09фев./22

Панически пристъпи

Справяне с паническите пристъпи

Паническите пристъпи представляват внезапен прилив на нарастваща физиологична възбуда, който може да ви “връхлети” от нищото или когато влезете в (или само си помислите за) фобийна ситуация. Сред телесните симптоми, които се проявяват в началото на паниката са:

сърцебиене, стягане в гърдите или задух, усещане за задавяне, световъртеж, слабост, изпотяване, треперене, тресене и изтръпване на дланите и ходилата.

Сред психологическите реакции, които често съпътстват тези телесни промени са:

чувство за нереалност, силно желание да се избяга, страх от извършване на неконтролируема постъпка, страх от полудяване или смърт. Всеки, който е изпитвал панически пристъп знае, че това е едно от най-неприятните състояния, които човек може да преживее.

Първият панически пристъп,

може да има травматичен ефект върху вас и дълго след това да чувствате ужас, безпомощност и силна предварителна тревожност паническите симптоми да не възникнат отново. Все още не са известни всички причини и подробности за възникването на паническите пристъпи. Не е изяснено защо естествения механизъм “борба или бягство” на тялото може да се задейства без явна причина и извън контекста на обстоятелствата. Някой изследователи са убедени, че паническият пристъп винаги е породен от някакъв стимул, макар и неявен. Други вярват, че произтича от временен физиологичен дисбаланс. Известно е, че вероятността за панически пристъп е по-голяма, когато човек е подложен на продължителен стрес или наскоро е преживял значителна загуба. Промените, които в най-голяма степен способстват за намаляването на тежестта на паническите пристъпи са:Редовно практикуване на дълбока релаксация;Програма за редовна физическа активност;Спиране на приема на стимуланти – особено кофеин, захар и никотин;Развиване на умението да се признават и изразяват собствените чувства, особено гнева и тъгата;Възприемане на вътрешен монолог и “базови убеждения”, способстващи по-спокойна и приемаща нагласа към живота.Тези пет промени в начина на живот варират по важност при различните хора. Успеете ли да осъществите и петте обаче, ще установите, че с времето проблемът ви с паниката отшумява.

09фев./22

Преодоляване на притеснението

Притеснението често може да се превърне в негативна спирала, от която се излиза трудно. Щом сте навлезли в нея вие непрекъснато обмисляте всеки възможен аспект на предполагаема опасност. Докато притеснението ви засенчи всички други мисли и започнете да се чувствате като в капан. Ето някой от признаците, че сте в плен на цикъла на притеснението

:Непрестанно правите негативни предвиждания за бъдещето.

Надценявате възможността да се случи нещо застрашаващо или опасно.

Опитвате се да потиснете притеснението или да отвлечете вниманието си, за да избягате от него.

На физиологично ниво неприятните телесни симптоми на тревожността (потене, треперене, мускулно напрежение, ускорен пулс, замаяност, световъртеж и др.) представляват естествена реакция на тялото ви към това, че мислите ви излизат извън контрол.Тъй като ескалиращото притеснение поглъща вниманието ви, необходим е целенасочен волеви акт, за да се освободите от него. Това може да стане не толкова чрез разсейване, колкото посредством целенасочено усилие да прекъснете цикъла на тревожните мисли. Въпреки, че в началото може да е трудна задача, с практиката ще ви става все по лесно. Но, за да се справите успешно и да затвърдите това умение и за напред, е необходимо да потърсите психологична помощ. Доверявайки се на правилния психолог, ще получите насоки, с които успешно да преодолеете тревожността и притеснението.

09фев./22

Страх

Ако поне веднъж разгледаме страха „без страх“, ще придобием представа за неговия двойствен аспект. От една страна, той може да ни активира, от друга — парализира. Страхът винаги е сигнал и предупреждение за опасности и в същото време има характера на подкана, на импулс за тяхното преодоляване. Приемането и овладяването на страха означава стъпка в развитието ни, то ни дава възможност да станем по-зрели. И обратното,избягването на страха и на стълкновението с него ни стагнира; то препятства нашето по-нататъшно развитие и ни кара да оставаме деца там, където не сме преодолели страховите си бариери. Цитат от книгата „Основни форми на страх“, Фриц Риман

14окт./21

Няма нищо по-хубаво от лошото време

Забързани в ежедневните си задължения, ние някак забравяме да се радваме на живота. Той си тече, а ние препускаме по ангажименти и задачи. Оправдаваме се ту с лошото време , ту с липсата на доходи или на време. Не обръщаме внимание на сигналите на тялото ни, което се нуждае от удоволствени преживявания и енергиен заряд.

