Какво е притеснението?

Човекът разполага с изумителната способност да предвижда бъдещи събития. „Мисленето в перспектива“ означава, че можем да предвидим пречки или проблеми и ни дава възможността да планираме решения за тях. Когато мисленето в перспектива ни помага да постигаме целите си, то е полезно. От друга страна притеснението също е начин на мислене в перспектива, който обаче ни носи тревожност и безпокойство. Когато се тревожим твърде много, често достигаме до най-лошите възможни сценарии и започваме да
мислим, че няма да можем да се справим.

Какво представлява притеснението като усещане?

Когато се притесняваме, ние можем да усещаме това като поредица от мисли и
образи, които се развиват във все по-катастрофални и невероятни посоки. При
някои хора притеснението е неконтролируемо, сякаш има свой собствен живот.
В последно време е нормално повечето от нас да са забелязали, че мислят за
възможно най-лошите сценарии.

Какво можете да направите за притеснението?

Нормално е повечето от нас да се притесняват в момента, но ако усещате, че притеснението излиза извън контрол и започва да влияе на живота ви (например изпитвате тревожност и не можете да спите добре), то може би е време да намерите начини, чрез които да ограничите времето, прекарано в притеснения, като предприемете стъпки към управление на собственото си благосъстояние. Ето набор упражнения и работни листи, с които да поддържате благосъстоянието си и да контролирате притесненията си.

• Поддържайте баланса в живота си.

Благосъстоянието произлиза от воденето на балансиран живот с дейности, които ви носят чувство на наслада, удовлетворение и близост с другите. Не забравяйте, че човекът е социално животно, и като такова се нуждае от връзка с другите, за да се развива. Препоръчваме ви да се стараете да имате поне някакви занимания, които да са социални и да включват други хора.

• Упражнявайте се в това да идентифицирате притесненията си като „реални“ и „хипотетични“.

Ако изпитвате много от хипотетичните притеснения, то тогава ще е важно да си напомняте, че съзнанието ви не се е фокусирало върху непосредствен проблем, поради което трябва да оставите притеснението да отмине и да се фокусирате върху нещо друго. Този инструмент може да се използва и при деца с подобни
проблеми.

• Упражнявайте се в това да отсрочвате притесненията си.

Притесненията обикновено не понасят отлагане и могат да ви накарат да се чувствате така, сякаш трябва да се справите с тях на момента. Възможно е обаче да експериментирате с това да отсрочвате хипотетичните си притеснения във
времето, което на много от вас би позволило да израснат в начина, по който се справят с притесненията си. В практически измерения това означава умишлено да отреждате определен отрязък от деня си, в който да обръщате внимание на притесненията си (напр. 30 мин всеки ден). Първоначално това
може да ви се стори странно като подход, но това би означавало също, че ще имате останалите 23,5 часа, през които да сте свободни от притесненията си, докато не дойде „времето за притеснение“.

• Обръщайте се към себе си със съчувствие.

Притесненията могат да произлизат от грижа за другите, особено когато се отнася до близки за нас хора. Една от традиционните техники от когнитивно-поведенческа терапия за справяне с негативни, тревожни или смущаващи мисли е те да се записват
и да се търсят различни начини за реакция спрямо тях.

• Практикувайте самоосъзнаване.

Научаването на начините за самоосъзнаване на теория и на практика може да ви помогне да се освобождавате от притесненията си и да можете да се концентрирате върху настоящия момент. Една от техниките за това е фокусирането върху деликатния ход на дишането ви или звуците около вас, което може да служи за опора, чрез която да се „завръщате“ към настоящия момент и да се освобождавате от притесненията си.

Източник : Живот с притеснение и тревожност в условията на глобална несигурност

От известно време вашето добро и послушно дете се е превърнало в постоянен
опонент. Все не е съгласен, мръщи се, избухва. Често се застоява пред огледалото, затваря се в стаята, говори по телефона или скайпа, държи се предизвикателно. Не е нужно да викате и да се
опитвате да върнете правила. Просто вашето дете пораства и то не само на ръст, а и като емоции, интелект, взаимоотношения.

По-често ние използваме израза навлиза в пубертета.

