред и няма нищо заплашително. Впоследствие обаче, когато осъзнаем реалната опасност, ние изпадаме в състояние на шок, а след това се проявяват реакции на гняв и на протест. И ако предишната реакция би могла да се вербализира като: „Не, това е невъзможно“, то сега възниква въпросът:

„Защо това се случва?“ 

Събужда се чувство за фрустрация, раздразнение, протест към всичко и към всички – включително към съдбата и дори към Бога. Това е също една защитна реакция за изместване. Измества се фокусът от реалната опасност към реакция на гняв, протест и раздразнение. След като утихнат тези негативни емоции се появява страха от осъзната вече реална опасност. Невидим враг Коронавирус атакува и погубва много хора. Тези хора може да са наши близки, приятели или такива, които просто сме срещали. Да, някой от тях може би няма да срещнем повече, защото те вече са далеч от нас, на по-добро място… 

Но ние сме тук и сме живи! Щом сме живи, значи съществуваме!

Необходимо да си дадем сметка, какво всъщност е важно за нас и дали не пропускаме истинските неща покрай желанието си за материални облаги. Нека имаме мир в душите си и любов в сърцата си. Само тогава ще имаме очи за красотата, която ни заобикаля. Коронавирус ни нападна с унищожителна сила, но той не е просто случайност. „Болестта прави човек искрен“, казва автора на книгата „Болестта като път“ д-р Рюдигер Далке. „Пътят на човека е път, водещ от неволята към добруването, от болестта към изцелението и към просветлението. Болестта не е пречка, изникнала по погрешка на пътя и поради това неприятна. Болестта е самият път, по който човек върви към здравето си. Колкото по-осъзнателно гледаме на този път, толкова по-надеждно ще може той да изпълни целта си“

Психосоматика – връзката между тялото и ума при децата

Всеки родител е изправен пред проблема с детските болести, които често се дължат на психосоматика. Някои деца се разболяват по-често, други по-рядко, някои имат по-леки заболявания, а някои изискват по-специално внимание. По един или друг начин майките и татковците си задават следните въпроси:

Защо детето ни е болно? Как да го предпазим от болести? Как да се отървем от нежеланите симптоми? 

Днес все повече деца стават редовни посетители в кабинетите на лекарите без да се установяват конкретни причини за здраволовния проблем и диагнози, като приложеното лечение почти не помага. Зад това най-вероятно се крият проблеми свързани с психосоматика. Алергиите, гастритът, настинките, астмата, дерматологични проблеми и други детски болести вече се възприемат като такива.

Психосоматика е наука, която изучава връзката между ума и тялото, между нашето емоционално състояние и нашето физическо здраве. Много хора казват: „Всички болести са от ядове или от нерви“, а всъщност бихме могли сами да определим дали ще се разболеем по тези причини. В действителност съществува тясна връзка между душата и тялото. 

Стабилизирайки емоционалното си състояние и повишавайки устойчивостта на стрес, ние се предпазваме от различни физически заболявания. И обратно: втвърдявайки тялото си, ние укрепваме духа си и увеличаваме нашата способност да издържаме на житейските трудности. 

Психосоматика изучава всички прояви на тази връзка и последващите заболявания и разстройства

Когато става въпрос за деца не може да се твърди, че причината за всички болести е именно психологическият дистрес при тях. Но има доста данни, че често повечето от соматично болните деца са имали някакъв вид емоционални затруднения. Откривайки психологичната причина за болестта, намираме надежда, че е възможно да променим ситуацията и да помогнем на детето да се възстанови или поне да облекчи състоянието си.

Грешките при възпитанието, постоянният контрол, или липсата на такъв, както и непрекъснатото правяне на забележки понякога водят до появата на постоянна изнервеност, превъзбуденост, раздразнителност или пък потиснатост у децата. Това може сериозно да попречи на по-нататъшното им психично, а от там и соматично развитие, в което всъщност се изразява психосоматика.

Детските ясли и градини са препълнени с подсмърчащи и кашлящи деца, а болките в корема при учениците отдавна са станали норма в образователния процес. Нервните тикове, паническите атаки, заекването, страховете и фобиите значително са се увеличили.

Според статистиката на Световната здравна организация 47% от пациентите страдат от разстройства в спектъра на психосоматика и медикаментозното лечение не може да им помогне.

Въпреки че Международният класификатор на болестите дава ясно описание на психосоматичните разстройства и психогенните фактори на заболяването, нашите лекари все още не са склонни да търсят психосоматични причини за здравословните проблеми.

Ще разгледаме детското развитие като започнем с раждането. Детето е устроено така, че способността му да разбира, да сравнява факти и да прави изводи, се появява чак на 7-10 години.

Как детето възприема света и околната среда до това време?

Новороденото бебе се ръководи от заложения в него инстинкт за оцеляване. Храната, водата, защитата, топлината, сънят и сигурността са в ръцете на родителя. Детето е на 100% зависимо от майката за своето оцеляване. Следователно природата е заложила уникален механизъм за наговото оцеляване, а именно че благодарение на хормонални процеси в майката, в нея се поражда повишено ниво на чувствителност към детето и.

Детето чрез инстинктивни способности усеща своята майка и се адаптира към нея. Всъщност това е механизма за оцеляване.

От огромно значение има това към какво се настройва бебето в началото на своето съществуване – към отношение с любов от страна на майката или отношение с раздразнение. В зависимост от това се задействат абсолютно различни процеси в развитието на мозъка на детето.

Ако любовта възпитава у детето мощни защитни механизми за бъдеща устойчивост на стрес, то раздразнението и омразата ги унищожават.

Ако родителят не разбира и не контролира този процес, има голяма вероятност детето да се научи да фалшифицира чувствата си, просто за да бъде удобно за родителя. В бъдеще това е пътят към вътрешни конфликти и възможна психосоматика.

От известно време насам, усилено се разглежда въпросът за лечение с хомеопатия и намаляване приема на фармацевтични продукти, с цел ограничение на вредното им влияние върху детски организъм. Родителите изразяват желание децата им да бъдат здрави и все повече се насочват към натурални и билкови продукти за лечение на настинки и заболявания, както и към приемане на правилните здравословни храни.

Разгледано от тази гледна точка, предприетите действия (храни, билки и други) влияят върху физиологията на детето, засилвайки имунната му система, с цел то само да се пребори с „атаките“ на околната среда. В този случай ние приемаме, че заболяването е нещо външно, което е предизвикано от „не доброто“ функциониране на тялото, с което то не може да се справи и затова „работим“ само върху него.

Нека сега разгледаме и друга страна на повдигнатия въпрос, а именно психичната предпоставка за болестта.

Случва се лечението, предписано от лекаря, да не помогне и тогава не само родителите са объркани, но и лекарят, тъй като той е направил всичко, което е по силите му. На много от тези въпроси може да се отговори от гледната точка на такава наука като психосоматиката. И в тази статия се опитвам да очертая същността на тази наука, да разкрия основните причини за развитието на разстройства от спектъра на психосоматика при децата, да ви запозная с най-често срещаните психосоматични заболявания и симптоми.

Психиката на детето е по-чувствителна към случващото се наоколо, така че рискът от развитие на психосоматични разстройства в детска възраст е доста голям.

Що се отнася до психологическите фактори, които допринасят за развитието на болестта, те са много разнообразни. Например, ако едно дете е изпаднало в стресова ситуация – възпитателят в детската градина/ясла се е карал; или има конфликт в училище с учител/съученици; или е загубило значим близък, след това то е развило определен болестен симптом. Или, ако в семейството са започнали разногласия и чести сблъсъци между родителите, особено, ако те не се обсъждат открито, а се потискат, детето подсъзнателно улавя това и може да реагира с физическо заболяване. 