Чрез това съществуване (а не живеене), ние всъщност се обричаме да робуваме на вещи, които реално не ни носят радостта и удовлетвореността, нужни ни, за да сме истински щастливи. Телата ни страдат и от това и се разболяват. Липсва ни заряда, даващ тонус и сила. Попадаме в матрица, която ни завърта между редица лекарски кабинети, след които няма особена промяна. Лекуват се симптомите, а не причината. И така често финансите, които с толкова старание и труд сме изкарали потъват при доктори и в аптеки.

Рядко хората са осъзнати, къде се крие разковничето за подобряване на качеството на живот. Не се замислят дали инструмента за това не е в техните ръце

Необходимо е само да потърсят правилната помощ, за да открият нови свои способности и възможности. Тъжно е, че радостта отстъпва все повече пред раздразнеността, гнева, фрустрацията и агресията. Те са самоунищожителни. Ако не се научим да ги преработваме, неминуемо ще ни разболеят. Най-очевидния начин, по който умът влияе негативно на тялото е стреса.

Представете си например, че се опитвате да отворите туба с паста за зъби, но сте забравили да отворите капачето. Какво става? Пастата трябва да намери някакъв друг отвор, от който да излезе навън. В общия случай тя потича от долния край на тубата или пък пробива дупка отстрани – там, където е най-слабото място. Сега си представете, че тубата с паста за зъби сте вие. Подложени сте на натиск и започвате да изпитвате психически или емоционален стрес. Не сваляте капачката, което би означавало да признаете, какво става и да отделите време за почивка или да се справите с вътрешните си противоречия и конфликти.

И така, какво става когато психическото напрежение се натрупа във вас? Накрая трябва да избие навън и ако не може да излезе отгоре (чрез разбиране, преработване и преодоляване), то ще се появи другаде. Ще намери най-слабото ви място, било то храносмилателна система, отделителна, нервна система, имунна система или съня ви. Потиснато психическото напрежение се превръща в тревожност, депресия или зависимост. Проектирано навън, то се изразява в раздраза, враждебност, гняв, фрустрация и агресия.

Сам по себе си стресът не е нито добър, нито лош

Определящ е начина, по който отвръщаме или реагираме на стресовите фактори. Именно ежедневния стрес ни влияе най-дълбоко като изчерпава нашите вътрешни резерви. Реакцията “Борба или бягство”, пораждаща се от хормона адреналин, ни позволява да реагираме на опасността, но не се стимулира само от застрашаващи живота ситуации. Защото мозъкът не вижда реално какво се случва навън, а приема само това което му подаваме отвътре чрез плащещите и тревожни мисли: колата отказва да запали, закъснение за среща, неплатените сметки, спорове с партньора или децата, чувството за несправяне. Всички те могат да породят реакцията на стреса. Привидно маловажните събития също могат да предизвикат стресова реакция, понеже тялото не може да направи разлика между истинските и въображаемите заплахи. 

И така, вместо две отделно функциониращи системи, тялото и умът очевидно действат като едно цяло, реагирайки на вътрешните и външните фактори. Всичко, което мислим и чувстваме се отразява моментално върху физическото ни здраве (психосоматика), така както изживяванията вътре в тялото се отразяват върху психическото ни състояние (соматопсихика). Да отделим едното от другото, означава да изгубим богатството от разбиране и начини за задълбочаване на нашата връзка с цялото ни същество. Реално ние можем да повлияем на нагласата и поведението си, чрез преработване на мислите си в положителна посока. Можем да работим върху емоциите и потиснатите страхове, като потърсим помощ при психолог. Необходимо е и можем да възпитаме в нас опрощение и любяща доброта. Можем да намерим красотата и удоволствието във всичко, включително и в лошото време, защото “Няма нищо по-хубаво от лошото време!”