Основната промяна по време на пубертета е израстването на височина. Това зависи от начина на хранене, движение, околна среда. За една лятна ваканция някой деца порастват с 20 см, докато други само с 3. Това е индивидуално и не означава, че детето, което расте с по-бавни темпове няма да достигне връстниците си. Появяват се вторичните полови белези – окосмяване около половите органи и под мишниците, при момчетата порастват мустаци и брада, засилва се окосмяването по краката, а по-късно и по гърдите. Поради засиленото производство на хормони, потенето се засилва и започва да мирише както при възрастните. При момичетата след 10 годишна възраст се появява менструацията. При
момчетата семеотделянето става предимно през нощта, като често юношите сънуват еротични сънища (мокри сънища). При повечето тийнейджъри по лицето и гърба се появяват черни точки
(комедони), които понякога се възпаляват и събират гной. Косата се омазнява. Половите жлези произвеждат полови клетки и половите органи променят миризмата си. Поради бързото израстване е
възможно за кратък период някои от подрастващите да имат намален слух, намалено зрение и намалено обоняние. Организмът се изморява бързо и често тийнейджърите спят дълго и непробудно.
Някой деца, особено момчета изпитват силен глад нощем и стават да се хранят. Това е нормално, защото енергията от храната се изразходва за растежа. След пубертета този нощен глад изчезва. Момичетата се закръглят в ханша и им порастват гърдите. При момчетата раменете се разширяват, скелета се издължава
и мускулите стават по-развити. Гласовете на момчетата започват да мутират, а понякога това се случва и при момичетата.

Пубертетът е един от най-важните периоди в развитието на всеки млад човек.

Именно през пубертета тийнейджърите се осъзнават сексуално, започват да се възприемат като възрастни
хора. Средно, пубертетът започва между осмата и единадесетата година при момичетата и десетата и четиринадесетата -при момчетата. Това е период на изключително бързи промени на
костната, нервната, ендокринната и мускулната система, който обикновено продължава 3-5 години. Пубертетът при момичетата започва с 2 години по-рано, защото те се раждат с малко по-оформени костна и нервна система, които се развиват постепенно през детството. Освен физически, настъпват и други промени в поведението, мисленето, говоренето. Тъй, като темпото на физическо и емоционално израстване не е еднакво, често тийнейджърите имат “необяснимо” дори за самите себе си поведение. До 9 годишна възраст децата мислят буквално.

В пубертета започват да мислят и абстрактно.

Хормоналната буря ги кара да се чувстват несигурни в себе си, да се срамуват, да бъдат много по-любопитни от обикновено, да се заглеждат по противоположния пол, да търсят идоли,
на които с удоволствие да подражават. Обикновено това са музиканти, спортисти, артисти или други известни личности. Момичетата изведнъж се привързват към бащите си, искат навсякъде да ходят с тях, търсят компанията им и обратно- момчетата са като залепени за майките си. Този период отминава. Но по този начин децата си създават идеали за външен вид на партньора и е много важен момент за следващата стъпка – започване на полов живот.

Към пубертета трябва да се подходи с разбиране от страна на родители и учители, защото в този период се формира характера на бъдещия възрастен.

През този период нашето дете израства и преминава от детството в зрелостта. В пубертета децата посягат към забранените от детството неща – запалват първата цигара, изпиват първата чаша алкохол, опитват да пушат трева, а някои дори посягат към по-силни наркотици. Пубертетът е и възрастта на експериментирането. Искат да бъдат по-самостоятелни, да вземат сами решения и да гледат на тях като на големи. Чувстват се поласкани, когато им се гласува доверие, но не винаги са в състояние да го оправдаят. Искат да прекарват по-голямата част от времето си с връстници ,отколкото с братя и сестри (освен, ако не са по-големи) или родители. Започват да употребяват жаргон и да се държат предизвикателно невъзпитано. Всичко това е с цел привличане на вниманието. Стремежите и ценностите на тийнейджърите могат и да се различават, но всички млади хора си приличат по едно – по желанието си да се убедят, че животът им има смисъл, както и че наоколо има някой, който го е грижа за тях.
Понеже им липсва житейски опит и не знаят как да реагират адекватно, доста деца започват да лъжат, дори, ако преди не са го правили. Понякога изпадат в истеричен плач без видима причина. След
това проявяват силно чувство за хумор. Децата, които са били кротки и срамежливи, в пубертета се променят – стават общителни и обратно – откритите се затварят в себе си.