Друго дете може дълго време да се чувства виновно за каквото и да е нарушение или колко лошо е и по този начин да се накаже за това с физическо страдание: „Болен съм, това означава, че вече съм наказан и мога да се обвинявам по-малко за това. „

Условната компенсация също е една от причините децата да се разболяват. В този случай болестта помага на детето да получи това, което иска или да избегне нещо нежелано. Например, на детето му липсва близостта с майката и то се разболява. Какво се получава? То си остава вкъщи, а също и майка му е до него, дава му грижи, внимание и топлина. Точно това, което му е липсвало. Трябва да се подчертае факта, че детето го прави несъзнателно и наистина се чувства болно. 

Всички видове вътрешноличностни конфликти също могат да се проявят под формата на психосоматични разстройства. Така болестта е своеобразен сигнал, че детето има някакъв личен проблем, че вътре в него има някакво напрежение и дискомфорт. Физическото заболяване помага на детето да облекчи вътрешния емоционален стрес, да „разкаже“ на родителя (и като цяло на околните) за своето психологическо състояние и по този начин да „поиска“ помощ.

Въпреки факта, че причините за психосоматичните разстройства могат да бъдат обобщени, всеки случай е индивидуален и изисква специално отношение и лечение.

Трябва да се помисли дали всичко е наред психологически с детето. Ако то има симптоми като:

• заекване;
• тикове;
• уринарна и фекална инконтиненция;
• чести настинки;
• главоболие;
• други изразени или безпричинни болки;
• функционален страбизъм (кривогледство);
• тонзилит (възпаление на сливиците);
• хроничен тонзилит;
• отит медиа (възпаление на средното ухо);
• хронична назална конгестия (запушен нос);
• гадене, повръщане;
• треска с неизвестен произход;
• различни дисфункции на стомашно-чревния тракт (хроничен гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника, синдром на раздразнените черва);
• кожни заболявания (невродерматит, екзема, псориазис, дерматит);
• заболявания на дихателна система (бронхиална астма, синдром на хипервентилация, безпричинна кашлица, хроничен бронхит);
• хранителни разстройства (анорексия невроза, булимия, ,постояннен глад, преяждане и в резултат на това затлъстяване);
• захарен диабет;
• невроциркулаторна дистония (нарушения на сърдечно-съдовата система);
• алергии;
• анемия, аменорея(липса на менструация) и дисменорея (болезнена менструация);
• ревматоиден артрит, заболявания на щитовидната жлеза и др.

Списъкът може да бъде допълнен, но може би това са най-честите симптоми и заболявания с психосоматичен характер.

Както вече беше споменато, всеки случай е индивидуален и не винаги заболяването на детето е следствие на психологическото му състояние. Но ако е така, тогава какво да правите? 

Разбира се, би било най-ефективно да се консултирате със специалист, който работи с психосоматика. Детският психолог ще състави диагноза, която ще потвърди или изключи възможността заболяването да е психосоматично. Освен това ще ви насочи какво да правите по-нататък във вашия случай.

От разгледаното до тук става ясно, че болестите могат да са следствие на силни и продължителни конфликти в несъзнаваното. Чрез тях тялото дава реакция и сигнали за промяна. Здравето на детето не е следствие само на храната и добавките, които приема. То зависи също и от факта, че трябва да се разбират и задоволяват неговите емоционални потребности. Създаването на спокойна и любяща психична среда за развитие е път към доброто здравословно състояние на вашите деца.

Психосоматика: причини и лечение на заболявания

Психосоматиката е клон на медицината, който изучава начина, по който психологическите преживявания влияят на нашето здраве. Науката отдавна доказа, че много болести са причинени от психологически причини. Тази статия ще покаже как нашите мисли и емоции, неприязън към себе си, клевета и др. създават психосоматични проблеми и засягат тялото и неговото функциониране. Слушайки себе си и разбирайки тези взаимоотношения, ще се научим да разбираме истината за появата на проблемите си, как да започнем да вземаме правилните решения и да се предпазваме, за да станем способни да променим живота си към по-добро.

Психосоматични проблеми свързани с косата

Ранното посивяване и косопада са показател за отчаяние, стресова ситуация, шок, загуба. Косата е особено важна тъй като е символ на жизнената енергия. Напрежението и страха и провокират проблемите, свързани с косата. В допълнение, проблемите с косата са свързани и с реакция на егото, гордостта и до известна степен обидата. Хората, страдащи от тези проблеми, са дълбоко обезпокоени за финансовия компонент на живота си, за веднъж взето погрешно решение, както и за мнението на другите за тях.

Препоръки

Необходима е вяра в себе си и подкрепа на другите. Важно е да се научите да живеете в хармония със себе си и да премахнете целия контрол, като го преместите във Вселената. Доверете се на „вашия свят“, оставете ситуацията, вярвайте, че всичко ще се нареди по най-добрия за вас начин .

Психосоматични проблеми при гастрит и язви

Гастритът е резултат от продължително негативно мислене и нервни разстройства. Заболяванията на стомаха показват състояние на несигурност, съмнение във всичко и дори безнадеждност.

Постоянното раздразнене, което се облекчава, води до язва. Ако човек има възможност да говори това, което мисли и чувства, стомашните проблеми не биха се повили. Болестите на стомаха често възникват поради убеждението, че човек не е достатъчно добър, както и при хора с ниско самочувствие.

Препоръки

Самообучеавайте се и се стремете към самоприемане и любов към себе си. Погрижете се за себе си: правете упражнения и се хранете правилно, за да си помогнете. Отделяйте си повече време лично за вас. Научете се стъпка по стъпка как да премахнете негативите мисли от главата си, за да не ви превземат лоши усещания и предчувствия.

Психосоматични проблеми на очите

Психосоматичите проблеми с очите са свързани със страха от бъдещето, апатия и страх от това, което се случва наоколо. Хората, които имат това заболяване, често се фиксират върху себе си и осъждат другите. Много от тях също виждат само негативното, без да забелязват красивото.

Един далновиден човек не може да живее тук и сега, той е склонен към много дълги размишления или размисли за бъдещето. Това, което се случва в настоящето, абсолютно не му харесва.

Смята се, че цветната слепота не може да абсорбира радостта от живота. Глаукомата се появява при човек, който не може да облекчи своите страдания от миналото.

Препоръки

Станете отворени за нови идеи, решавайте проблемите, щом се появят и не ги отлагайте във времето. Научете се да гледате положително на света около вас.

Насладете се на настоящия момент – вашето бъдеще е ваше настояще. Радвайте се на малките неща, обичайте себе си.

Психосоматични проблеми свързани с хипертонията

Много хора, страдащи от хипертония, са ужасни егоисти. Хипертониците са твърде тревожни, напрегнати, с повишена емоционална възбудимост и враждебно настроени към околните. Те често показват раздразнителност и агресия, имат песимистичен поглед върху живота.

В допълнение, хората с високо артериално налягане са взискателни към другите, но и към себе си, като често подценяват собствените си сили. Те не знаят как да показват любов, не са в състояние да простят и контролират мислите си.

Препоръки

Много е важно да преразгледате възгледите си за живота. Променете негативното си мислене към позитивно, научете се да виждате доброто и радостното в света и хората. Говорете само за доброто и не се фокусирайте върху лошото.

Необходимо е да се освободите от всички обиди, за да се погрижите за себе си и вашите близки.

Психосоматични проблеми свързани с хипотония

Хората с ниско артериално налягане често имат трудности в общуването с хората. Като правило те са много уязвими и страдат от ниско самочувствие, несигурност. Те нямат кураж. Хипотониците често отказват да действат, защото си спомнят минали неуспехи и предателство.

Препоръки

Избягвайте конфликти, стрес и пренапрежение. Необходимо е да имате хоби или бизнес, който да ви вдъхновява да се развивате в него. Това ще ви накара да се почувствате като значителен човек и ще повиши самочувствието ви.