28сеп./21

Психологическа травма

Състояние, което надвишава способностите на човек да се справи

Психологическа травма е сложна смесица от биологични, психологически и социални явления. С термина „психологическа травма“ се обозначава въздействието на силен стресогенен фактор върху емоционалната сфера на човек. Тя е нещо, което той не е в състояние да понесе спокойно и което му е причинява някаква вреда. Психотравмата често се развива в ситуации, които застрашават здравето и живота на човек и/или го карат да изпитва постоянна несигурност. Субективното преживяване на индивида обаче определя дали едно събитие е травмиращо или не.

Психологическата травма е уникалното индивидуално преживяване на събитие или трайни условия, при които:

Способността на индивида да интегрира емоционалното си преживяване е претоварена, или субективното индивидуалното преживяване е заплаха за живота, телесната цялост или здравия разум. (Pearlman & Saakvitne, 1995, стр. 60)

Така, травматично събитие или ситуация създава психологическа травма, когато надвишава способността на индивида да се справи и го оставя в страх от смъртта, унищожението, нараняването или психозата. Човек може да се чувства емоционално и физически претоварен. Обстоятелствата на събитието обикновено включват злоупотреба с власт, предаване на доверие, безпомощност, болка, объркване и/или загуба.

Джон Алън, психолог в клиниката „Менингер“ в Хюстън, Тексас и автор на „Справяне с травмата: Ръководство за саморазбиране“ (1995) ни напомня, че има два компонента на травматичното преживяване: субективно и обективно:

„ Това е субективното преживяване на обективните събития, които съставляват травмата. Колкото повече вярвате, че сте застрашени, толкова по-травмирани ще бъдете. Психологически най-ниската линия на травмата е чувството на пълна безпомощност. Може да има или да няма телесни наранявания, но психологическата травма е съчетана с физиологични сътресения, които играят водеща роля в дългосрочните ефекти „.

Ранна психологична травматизация 

Общи травматични симптоми:

  • Проблеми при създаване и поддържане на връзки с приятели, семейство или партньори;
  • Доминиращо емоционално претоварване;
  • Избягване на ситуации или борба, или невъзможност за предприемане на действия;
  • Чувство за нещо нередно, без знание какво;
  • Хронична безсъние;
  • Често необяснимо заболяване или хронична болка;
  • Чувство за несигурност и «не на място»;
  • Страх от изоставяне;
  • Трудности за концентриране и запомняне;
  • Саморазрушителни действия или модели.

Как травмата в развитието повлиява формирането на идентичност?

  • Загуба на детството: „Всъщност, никога не съм имал детство“ или „Не си спомням много от порастването ми“.
  • Липсващи части от себе си: „Винаги съм се чувствал сякаш нещо липсва, но не знам какво е то.“
  • Привличане към разрушителни взаимоотношения: „Аз съм човек, който винаги излиза с хора, които не са подходящи за мен.“
  • Избягване на връзки: „Аз съм човек, който се чувства по-добре сам.“
  • Избягване на себе си: „Не обичам да мисля за себе си, това само ме кара да се чувствам зле.“ 
  • Трудности да бъдат интегрирани емоциите в идентичността: „Аз не съм от този тип хора, които много преживяват нещата.“

Травматичното събитие може да е приключило, но реакцията на човека към него не е. Нахлуването на миналото в настоящето е един от основните проблеми, с които се сблъсква преживелия травма. Повторното преживяване или ретравмиране е ключът към много от психологическите симптоми и психични разстройства, които са резултат от травматични преживявания. Това нахлуване може да се представи като тревожни натрапливи спомени, ретроспекции, кошмари или преобладаващи негативни емоционални състояния.

Въпреки, че пиша за психологическа травма, също така е важно да се има предвид, че стресовите реакции са и физиологични. Нормалните физиологични реакции при екстремен стрес водят до състояния на физиологична свръх възбуда и тревожност. Когато нашите инстинкти за борба или бягство ни превземат, синтезирането на кортизол и други хормони ни сигнализира да внимаваме. Ако това се случи няколко пъти, телата ни се научат да живеят постоянно в състояние на „готовност за борба“, с всички придружаващи го поведения – свръхбдителност, недоверие, агресия, фрустрация, раздразнителност и т.н.

Неврологични изследвания започват да показват до каква степен травмата ни въздейства на биологична и хормонална основа, както психологически, така и поведенчески. Изследванията показват, че при ранните детски травми се получава блокаж в детското развитие.