Психосоматика при главоболие

Честите или дори постоянни главоболия показват буря на информация и размисъл в различни случаи. Много често интелигентните хора страдат от това, когато емоциите им са потиснати. Също така, главоболието може да е в резултат на постоянен страх и ниско самочувствие, чувство за вина, вглабяване в себе си.

Препоръки

Необходимо е да се отървете от негативността и обидите. Използвайте практиката „Прошка“. Вземете си дневник и изсипвайте целия си гняв на хартия. Също така в този случай е полезна медитацията, смях терапията, отдих на открито, както и комуникацията с позитивни и добри хора помага много.

Не забравяйте да приемете себе си, да си позволите да бъдете себе си. Трябва да живеете с мисълта: „Обичам и оценявам себе си. Поглеждам към себе си с пълни с любов очи. От нищо не ме е страх.

Психосоматични проблеми свързани с гърлото

Болестите на гърлото са свързани със сдържан гняв, неспособност на хората да се защитят, нежелание за промяна, криза на творчеството. Често се заема позицията на „бедни и нещастни“.

Бучка в гърлото е страх, ларингитът е гняв, а болките в гърлото са ограничаване на суровите и тежки думи.

Препоръки

Важно е да се научите да не се стремите към съвършенство, а да реагирате спокойно (да вдишвате и издишвате). Необходимо е да се говори за личните чувства и преживявания, които изпитвате, когато някой ви притиска или ви обижда.

Правете йога, медитация, живопис и т.н.

Психосоматични проблеми при зъбобол

По правило проблемите със зъбите възникват при нерешителни хора, които не могат да анализират ситуацията и да вземат решение. Като цяло, всички проблеми с тях са сигурен знак за продължително решаване на проблеми.

Болката в зъбите е индикатор за агресия и гняв, насочени към някого. Отслабването на зъбите се свързва с желанието да се реши един труден проблем. Проблеми със зъбите отляво говорят за лични проблеми, а отдясно – за трудности в общуването. Смята се също, че проблемите с майката са отляво, а бащата – отдясно.

Препоръки

Анализирайте лошите си качества, напишете ги на лист хартия и помислете как да ги елиминирате. Препоръчително е да се прави благотворителна дейност – това прави хората любезни и добри. Помагайте на другите.

Научете се да анализирате мислите си, да практикувате йога или медитация.

Психосоматика на устата и устните

Като цяло, проблемите с устната кухина предполагат някакво недоволство. Ухапването на езика е знак за раздразнение към себе си, както и за приказливост, а на бузите – за безпокойство и скриване на тайните. Като цяло, устата е средство за приемане на нови идеи, и ако имате проблеми с нея, това означава, че всички промени ви плашат.

Природата на нашите сетива се отразява в устните. Напуканите устни говорят за борба на противоположните емоции. Ухапването на устните е проява на прекомерна чувственост, а херпесът е по-сериозната степен на това състояние.

Много често, херпес на устните се появява в резултат на осъждане на хора и клевети, както и на конфликти. Също така, образованието е следствие от ситуацията, когато човек не е бил чут, прекъснат в средата на изречението.

Препоръки

Внимавай какво мислиш и казваш. Не осъждайте хората, по-добре се съсредоточете в самоусъвършенстването. Бъдете по-отворен човек, може би входящата информация ще бъде много полезна за вас.

За да облекчите вината, раздразнителността и гнява си, говорете или изписвайте всичко върху хартия – тя ще издържи и ще се почувствате по-добре.

Психосоматични проблеми свързани с наднормено тегло

Препоръчително е да погледнете вътре в себе си и да преосмислите своите убеждения. Често тялото акумулира твърде много, за да се предпази от въздействието на външния свят, така се проявява беззащитността пред живота като цяло. Понякога това е резултат от желанието за постигане на желаното.

Препоръки

Използвайте техниката „Прошка” всеки път, когато се почувствате обиден от някого. Не запазвайте обидата в себе си: говорете за това или опишете какво чувствате на хартия.

Проследявайте мислите си. Заменете всички негативи срещу себе си с нагласите „Аз съм достоен за любов, аз съм в хармония със себе си, аз съм свободен”.

Психосоматика свързана с носната лигавица

Когато човек има хрема се предполага, че той не признава собствената си стойност. Вие сте жертвата. Така хремата се явява вътрешният плач, който е молба за помощ. Вие потискате вашите истински чувства, така че възниква възпаление.

В детството този проблем често възниква, когато родителите не позволяват на децата си да покажат своята индивидуалност. Те постоянно контролират и налагат волята си. По този начин детето се опитва да достигне до родителите.

Синузитът е подтиснато самосъжаление, както и проява на всякакви негативни емоции (страх, болка, гняв и т.н.). Хроничните форми се появяват поради чувство на самосъжаление и чувство за вина. В допълнение, назалната конгестия предполага, че ситуацията или дасен човек е неприятна за вас.

Препоръки

Препоръчително е да се отървете от това състояние с помощта на утвърждаването: „Обичам себе си и постъпвам така, както на мен ми харесва”. Тъй като запушването на носа е свързано с невъзможност да се наслаждавате на живота, трябва да намерите любимо нещо, което да ви радва и да ви вдъхновява. Не забравяйте да се отървете от всякакво негодувание.

Психосоматика свързана с гръбначния стълб

Гръбначния стълб е опората на нашето тяло. Болката в горната част на гърба често се свързва с липсата на морална подкрепа. Човек има усещането, че не е достатъчно обичан или, обратно, трябва да скрие любовта си.

Болка в средната част се свързва с вина, болезнено житейско минало, желание да се отървете от проблемите.

Като цяло болките в гърба означават конфликт и вина. Човек иска да има нещо, но няма решителност да каже или да го поиска. В резултат на това той трябва да „постави всичко на гърба си”. В допълнение, болките в гърба често се свързват със страха от бедността и финансовия стрес.

Проблемите с движението на тялото са свързани с невъзможността да се проявяват чувства към другите. Ако проблемите са в ляво, тогава става дума за проблеми с роднини, а от дясната страна – за Вселената като цяло.

Появата на херния е резултат на чувството, че човек е в задънена улица и не вижда изход от настоящата ситуация, както и усещането, че животът е против него.

Препоръки

Престанете да мислите, че сте отговорени за нещо или за някого. Ако искате да помогнете, направете го добросъвестно, а не заради дълг.

Необходимо е да обичате себе си и да намерите вътрешна хармония.

Психосоматика при хора с ниско тегло

Прекалено слабитете хора не обичат себе си, не харесват себе си, чувстват се незначителни в сравнение с другите. Страхуват се от провал и се отвръщат от тях. В обществото те са неудобни, искат да „потънат в земята“.

Като правило причината за слабостта идва от детството, когато човек е отхвърлен или изоставен от някого. Може би родителите му не са искали да имат дете и това се е загнездило тряйно и болезнено в неговото съзнание.

Препоръки

Важно е да се разбере, че всеки човек е достоен за любов. Практикувайте медитация, повторете утвържденията. Приемете себе си такива, каквито сте.

Говорете откровено с родителите си. Разберете какво е мислила майка ви по време на бременността и какви са били нейните преживявания.

Психосоматика на врата и шията

Вратът е вид мост между ума и сетивата. Проблемите в тази област показват, че тези два компонента не са особено благоприятни. И това също е индикатор за упоритост, липса на нежелание да се обмислят различни страни на всеки проблем и липса на гъвкавост. Често имащия проблеми с шията, има страх да чуе истината, относно това, което се случва зад гърба му.

Препоръки

Много е важно да се прояви гъвкавост при решаване на проблеми и спорове. Не е нужно да се съгласявате с мнението на другите, но трябва да разберете, че има и други гледни точки относно нещата, още повече, че те могат да се окажат правилни.

Психосоматиката позволява по-различен поглед към заболявания, които се срещат в човешкото тяло. Той съчетава медицина и психология. Надявам се, че описаното по-горе ще ви помогне да разберете себе си и да промените живота си към по-добро.

Двете основни цели на терапията чрез психоанализа на Фройд са:

1. Да направи безсъзнателното – съзнателното;
2. Да засили Егото така, че поведението да е базирано повече на реалността и по-малко на инстинктивните копнежи или ирационалната вина. 

Смята се, че успешната анализа води до значима промяна на личността и характеровата структура на човека. Терапевтичните методи се използват за да извадят безсъзнателното на повърхността. По-дълбокото сондиране на миналото има за цел получаване на инсайт, който да развие нивото на разбиране на себе си. 

Една от централните функции на терапията через психоанализа е да помага на клиентите да придобият свободата да обичат, да работят и да се забавляват

Аналитикът трябва да установи работни взаимоотношения с клиента, след това да слуша и да интерпретира. Особено внимание се отделя на съпротивите на клиента. Аналитикът слуша, изучава и решава кога да направи подходящите интерпретации. Основна цел на интерпретацията е да ускорява процеса на разкритие на безсъзнателния материал. Аналитикът слуша за пропуски и несъответствия в историята на клиента, извлича значението на съобщените сънища и свободни асоциации, и остава чувствителен към насоките, засягащи чувствата на клиента към него. Една от централните функции на аналитика е да учи клиентите си на смисъла на тези процеси (интерпретацията), така че да могат да достигнат до прозрение на проблемите си, да засилият съзнанието си за начините за промяна и следователно да постигнат по-голям контрол върху живота си. 

Процесът на психоанализата донякъде е като сглобяване на парченцата на пъзел. Дали клиентите ще се променят в положителна посока зависи значително от тяхната готовност за промяна, отколкото от точността на интерпретациите на терапевта. Клиентът е свободен да изразява всяка идея или чувство, без значение колко безотговорни, скандални, политически некоректни, егоистични или инфантилни са. 

Ниска самооценка означава да не вярваме в собствените си възможности. Типично човешка черта обаче е оценяването на позитивното отношение към себе си. Това е нашата положителна самооценка, позитивния образ за себе си, умението да се харесваме. Създаваме това позитивно отношение към себе си като преживяваме позитивното отношение, което другите изразяват към нас през годините, в които растем. Без него се чувстваме малки и беззащитни и отново не успяваме да се превърнем във всичко, което можем да бъдем. С времето това „обуславяне“ ни кара да развием условно позитивно отношение към себе си. Започваме да се харесваме само, ако отговаряме на стандартите, които другите ни налагат, вместо ако истински актуализираме потенциалите си. И тъй като тези стандарти са създадени без да са взети предвид особеностите на всеки един от нас, по-често откриваме, че не сме в състояние да отговорим на тях и следователно нямаме усещането за позитивна самооценка.

Нашето себеуважение показва дали нашата самооценка е ниска или висока и разкрива какво харесваме и какво не харесваме в себе си

Самооценката ни се изразява чрез отношението между идеалния и реалния Аз образ. Ние правим сравнение между това, което искаме да бъдем и това което всъщност сме. Ако при това сравнение проявим нежност към себе си, онова, което бихме открили при сравнението, ще ни помогне да подобрим своята самооценка и тя би била положителна. Ако обаче действаме жестоко и се фокусираме върху провалите си, ще изпитаме разочарование и самооценката ни ще е ниска.  Ако правим всичко така, както е в его-идеала, то всичко, което не е такова, каквото сме очаквали да бъде, ще разруши самооценката ни и ще увеличи самоненавистта ни.

Какво се случва, когато имаме ниска самооценка

Хората с ниска самооценка знаят малко за себе си. Знанието им е неустойчиво, объркано, несвързано. Оценяват се много по-обвиняващо, отколкото заслужават. Не виждат себе си в добра светлина. Изпитват чувство за вина, имат усещането, че са лоши и недостойни. Не могат да отговорят конструктивно на критичните забележки. Всяка критика приемат като отхвърляне. Засилена е склонността им да критикуват другите. Критикуват, не защото вярват, че имат повече талант и способности от тях, а защото не могат да понесат чуждите успехи, тъй като ги смятат за заплашителни спрямо тях самите. Потиснати са и се страхуват да се изразяват себе си. Прикриват реалните и въображаемите си слабости зад различни маски.

Арогантени са, защото искат да превъзхождат другите. Непрекъснато изпитват чувство, че са обвинявани, а това подхранва склонността им да обвиняват. Не могат да видят силните си страни както в характера, така и в личността си. Не могат да видят също и постиженията си. Вярват, че не са харесвани, че ще бъдат отхвърлени и неприети.

Това може да ги направи зависим към алкохол, психоактивни вещества и храна. Имат проблем с идентичността и сексуалността (възможна е поява на хомосексуални нагласи). Поставят си ниски цели, без предизвикателства. Самообвиняват се. Манипулират другите. Объркани са по отношение на вътрешните си стандарти. Зависими са от негативните оценки на другите. Неспособени са да отстояват на заплахите, провалите, неуспехите. Трудно запазват вътрешна цялост. Отхвърлят позитивните оценки. Не са оптимистични. Стремят се да избягват неуспех. Обясняват успеха с външни причини, а неуспеха – с вътрешни. Загубили са любовта към себе си. Нямат положителна представа за себе си. Изпитват гняв, враждебност, дистрес, когато нещата и ситуациите се променят. Отдалечават се от другите. Предпазват се от бъдещи загуби. Избягват събития, които ги плашат. 

Ниската самооценка е пречка за оптималното разгръщане на потенциала на човека.

Самооценката се изгражда чрез непрекъснатото й препотвърждаване пред другите. Чрез това свое действие засилваме усещането си за собствена значимост.

За да успее човек да промени самооценката си, е нужно да премине през следната определена последователност:

• Осъзнаване – Да осъзнае това, което иска да промени, да вярва, че е възможно да осъществи промяната.

• Нова нагласа – Да изгради ново виждане за себе си и ситуациите от живота си. Това, което преди е било безнадеждно, отчайващо, непреодолимо, да започне да го вижда като възможно и разрешимо.

Преглед

• Ново разбиране – Новото разбиране е начало на нови планове и действия.

• Поддържане – Да поддържа новото, което е избрал, особено когато се появят трудностите.

Това е възможно да се направи с моя помощ, защото всичко погледнато с друг поглед и нагласа изглежда различно. Личността е оформена от настоящето и от начина, по който съзнателно я възприемаме. Терапевтът трябва да се опита да създаде атмосфера, в която клиентът да се чувства напълно приет и спокоен. Това повишава самооценката, конгруентността и намалява както тревожността, така  и напрежението.

Психосоматика – Всичко, което оказва влияние на мозъка, въздейства и на тялото

Така са смятали лекарите още в Древността. През 17 век учените “разделили” човека на две независими съставни части: тяло и разум. Болестите съответно били разделени на душевни и телесни и започнали да бъдат лекувани по съвсем различен начин.

Днес медицината смята, че човек може да повлияе на своето здраве, съответно и на своите заболявания. В специализираната литература са описани много примери на изцеляване на тежко болни. Те са вярвали в своето оздравяване, т.е. във възможността самостоятелно да влияят на протичането на болестта и нейния краен изход.

За да преодолеем по-лесно заболяванията, трябва да се избавим от негативните мисли, страхове, безпокойства. Трябва да приведем в ред душата си, за да избегнем евентуална психосоматика

И все пак нека разгледаме на кои органи влияят нашите мисли и страхове и какви заболявания могат да се появят.

Сърдечно-съдовите заболявания често възникват като следствие на недостиг на любов и чувство за безопасност, а също поради емоционална затвореност. Човек, който не вярва в силата на любовта или който си забранява да проявява любов. Това непременно ще се сблъска с проявите на сърдечно-съдовите заболявания.