Това може да бъде още по-голямо предизвикателство (но не е невъзможно) за претърпелите детска травма да се научат да правят нещата по различен и адаптивен начин.

Какви са трайните ефекти на травмата?

Няма единна диагноза, която да съдържа всички оплаквания на клиенти, преживели травма. Често потърпевшите имат коморбидност, т.е повече заболявания:

  • зависимост и злоупотреба с вещества,
  • личностни разстройства (особено гранично разстройство на личността),
  • депресия,
  • тревожност (включително посттравматично стресово разстройство),
  • дисоциативни разстройства и
  • хранителни разстройства.

Използване на адаптивни стратегии за справяне

Хроничната ранна травма – започнала, когато се формира личността на индивида – оформя възприятията и убежденията на детето (а по -късно и на възрастния) за всичко.

Тежката травма обикновено има голямо влияние върху живота. Травмата в детството може да причини нарушаване на основните задачи при развитието. Например, преживелите детска травма могат да имат леки до тежки дефицити в способностите като:

  • невъзможност за самоуспокояване;
  • невъзможност за гледане на света като безопасно място;
  • липса на доверие към други хора;
  • липса на организирано мислене за вземане на решения;
  • избягване на експлоатация.

Нарушаването на тези задачи в детска възраст може да доведе до дезадаптивно поведение, което може да се тълкува в системата за психично здраве като „симптоми“. Например:

  • нарушената възмозност за самоуспокояване може да бъде обозначено като нервна превъзбуда;
  • нарушената способност да виждаме света като безопасно място изглежда като параноя;
  • недоверието към другите може да се тълкува като параноя (дори когато се основава на опит);
  • прекъсвания в организираното мисленето за вземане на решения изглежда като психоза;
  • когато се избягва/предотвратява експлоатацията може да се нарече самосаботиране.

Етапи при продължително травматично събитие: 

  1. Първична фаза на реакция – Реакцията е дисоциация към обект и субект. Остра деперсонализация, която би следвало да се разглежда като психологична защита.
  2. Фаза на адаптация – валидно е твърдението на Достоевски, в което определя човека като същество, което свиква с всичко, още определена и като фаза на апатия – Всичко, което до този момент е активирало човека или е предизвиквало неговото възмущение и гняв, на този етап сякаш се удря и рикошира в някаква своеобразна „броня“.
  3. Период на възвръщане към нормалните условия (период на освобождение) –всичко е като прекрасна мечта, в която е трудно да се повярва.., най-накрая станала реалност. Тогава нахлуват крясъците на похитителите, които заповядват да се направи / изпълни нещо, и това изтръгва от съня – реалност, превърнал се в новата – стара реалност.

Полезно е да мислим за всички „травматични симптоми“ като за адаптации.

Симптомите представляват опита на клиента да се справи по най-добрия начин с преобладаващите емоции и чувства. Когато видим симптомите при преживял травма, винаги е важно да се запитаме: каква е целта на това негово поведение? За какво му служи то? От какво се предпазва, чрез него? Всеки симптом е помагал на травмирания индивид да се справи в някакъв момент от миналото. Затова той си мисли, че му помага по някакъв начин и в настоящето.

Преживелите повтаряща се ранна травма вероятно инстинктивно ще продължат да използват същите самозащитни механизми за справяне, които са използвали, за да се предпазят от психични увреждания по време на травматичното преживяване: дисоциация, избягване, отричане и изтласкване. Това са примери за стратегии за справяне, които може да са били ефективни в даден момент, но по-късно пречат на способността на човека да живее живота, който иска.

Затова е необходимо да потърси помощ от психолог, който да умее да приема, без да осъжда, както и да обезпечава чувството за безопасност на страдащия. Подкрепата и съпровождането на травмирания индивид към връзката с ранните му преживявания, е изкючително важна. Едва след това е възможна преработка на травматичното съдържание. Дори и успешно преработена, травмата оставя душевни белези. Преживелият травма, с помощта на психолога трябва да открие своят изход от „травматичния капан“. Изисква се разбиране и приемане на реакциите на клиента по начин, който да успокои тревожните му мисли и емоции, за да може да открие нов смисъл на живот.