Артритите поразяват хората, които не могат да кажат “не” и обвиняват другите в това, че ги експлоатират.

Хипертонията възниква поради непосилното натоварване, постоянния труд без отдих. Потребността да се оправдаят очакванията на другите, желанието да бъдеш значим и уважаван. В резултат на всичко това собствените чувства и потребности се изместват на заден план.

Проблемите с бъбреците могат да бъдат предизвикани от разочарования или неуспехи в живота. Страдащите имат чувството, че някой постоянно ги лъже, а подобни емоции водят до определени химически процеси в тялото. Сривът в имунната система и настинката като следствие са сигнал за необходимост от временен отдих.

Астмата и проблемите с белите дробове са предизвикани от неумението или нежеланието да се живее самостоятелно.

Стомашните проблеми (язвен колит, запек) са следствие от преживените грешки в миналото и нежеланието да се носи отговорност за настоящето. Стомахът винаги реагира на нашите проблеми, страхове, омраза, агресивност и завист. Потискането на тези чувства, както и нежеланието да ги признаем, могат да станат причина за различни стомашни разстройства. Продължителното раздразнение води до гастрит. Запекът свидетелства за натрупани чувства, представи и преживявания. Човек не може или не желае да се раздели и не може да освободи място за нови.

Невроза се обозначава като „болестта на цивилизацията”. Няма човек, който през своя живот да не е имал невротични симптоми. Неврозите са психични разстройства, които настъпват по психогенен път, т.е., по пътя на психотравмата. В основата й е дълбоката фрустрация на важна за човека потребност.  В патофизиологичен план неврозите се характеризират със срив на висшата нервна дейност. Отличават се с богата невротична симптоматика и чести вегетативни прояви. По-често се явяват като краткотрайни невротични реакции, но понякога могат да продължат с години.

От тук и голямото значение на невротичните разстройства, защото особено днес, в забързаното и динамично ежедневие, те засягат много хора, като се отразяват неблагоприятно както на емоционално-психическото, така и на физическото състояние и здраве на човек, следователно на целия му живот.

Понятието невроза е предложено за първи път през 1776 г. от шотландския лекар Уилям Кулен. И до днес обаче то продължава да бъде дискусионно. Учението за неврозите (неврозология) е спорно едва ли не във всичките му аспекти.

Терминът невроза (още психоневроза или нервно разстройство) в съвременната психология се отнася към всяко психично разстройство, което въпреки че причинява дискомфорт, не променя когнитивните и рационални способности на индивида, както и не обхваща стабилното съществуване на аз-а и неговата функция на самосъзнание.

Следващата степен на психична дисфункция е тази на психозата, при която аз-ът с неговата способност за рационалност и самосъзнание бива силно повлиян, дори до положение на пълното отсъствие на тази психична инстанция.

В психоаналитичната теория на Зигмунд Фройд , неврозата е:

“неефективна несъзнавана стратегия на психичния механизъм за справяне с травмиращи изтласкани афективни преживявания от миналото, конкретно проявяващи се в хода на развитие на специфичната невроза чрез симптомите й”. Според Фройд причина за повишаване равнището на невротизъм се явява потискането на нагонните влечения: секс и агресия (либидо – мортидо, ерос – танатос).

Нагонните импулси се разпростират не само до физиологичните им прояви във вида на сексуален акт или агресивни действия, но биват преживявани и на емоционално и когнитивно  психическо равнище.

Репресирането им от „аз-а“ под влияние на моралните и социални норми води до нагнетяването им в несъзнаваното, в “ТО”, откъдето много по-силно и директно техните комплекси се проявяват в повишаване на общата невротичност и симптомите на конкретната невроза.

И. П. Павлов доказва, че причините за възникване на невроза са няколко:

-невроза под въздействието на много силни дразнители върху нервната система;

-Потискащия процес;

-Бърза смяна на възбудителния процес с потискащ и обратното – човек трябва бързо да се приспособи към новите условия.

В последната десета ревизия на МКБ концепцията за невроза се изоставя. Вместо за отделни клинични форми, се възприема груповото название “невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства”. Смятаните доскоро три основни разновидности на неврозите – натраплива невроза,  хистерия и неврастения,  вече се заменят с редица нови подразделения и съответни названия. Проблемът за съотношенията между неврози и разстройства на личността (психопатии) се решава различно.

Дисхармоничната (психопатна) структура  и акцентуацията на личността, според съвременната психопатология, е важна предпоставка за развитие на невротични разстройства.

Не винаги е възможно да се разграничат хистеричната психопатия и хистеричните невротични разстройства или ананкастната (себенеуверена) психопатия и натрапливата невроза, както и астенната (психологично зависима) психопатия и неврастенията (синдром на умора).

• Фобийни разстройства. Фобийните разстройства обхващат широка група от патологични изживявания на страх, съчетан с различни други психични компоненти и означаван като тревожност. При тези изживявания установяваме или само тревожност или доминираща тревожност. Тя настъпва при страхова ситуация или някакъв външен за субекта обект, които всъщност не представляват никаква опасност за околните. Тази тревожност може да се прояви като слабо безпокойство и да стигне до опасение, страх до ужас. На преден план изпъкват водещи единични симптоми като сърцебиене, отмаляване, подкосяване на краката и др.

На основата на тези симптоми се формира страх от смъртта (танатофобия), страх от полудяване (алиенофобия). Фобийната тревожност често протича на фона на депресивно настроение, но то се появява като вторично след фобията.

За диагнозата фобийно разстройство е характерно, че субектът винаги се стреми да избегне срещата със страховата ситуация или поне този стремеж е основен признак. Установяването на различни психологични или вегетативни, придружаващи симптоми са следствие от тревожността, а не са резултат от налудни или натрапливи мисли.

Фобиите могат да бъдат натрапливи с критично отношение към съдържанието им и свръхценни, при които отсъства критичност.

Отделните автори подреждат фобиите в следните форми:

1. Обектни фобии – страх от водата (хидрофобия), от замърсени предмети (мисофобия), от микроби(бацилофобия) и др.;

2. Ситуативни фобии – страх от открити пространства и площи (агорафобия), от височини (хипсофобия), от дълбочини (батофобия) и др.;
3. Нозофобии т.е. страх от болести – карцинофобия, спинофобия, алиенофобия, сифилофобия и др.;
4. Фобии, свързани с нежелани соматични реакции – страх от изчервяване (еритрофобия), страх от повръщане (вомитофобия), страх от изпускане на газове на обществено място (петафобия) и др.

Някои разновидности на фобиите като танатофобия (страх от смъртта), фобофобия (страх от страха) и др. трудно могат да бъдат класифицирани.

Характерно за фобиите е,

че при всяка една от тях пациентът много добре осъзнава, че обектът или страховата ситуация са нереални и се мъчи да се освободи от страха си, но винаги бива поразяван от нова атака. Има двойствено отношение за състоянието си. Знае, че това си е негова собствена болестна аномалия и , че същите страхови ситуации и обекти не представляват опасност за околните. Фобията може да доведе да пристъпи на паника или депресивен епизод, но те се диагностицират само, ако заемат доминиращо положение в клиничната картина.

Фобийните разстройства се подразделят на още три подгрупи:

1. Агорафобия – използва се като твърде разширено понятие и представлява натраплив и свръхценен страх, както от широки, така и от тесни пространства, оставане сам вкъщи, влизане в магазин, напускане на дома, попадане сред тълпи, колабиране на такова място, където няма кой да ни окаже помощ и т.н.;
2. Социални фобии – страх от изчервяване пред външни лица, страх от повръщане, гадене, говорене на публични места и др. Преди тези фобии са били наричани социални неврози.;
3. Специфични (изолирани) фобии – те възникват например при близостта до някое животно, зъболечение, гледане на кръв и рани. Най-чести специфични фобии са страхът от зараза от тежки венерически или други болести, страх от лъчева болест и др. Страхът от конкретни болести (нозофобия) не са специфична фобия, а се означават като хипохондричен синдром, с изключение на случаите, когато нозофобията се отключва само при определена страхова ситуация.

Други страхови разстройства. Пристъпи на паника:

Паническото разстройство представлява епизодична пароксизмална тревожност. Произлиза от гръцката дума Пан – бог на страха. Не е свързано с определена ситуация, обект или обстоятелство и поради това е непредсказуемо. Изявява се със следните по-важни основни симптоми, които могат да протекат с различна интензивност: пристъпи на силен страх, придружени от тахикардия (ускорен пулс), чувство за задушаване, болки в гърдите, треперене, дереализационни и деперсонализационни разстройства.

Често се наблюдават главозамайване, изтръпване на крайниците и мраволазене, пристъпи на горещи или студени вълни, прилошаване, страх от падане,от пътуване с превозни средства и др. Особено изявени са вегетативните симптоми. Може да продължи няколко минути, но може и да е по-дълготрайно.

По-често се среща при жените

Паническото разстройство протича почти винаги с танатофобия, но затова пък липсва агорафобия, социална или специфична фобия. Появява се най-малко веднъж седмично, а в интервалите между пристъпите по правило липсват признаци на тревожност. Изявява се и при обстоятелства, които не представляват обективна опасност за лицето. Паническото разстройство не трябва да се смесва с пристъпите на паника, които се проявяват при агорафобията, социалните или специфичните фобии.

Генерализирана тревожност (страхова невроза)

Основното водещо разстройство при генерализираната тревожност е  постоянният страх, който незначително се влияе от обстоятелства. По тази причина често се нарича свободно плуващ страх. Налице са и много други симптоми като мускулно напрежение, треперене, сърцебиене, световъртеж, замайване, изпотяване, общо и постоянно неразположение.Степента на изразеност на тези и други оплаквания (главоболие, сухота в устата, невъзможност за отпускане, неконцентриране на вниманието) е различна.

Пациентът се безпокои, че ще се случи нещо лошо с него или с близките му. Възможни са краткотрайни депресивни епизоди, натрапливост, фобии, паника, но всички те преминават бързо.Продължителността на заболяването е няколко месеца, но може и да хронифицира. По-често се среща при жените. Срещат се и смесени тревожно-депресивни разстройства, но при тях тревогата и депресията не са изразени еднакво и не са тежки.

Натрапливи разстройства

При тези разстройства понятието натрапливост се отнася единствено и основно за натрапливи мисли и стереотипно повтарящи се движения и действия, известни под името ритуали. Това са едни от най-мъчителните изживявания в психопатологията. Пациентът постоянно, но безуспешно се опитва да ги превъзмогне. Тъкмо в тези случаи се открива двойствено отношение. Натрапливите разстройства почти винаги се съпътстват с тревожност и депресивност, които не са водещи и могат да отшумят, докато натрапливостите остават. Нерядко натрапливостите връхлитат изведнъж и завладяват цялото съзнание, стават център на психичния живот.

Болните с натрапливости са непрекъснато раздвоени , или по-точно разстроени.

Освен натрапливите си изживявания те непрекъснато се опитват да си изяснят какво става с тях и откъде идва това нещо. Склонни са към размисъл и самонаблюдение и не споделят своите натрапливости с никого. Обхваща ги чувство за непълноценност. Липсват им сигурност и самоувереност. В тяхното съзнание непрекъснато се борят противоречиви мисли и съмнения.

Себенеувереността кара болните да повтарят многократно едно и също действие и да се съмняват дали са го извършили по правилен начин. Така те изпадат в състояние на безизходност. За да се освободят от преживяванията си болните се опитват да се отвлекат с други занимания, като, например, повтарят случайни думи дошли в съзнанието им или символни действия – така наречените натрапливи ритуали. Тези ритуали могат да се превърнат в строга закостеняла система, която на свой ред тероризира болния.

Натрапливостите във вид на психични разстройства се характеризират, както с голямото си разнообразие така и със своето развитие

Могат да се срещнат единични натрапливости у здрави хора. Тези натрапливости не пречат и не им се обръща внимание. Те не са мъчителни и могат да се преустановят по всяко време. Друг път натрапливостите са по-ярко изразени и донякъде пречат на личността, но остават изолирано явление. Много често, обаче, веднъж появили се, те показват тенденция за непрекъснато обогатяване и усложняване, за да се стигне до пълно инвалидизиране на болния.

Един от важните белези при диагнозата е преживяването, че това са собствени мисли и импулси, на които личността безрезултатно се противопоставя, тяхното изпълнение не довежда до удовлетворителен резултат, не доставя удоволствие, а само временно преустановяване на нарастващото напрежение или тревожност.

Среща се еднакво и при мъже и при жени и особено съществен е факта, че обикновено това са себенеуверени личности, което много често в лека степен се изразява още в детската и юношеската възраст.

Натрапливите разстройства трябва да се разграничават от депресиите, които могат да се изявят със същите натрапливости, но те отзвучават успоредно с преминаване на депресивността.  Трябва да се прави разлика и с вяло протичащата шизофрения. При нея съпротивата срещу натрапливите мисли и действия не е водеща или напълно липсва.

Реакции на тежък стрес и разстройство на адаптацията

Най-същественото за тези реакции е наличието на причинен стресогенен фактор. Разграничават се три вида разстройства на адаптацията: остра стресова реакция, посттравматични стресови разстройства и същински разстройства на адаптацията.

• Острата стресова реакция е известна под името психогенна криза, кризисно състояние или остра кризисна реакция. Възниква при тежък стрес или дистрес, като загуба на близък човек, природно бедствие, изнасилване, загуба на социална позиция и т.н. Характерна е с богатата си симптоматика, която е свързана с трудно поносимото събитие. Проявите обхващат всички сфери на психиката: вцепененост, рядко стигаща до степен на психогенен ступор или възбуда, промени в яснотата на съзнанието с дезориентация, непълно, неточно или изопачено възприемане на стресогенната ситуация, собственото положение и състояние, ненамиране на изход, амнезия /частична или пълна/ и различни вегетативни нарушения, като сърцебиене, учестено дишане, изпотяване, треперене, изчервяване, промени в кръвното налягане и др. Психичната криза е краткотрайна, задържа се от часове до дни, с бързо променлива симптоматика. Най – често отзвучава спонтанно.

• Посттравматичните стресови разстройства доскоро пък и сега продължават да се наричат с различни термини: психогенна реакция, травматична или посттравматична невроза, депресивна реакция, адаптационна реакция. И тук за възникване на заболяването е задължително наличие на остро или хронично събитие или ситуация. Интересното е че, между началото на първите прояви на психотравмата и разстройството понякога съществува седмичен или месечен латентен период. Типично е и многократното преживяване на психичната травма. Това може да стане, както в будно, така и в сънно състояние.

• Разстройства на адаптацията настъпват при твърде значими промени в начина на живот, жизнената среда, местоживеенето,  емиграция в други страни и др. Дезадаптацията може да засегне, както отделни индивиди, така и групи или по-големи общности. По-важните симптоми са изживяване на субективен стрес, емоционален и психичен дискомфорт, свързани със социалното функциониране. Почти задължителни са и депресивност, тревожност, вътрешна напрегнатост, безпокойство, ограничена физическа и психическа работоспособност, безсъние, отслабване на апетита, промени в кръвното налягане и др. Заболяването се изявява до един месец от въздействието на причинние момент. Освен споменатите прояви може да се наблюдават и промени в социалното поведение. Не правят изключение и суицидните мисли, както и опити и осъществени самоубийства.