17сеп./21

Защо да потърсите помощ от психолог

Споделянето на болката с психолог, който би те изслушал и разбрал без да те съди е безценна помощ. Това е вид разтоварване на душата и освобождаване на място в нея за позитивни мисли и чувства. Ако човека, на който споделяме е доверен психолог, тогава облекчението е още по-голямо. Психологът консултант посочва различна гледна точка, чрез която можем да погледнем на света от различен ъгъл и да се самоусъвършенстваме. В днешно време много хора живеят дисфункционално, без да го осъзнават. При такова функциониране, рано или късно се появяват здравословни соматични или психични проблеми. Тези проблеми пречат на любовта и щастието да ни завладеят и да осмислим нашето съществуване. Създадени сме така, че всеки човек носи любовта в сърцето си.

Раждаме се чисти и невинни

Впоследствие различни обстоятелства ни разочароват и променят. Защитаваме се като се затваряме в себе си. По този начин ставаме черногледи и затваряме сетивата си за истинската красота на живота. Трудните моменти спохождат всички. Няма човек, който да живее само в радост и щастие. Но не тревогите ни отдалечават от радостта, а това, че ние не я допускаме.

Хората не се травмират самите ситуации, в които попадат или им се случват. Травмират се от значението, което те самите им придават.

Когато това значение е негативно, човекът преживява негативни емоции, т.е. емоционалния отговор винаги е резултат от интерпретацията на събитието. Всеки отделен човек мисли по свой начин. Когато има емоционален проблем, го вижда само от своята гледна точка. Консултативната психология предлага и алтернативни начини на  мислене. Това е много важен момент, защото наличието на алтернативни начини на мислене означава възможност за избор. Колкото повече са алтернативите, толкова по-голяма е възможността за избор. Оттук е толкова по-голяма вероятността проблема да се реши по най-добрия начин.

02сеп./21

Когнитивно реструктуриране

Когнитивно реструктуриране или преобразуване е методът по който можем да повлияем в положителна насока на нашите мисли. Принципът му на действие е свързан с взаимосвързаността на мислите и емоциите. Те пък са двупосочно свързани с телесните усещания – мислите могат да водят до емоции и емоциите водят до мисли.

Всяко от тях може да води до телесни усещания или телесните усещания да водят до тях. Следователно цялостното ни преживяване за дадена ситуация може да се повлиява по 2 начина. Единият – от мисленето и/или емоциите да се повлиява възприятието за преживяването (перцептивната рамка) и по този начин да се променя и дадения емоционален оттенък, което пък да се отразява до известна степен на телесните усещания и ги променя.

Другият начин в посока от тялото и поведението към мислите и емоциите. Когнитивно реструктуриране се използва за преобразуване и идентифициране на автоматични мисли (плод на базисните вярвания) чрез съзнателна намеса (вътрешен диалог, който се осъществява в съзнанието) променяйки емоционалната реакция спрямо външния или вътрешен факт. По този начин ние съзнателно можем да променим нашата нагласа в положителна посока, за да намалим тревожността и безпокойството. Целта на тази публикация е да ни напомни, че отговорността за доброто настроение е преди всичко наша. Не трябва да се забравя и факта, че то е заразно и можем да променим и нечие друго в положителен смисъл. Аз реших да направя точно това! А вие?

30авг./21

Интроверт и Екстроверт

Още през 1921 г. в своята работа „Психологически типове“ знаменитият психолог Карл Густав Юнг е разделил човека на интроверт и екстроверт. По неговото определение интровертът обърнат към себе си и възприема реалността индиректно, през призмата на своя вътрешен свят. При екстровертите поведението основно се мотивира от външни стимули. През 50-те години на миналия век психологът Ханс Айзенк е доразвил теорията на Юнг. Той е смятал, че интровертите се различават от екстровертите с повишената си чувствителност към външните стимули. Съвременната наука потвърди неговите идеи, но направи няколко важни допълнения.

4 вида интроверсия

Дълго време научните дефиниции не можаха да предадат пълното описание на образа, който хората получават, когато чуят думата „интроверт“. Също и как се чувстват самите интроверти. Досега може би най-пълното и точно описание е това, дадено от психолога Джонатан Чийк от Уелсли Колидж. Обобщавайки научните теории и изследвания, той идентифицира четири типа (или прояви) на интровертност – социална, умствена, тревожна и сдържана:

1. Социален интроверт – човек, който предпочита да общува в малки групи от хора или да прекарва времето си сам. В същото време социалната интровертност не може да се отъждестви със срамежливостта. В този случай ограничаването на социалните контакти е съзнателен избор, а не проява на социална тревожност.