Дисоциативни (конверзионни) разстройства. Хистерия

Заболяването хистерия е познато от дълбока древност. Френският невролог и психиатър Шарко  я е наричал “голяма симулантка”, тъй като може да наподобява най различни психични, неврологични и соматични аномалии и заболявания. Днес терминът “хистерия” все по – често се избягва, защото е придобил широка известност като нещо компрометиращо личността и неправилно се свързва само и единствено с дейността на половите функции.

Касае се за частична или пълна загуба на нормална психологична свързаност между спомените и изживяванията в миналото, осъзнаване единството на собствената личност, промени в усещанията и контрола върху телесните движения. Най – често тези разстройства се разгръщат у лица с хистерична структура на личността. Отличават се с рязко изразена и доминираща емоционалност, показност в облеклото, държанието, мислите и постъпките, психична незрялост, внушаемост. Тази разнообразна симптоматика почти винаги се изявява при конкретна психотравма. Най – значими са конфликтите и нарушени интерперсонални отношения.

Дисоциативните разстройства са доста широка група, която обхваща няколко разновидности. Те често се съчетават или преминават една в друга.

1. Дисоциативна амнезия. Загубата на паметта е частична и селективна. Отнася се за важно неотдавнашно травмиращо събитие. Липсва органично мозъчно увреждане, интоксикация или прекомерна умора, забравя се само онова, което не е изгодно за личността. Понякога действителната дисоциативна амнезия трудно се отграничава от съзнателната симулация на амнезия по повод определена потребност на личността, като например оправдание за извършени кражби, избягване на възможна присъда и др.
2. Психогенна фуга. Освен с амнезия се характеризира с целенасочено бягство от къщи, работното място, пътешествия, но не и скитане. Въпреки психичната патология лицето е в състояние да се грижи за личната си хигиена, храна, разпитване за посоката на движение и т.н.
3. Психогенен ступор. Внезапното обездвижване и вцепеняване се предизвиква от силен и интензивен стресогенен фактор. На лицето е изписан страх или ужас, а не безразличие като при кататонния ступор при шизофренията. Липсва мазна секреция, трае кратко и има добра прогноза.
4. Транс и състояние на обладаност. Разстроено е възприемането на действителността и чувството за себеопределяне.
5. Дисоциативни разстройства на моториката и сетивността. Това са преходни, затегнати разстройства у юноши, по – често у девойки, но са възможни и в зряла възраст. Изразяват се в невъзможност от извършване на определени движения и действия и загуба най – вече на кожна сетивност. Видът на разстройството отговаря на представите на пациента за по – важните прояви на дадено заболяване или анатомична повреда. В действителност обаче тези субективни представи не се покриват със съответните симптоми на истинските заболявания. Колкото повече са околните наблюдатели и колкото по – изразена е тяхната тревога и безпокойство за състоянието на болния, толкова по – изразена е степента на неговото оплакване.

Тук може да  включим и психогенната астазия – абазия /невъзможност да се стои прав при запазена двигателна активност/, психогенна афония и дисфония /липса или дрезгав глас/, психогенни гърчове или псевдоприпадъци, психогенна глухота, психогенна слепота и загуба на мирис,  без неврологично поражение на съответния сетивен апарат.

6. Други дисоциативни разстройства. Това са ганзеровия синдром – протича с промени в съзнанието с “приблизителни” отговори върху съдържанието на зададения въпрос, т.е. не по темата на разговора. С особено ярка симптоматика се наблюдава при арестанти и затворници. Целият психотичен епизод се покрива с пълна или частична амнезия. Като всички дисоциативни разстройства завършва с пълно възстановяване на психичното здраве. Пуерилизмът /вдетиняване/ се среща като етап от развитието на псевдодементния синдром или самостоятелно. Поведението на болните е детско, радват се и плачат по детски, говорят с умалителни имена, палави са, упорити са, капризничат, играят с кукли и се забавляват с детски игри и др., но успоредно с това могат да се доловят възрастови особености в жестовете. Множествената личност е твърде рядко срещано дисоциативно разстройство. Изживява се като реално съществуване на две или повече диференцирани личности у един индивид.

Соматоформени разстройства

Тези заболявания се характеризират с повтарящи се, упорити и настойчиви оплаквания от телесно естество. Също така с подчертан стремеж и реализиране на многобройни еднакви или различни медицински изследвания, въпреки че не се установяват никакви заболявания. Характеризират се и с категоричен отказ от психологичните обяснения на медицинския персонал, че нямат никакви увреждания. Към тази група от разстройства се отнасят:

1. Соматизационно разстройство – соматичните оплаквания са разнообразни – например гастроентеритни усещания, болки, сърбежи, парения, обриви, треперене и др. Редовно се съпътстват с депресивни изживявания. Заболяването има хроничен ход и може да се задържи години наред. Най – често се среща у млади жени.
2. Хипохондричен синдром – пациентът е убеден безусловно, че боледува от едно или повече заболявания, които се задълбочават и могат да се очакват най–сериозни усложнения. Трудоспособността е значително ограничена, семейството и околните биват манипулирана от мнимо болния. Хипохондрията може да бъде: а/ нормалпсихологична у психично и телесно здрави лица; б/ невротична; в/ свръхценностна ; г/ налудна.

Хипохондричните признаци закономерно се съчетават с депресивно настроение, тревожност, безперспективност относно оздравяването, настойчиво търсене на медицинска помощ. Когато тези черти и особености са трайни се формира хипохондрична личност.

3. Психогенна вегетативна дисфункция – изразява се с разнообразна и постоянна вегетативна симптоматика. Може да бъде сърдечно – съдова, дихателна, пикочо–полова, както и комбинация от оплаквания от една или повече соматични системи или органи. Симптомите като сърдечна невроза, психогенна хипервентилация, невроза на стомаха, невротична диария могат да се усложняват от действителна вегетативна възбуда като сърцебиене, треперене, изпотяване, усещане за болка , напрегнатост, тежест, парене и др.
4. Болков синдром без специфична органична причина – в случаите, когато липсва какъвто и да е нормален физиологичен процес или действително соматично нарушение, то тогава е налице не действителна, а психично обусловена болка означавана с термина психалгия. Може да е в следствие от преживяна психична травма или се явява у пациенти с повишена чувствителност и при подходящи стресови обстоятелства, като внимателно изслушване на здравна беседа, неправилно съдържаща описание на клинични симптоми на дадено заболяване, погрешни резултати от медицинско изследване и др. Психалгията се среща у иначе здрави лица.
5. Други психогенни разстройства на сетивността, на функциите на организма или поведението са психогенна парестезия, психогенен тремор, психогенни полови разстройства и др.

Неврастения (синдром на умора)

До неотдавна неврастенията се е разглеждала като най-честа форма на неврозите. Понастоящем рядко се поставя тази диагноза. Основните симптоми при нея са: постоянна и нарастваща уморяемост, затруднена концентрация на вниманието, обща физическа и психическа слабост и изтощение, главоболие, безсъние, сърцебиене, леки депресивни изживявания, раздразнителност, емоционална неустойчивост,тревожност, страх и др. Днес повечето от лекарите психиатри заменят диагнозата неврастения с депресивна невроза или невротична депресия, тъй като неврастенията редовно се изявява и с депресия.

Разстройства, свързани с храненето

В тази група неврози се включват съзнателното недохранване и значително отслабване (анорексия невроза), както и вълчия глад (булимия), прекомерното напълняване и невротично повръщане.

• Анорексията невроза може да бъде невинно преходно ограничение на храненето с цел поддържане на приемлива за субекта линия на телостроежа. За психично заболяване се приемат случаите на продължителното (често хронично) избягване на високо калорични храни, в резултат на което настъпва рязка и тежка загуба на теглото. Трябва да се отбележи, че за пациента  това е психологически приемливо и “нормално” поведение. Анорексия невроза се характеризира със седем групи от симптоми: а/ съзнателно, целенасочено намаление на хранителните дажби избягвайки хляба и въглехидратите; б/ прекомерната загуба на телесното тегло достига до физически маразъм; в/ отслабването се предизвиква от самия пациент не само чрез реално или мнимо безапетитие, но и чрез употреба на препарати подтискащи апетита, разхлабителни и диуретични медикаменти; г/ повечето пациенти имат сходна психопатология, имат смътен или по – силно изразен страх от пълнота и обща отпуснатост на тялото, убедеността им в това достига до свръхценни и натрапливи идеи; д/  поради хроничното недояждане настъпват сериозни нарушения в ендокринната система; е/ безапетитието се предшества или по – често последва от траен или преходен вълчи апетит /булимия/; ж/ ако заболяването се развие в детска възраст, то се забавя и спира пубертетното развитие. Упоритият отказ от храна може да прерасне в налудност и понякога води до смърт.

Причините за анорексия невроза все още не са установени. Има различни хипотези. При част от заболелите се поставя и диагноза на вяло протичаща шизофрения.

• Булимията невроза често се разглежда като етап от анорексията, а не като самостоятелно разстройство. Изявява се с постоянна мисъл за хранене и опасения за нарастващото телесно тегло. Протича с трудно преодолимо влечение към хранене с многобройни преяждания, съзнателно повръщане  след обилно нахранване и използване на очистителни средства. Понякога се заменя с периоди на гладуване. Може да се съчетава ила да се предизвиква от депресия.
• Преяждането, довело до затлъстяване, е свързано и с други психологични нарушения. Може да възникне при среща със силен стрес  и лечение с невролептици и антидепресанти, но тук липсва психологичен механизъм.
• Психологично мотивираното повръщане е възможно при анорексия и булимия невроза, при психогенни заболявания, хипохондрична невроза, бременност и др.

Разстройства на съня

Тези разстройства са изключително разнообразни, тъй като почти всяко психично и телесно заболяване води до нарушение на съня.

1. Безсъние /инсомния/- при него основното оплакване е трудното заспиване и ранното събуждане. За инсомния се приема, ако не се спи поне три пъти седмично в продължение най- малко на един месец. Трайното безсъние обикновено обуславя страх преди лягане, пациента се чувства неразположен, неспокоен, напрегнат, тревожен. Това му състояние още повече влошава инсомнията и се получава порочен кръг, който се отразява на социалното функциониране на личността. По – често се среща при жени и при въэрастни.

2. Хиперсомния /прекомерна сънливост/ – не се дължи на недоспиване или на друго страдание. Може да се редува с пристъпи на нормален или недостатъчен сън. За хиперсомния се говори след всекидневен удължен сън в течение на месец. Нарича се още психогенна хиперсомния. След събуждане човека се чувства освежен. Извън сънливостта липсват други симптоми от телесно, неврологично или психично естество.
3. Нарушение на ритъма сън – бодърстване – тук отсъства обичайното за индивида редуване на бодрост и спане. Количеството, качеството и разпределението на съня са неудовлетворителни. Възниква инсомния или хиперсомния. Може да се наблюдава инверсия, което означава частична замяна на нощния с дневния сън. Социалната дейност се смущава.
4. Сомнамбулизъм – изявява се в ставане от леглото, ходене в стаята или напускане на дома по време на сън в най- дълбоката му трета или четвърта фаза. Трае от минути до половин час. По време на сомнамбулният период погледът изглежда втренчен, но пациентът нищо не забелязва, макар че избягва препятствията. При събуждане няма спомен за преживяното. Наблюдава се в детска и рядко в зряла възраст.
5. Нощни ужаси – присъщи са на малки деца, преживели силен страх или ужас през деня. През първата трета на нощния сън детето сяда в леглото или хуква плачейки из стаята, но не се събужда. Освен двигателни има и вегетативни смущения – сърцебиене, изпотяване, учестено дишане.
6. Кошмари – представляват изобилие от неприятни сънища, съдържащи сцени със заплаха за живота, престижа или сигурността на личността. Освен страх и тревожност са възможни изразени вегетативни реакции, но без вик и ставане от леглото. При събуждане разказват с подробности преживяното. Липсва преходна дезориентация. Обуславят се от интензивни психогенни събития.

Паническо разстройство или т.нар паник атаки представлява повтарящи се епизоди на интензивен ирационален страх, паника, тревожност или безпокойство. Паническото разстройство (ПР) се състои от рекурентни, неочаквани панически/тревожни атаки (пристъпи) най-малко един път месечно, придружени от постоянна загриженост за появата на нов пристъп, страх от последствията от нов пристъп.

Проявата на поне 4 от 13-те характерни симптома на паническо разстройство са признак на паник атаки:

(1) палпитации, силно сърцебиене или ускорена сърдечна честота;
(2) изпотяване;
(3) треперене или разтърсване на тялото;
(4) усещания за задух или задавяне;
(5) усещане за задушаване;
(6) болка в гърдите или дискомфорт;
(7) гадене или абдоминален дистрес;
(8) усещане за замаяност, нестабилност, световъртеж или припадане;
(9) дереализация (чувство за нереалност) или деперсонализация (усещане
сякаш за отделяне извън тялото);
(10) страх от загуба на контрол или полудяване;
(11) страх от смърт;
(12) парестезии (вкочаненост или усещания за тръпнене);
(13) студени тръпки или горещи вълни.

За да се постави дигноза паническо разстройство, в рамките на един месец след паническия пристъп трябва да е налице междупристъпна тревожност с очаквания на следващ пристъп или отбягващо поведение.

Паническите атаки имат внезапно начало, обикновено достигат връх към 10-а минута и приключват за около 30 мин, но могат да бъдат и по-кратки (15 сек) или циклични, понякога продължаващи с часове. Те възникват при поне 10% от възрастните годишно, 2 – 3 пъти по-често при жените. При 2 до 3% от засегнатите се развива паническо разстройство. При паническите атаки или пристъпи се изживяват епизоди на силна неконтулируема тревожност. Обикновено те приемат формата на внезапна поява на интензивен страх, придружен от когнитивни и соматични (телесни) явления. Страдащият се опасява, че ще бъде сполетян от някакво нещастие – сърдечна смърт, полудяване или някаква безименна заплаха.

Единична паническа атака не означава задължително паническо разстройство, но често след като е възникнала такава, се изпада в порочен кръг и страхът от паническа атака води до нарастващо безпокойство. В някои от случаите се развива агорафобия и хората започват да избягват места или събития, които предизвикват паническа атака.

Когнитивно-поведенческата терапия е изключително ефективен метод за намаляване на честотата и силата на паническите атаки и за трайното им премахване.

Психични разстройства са наричани също умствени разстройства, умствени заболявания и психични заболявания. Те представляват поведенчески или умствени състояния, които предизвикват съществени страдания и непълноценност на функционирането на личността.Тези състояния може да са трайни, периодично повтарящи се или еднократни. Известни са множество такива разстройства със силно различаващи се признаци и симптоми.

Психичните разстройства са един от аспектите на психичното здраве. Причините за психическите разстройства често са неясни, като теориите за тях включват наблюдения от различни научни области. Те обикновено се дефинират от съчетание на това как човек се държи, чувства, възприема или мисли. Те може да се свързват с определени зони или функции на мозъка и често зависят и от социалния контекст. В биологическата психиатрия психичните заболявания се разглеждат като разстройства на мозъчните вериги, вероятно дължащи се на сложно взаимодействие между генетични фактори и личен опит.

Културните и религиозни вярвания, както и социалните норми, трябва да се отчитат при поставянето на диагноза. Лечението на психичните разстройства най-често се извършва в психиатричните заведения, а диагностицирането – от психиатри или клинични психолози въз основа на различни методи, като психометрични тестове, често базирани на наблюдения и задаване на въпроси. Психотерапията и психиатричните лекарства са двата основни метода за третиране на психичните заболявания. Други средства са промени в начина на живот, социална намеса и самопомощ.