2. Мислещ интроверт. Човек, който е съсредоточен върху вътрешния си свят, склонен да размишлява и анализира своите действия, мисли и емоции. Той винаги пропуска външните стимули през своя филтър на рефлексия. Често е в света на фантазиите и винаги е пълен с идеи.

3. Тревожен интроверт. Те са единствения вид, който се характеризира с действителна неприязън към социалното въздействие. За разлика от социалните интроверти, този тип хора избягват контактите, защото се чувстват несигурни относно своите социални умения. В същото време нивото им на тревожност не намалява, когато останат сами със себе си. Този вид интроверти са перфекционисти. Техните мозъци работят интензивно, което ги прави склонни към прекалено обмилсяне на всичко и непрекъснато съмнение в себе си. Те са постоянно преследвани от мисли за проблеми – минали, настоящи и бъдещи. Въпреки, че са високо интелигентни и много чувствителни, те срещат изкючително силни проблеми при взаимодействието си с другите хора.

4. Сдържан интроверт. Човек, който се опитва да не се поддава на емоциите си и избягва всичко ново. Той мисли предварително за думите и действията си, въздържайки се от спонтанност. Те са най-внимателните в категорията на интровертите, а също и най-предпазливите. Трудно е за такъв човек да опитва нови неща, а също и да се обвърже със сериозни ангажименти. Но направят ли го, обикновено е за цял живот.

Естествено гореизброените характеристики за интроверт и екстроверт са само най-основните. Степента на тяхната проява при интровертите варира индивидуално.

Доказано е , че сред интровертите има по-малко импулсивни хора. Очевидно това се дължи на някои техни невробиологични особености. В японски учени са установили, че в сравнение с екстровертите, интровертите имат повече сиво вещество в областите на мозъка, отговорни за мисленето и планирането. Това има своите плюсове и минуси. Рискът от нерационални действия е по-малък, но вероятността от развитие на тревожност и депресия е по-висока.

Друго изследване потвърждава теорията на Айзенк, че интровертите са по-чувствителни към външни стимули. За да се почувстват емоционално притеснени на тях са им нужни доста по-малко външни стимули. Всичко това е възможно да е свързано с невротрансмитера допамин. Чрез него мозъкът ни възнаграждава с чувство за удовлетворение за определени наши действия. По този начин ни насърчава да ги повтаряме. Експеримент е показал, че интровертите произвеждат няколко пъти по-малко допамин от екстровертите в отговор на парична печалба в три от шестте мозъчни области, отговорни за възнаграждението.

Това не означава, че интровертите са напълно безразлични към социалния контакт. Явно те изпитват по-малко удоволствие от общуването и не се нуждаят от него толкова, колкото екстровертите. Екстровертите се опитват да разширят кръга си от контакти, за да си осигурят възможно най-голяма социална стимулация. Интровертите имат достатъчно стимули, които получават, когато са сами със себе си или в малки познати компании.

Интроверт и екстроверт по отнощение на щастието

Интровертите могат да увеличат нивата си на щастие, ако от време на време се държат като екстроверти.

Изследванията показват, че нивото на удовлетвореност от живота сред интровертите е много по-ниско, отколкото сред екстровертите. Може би причината за това е склонността им към руминация. Това е „превъртане“ на едни и същи болезнени мисли, свързани с миналото или най-лошите сценари за бъдещето. Всичко това може да доведе до тревожност и депресия.

В некомуникативността се крие слабостта и силата на интровертите

По начина на мислене интровертите са по-ориентирани към себе си. Оттук и стереотипните представи, че за интровертите не са подходящи занимания, предполагащи напреднали комуникативни умения. Всъщност всичко не е толкова еднозначно. Липсата на комуникативни умения сред интровертите се компенсира от повишеното им внимание и аналитичните им способности.

Пример за друг стереотип е, че липсата на комуникация води до неумението да се разберат и ценят хората. Всъщност е точно обратното. Както са установили учени от Йейлския университет, интровертите са по-добри в анализирането и оценяването на хората, отколкото екстровертите. Екстровертите изразходват цялата си енергия за установяване на комуникация с максимален брой хора. Интровертите в своите контакти се фокусират върху наблюдение и анализ. Освен това на интровертите им помага склонността към саморефлексия. Благодарение на познанията за собствената си психология, те често отгатват мотивите на другите хора.

23авг./21

Депресия

В повечето случаи на депресия се наблюдават широк спектър от физически симптоми като изтощение, безсъние, главоболие, намален или прекомерен апетит, както и запек. За настоящата публикация се позовах на книгата на Деби Шапиро “Тялото ви говори.”

Там авторката отбелязва, че депресията поразява едновременно тялото и ума. поражда уморено, летаргично, тежко чувство, загуба на виталността и енергията или болка в мускулите, безнадеждност или чувство за безполезност и неадекватност, вина, срам, тревога и безпомощност. Освен психоемоционалните причини за депресията, несъмнено има хормонални и други екологични фактори, които играят  немалка роля. Вътрешната причина се дължи на стреса от дълбоко стаените, непреодолени чувства или травми Те се потискат или заглушават в стремежа да бъдат изтласкани.

Думата “депресия” идва от латинското deprimo , т.е “потискам” или “потушавам”. Причините могат да включват натиск от страна на деспотични родители да пожънеш успех; срам, породен от сексуално насилие; копнеж за преодоляване на насилствени или агресивни наклонности, които се превръщат в чувство за вина. Или чувство за малоценност , което води до неспособност за справяне с живота.

Депресията може да се дължи на загуба на любим човек или на травматично изживяване. Или на събития, които пораждат безнадеждност, отчаяние или загуба на смисъл в живота. Без смисъл битието става безцелно. Депресията е начин да се предадеш без да умираш, отчаян и безмълвен вик за помощ. 

Лечението на депресията цели да се сприятрлим със себе си, така че да се свържем отново с духа си, с истинското призвание и да открием една дълбока радост, която не зависи от външните условия, а се поражда вътре в нас. 

12авг./21

Човешката личност

Човешката личност е една сложна система, която се развива от  уникални архетипи (част от структурата на несъзнавания свят, където през генома идва опита, мислите, моралните възгледи, поведенчески действия на дедите ни) или патерни, модели на мисли, чувства и поведение, които са относително устойчиви във времето и ситуациите. В човешката личност се съдържат всички когнитивни модели на мисли, чувства, волева организация на поведението. Те имат устойчивост във времето и в конкретните ситуации, но стъпка по стъпка могат да се променят. 

Тази промяна обикновено се осъществява под влияние на външните въздействия, но също така и под влияние на вътрешното желание на човек да се променя. Затова човекът може да се нарече най-великото сътворение в космическото пространство и на Земята. Тази осъзнатост за промяна го кара да се развива, да харчи психична енергия и да се самоусъвършенства.

Колкото повече психична енергия се изразходва за развитие (процес на мислене, емоции, волева организация на поведението, подобрение на действия и умения), толкова повече хората се чувстват щастливи.

Това е принципа на удоволствието. Необходимо е непрекъснато интензивно психично развитие. Когато човек спре да изразходва психичната си енергия спира и психичното удоволствие.

Деструктивните процеси също харчат психична енергия и минават през деструктивни болезнени разрушителни емоции. Това е свързано е с хормоните. Важно е психичната енергия от кои хормони е катализирана. Ако е катализирана от адреналин, норадерналин, кортизол се попада в “капана” на гнева, агресията, страха и тревогата. Това разболява и убива човека.

Ако катализатора са опиоидните хормони – серотонин, ендорфин, енкефалин, окситоцин, допамин, психичната енергия е катализирана позитивно, чувстваме се удовлетворени и радостни. Преодоляват се лесно болестите и човек е здрав и щастлив. 

Големият регулатор тук е ума. Поради тази причина помощта от психолог е за избрани хора, такива, които имат умението да разберат този процес.   

Основната цел на психологичното консултиране е индивидите да се променят към нещо полезно за техния живот,  да станат по-успешни, по-удовлетворени. Годността за промяна обаче е различна при различните хора, затова е важно психологът консултант да може да я отчете. По този начин ще бъде наясно в каква степен промяната може да се осъществи при конкретния човек.