Родителите и пубертета

Родителите имат много важна роля по време на пубертета. Те са модела на поведение, който детето копира, дори несъзнателно. Те са тези, които са най-близо до детето и неговите проблеми, приятели, интереси. От тяхното присъствие в живота на тийнейджъра зависи каква посока ще има неговото поведение. Родителите носят отговорност за физическото и емоционално оцеляване на
детето си. Това е много трудна задача, но с повече информация, разбиране и ОТДЕЛЕНО ВРЕМЕ, за тийнейджъра има варианти да се премине по-леко този период.

Отношенията между родителите

Независимо дали родителите живеят заедно или не, те винаги трябва да са наясно къде се намира детето им. Колкото и да са обтегнати отношенията им, едно телефонно прозвъняване може да струва бъдещето, а понякога и живота на детето. Много полесно е, когато и двамата родители поставят еднакви забрани и
позволяват еднакви неща. Така детето се научава, че решенията на родителите трябва да се уважават и да се спазват. Ако единия родител не се съгласува с другия, детето ще започне да ги манипулира и винаги да постига своето, но няма да има контрол от по-строгия родител.

Границите

Всяко дете пробва докъде може да стигне с вашето търпение и
граници. Колкото по-голямо става обаче, толкова по-ясно трябва
да му се поставят граници. За да покажете на детето си, че не сте
безразлични какво става с него, спирайте го всеки път, когато намирате поведението и постъпките му за неприемливи, реагирайте незабавно и отстоявайте позицията си твърдо. Колкото и да
са обтегнати или приятелски отношенията ви с детето, вие сте
родител, носите отговорност и имате право да поставяте правила. Не спорете с детето. То може да недоволства, ако не откликвате на желанията му. Но решенията вземате вие и то трябва да

е наясно с това. Независимо дали става дума за купуване на дреха
или излизане с приятели, ако родителя прецени, че има неприемливи положения, детето трябва да приеме родителското решение.
Парите
Дори да разполагате с повече средства, не учете детето си да има
всичко, което пожелае. Обяснете му, че това, което иска е скъпо за
вас и му предложете алтернатива – да му купите каквото е по възможностите ви или детето да си спести пари от джобните. Ако
детето ви разбере, поощрете го – давайте му дребни пари за всяка
хубава постъпка ( добър успех в училище, грижи за дома или по-малките братя и сестри, някакъв успех в спорт или изкуство). Ако се
нацупи и не иска да говори с вас- оставете го, ще му мине. Но не му
купувайте нищо. Обяснете му в какво искате да инвестирате, което се отнася за него – курс, уроци, почивка. Вие най-добре знаете
какви са възможностите ви и кое е най-добро за вашето дете. Не
се тормозете, ако не разполагате с пари, за да задоволявате прищевките му. И на вас не ви е лесно. Децата трябва да разберат, че
за всяко нещо, което имат вие сте работили и трябва да ги научите да уважават труда ви.

Любовта

Често тийнейджърите са влюбени. Обектът на любовта им може да е реален и нереален. Ако детето ви е отнесено и тъжно, то може би страда. Оставете го да изживее чувствата си. Така ще се натрупа
житейски опит, който ще му е нужен за връзките и влюбванията в зряла възраст.
Каквито и да са любовните трепети, не ги подценявайте, оставете детето си да ги сподели или запази в тайна. Но ако ви ги сподели, запазете тайната му и не я споделяйте с други хора. Иначе ще загубите
доверието му.
Не е лесно да си родител на дете, което преминава през пубертета. Все пак нека не забравяме, че ние сме
ВЪЗРАСТНИТЕ и нашите деца имат право да пораснат.

Представям тези стилове, не за да предизвикам задоволство или тъга, че ние самите като деца сме се срещнали с някои от тях, а за да може като родители да имаме едно на ум в главата си. А
именно, че начина по който се държим към детето има отношение към неговото израстване и оформяне като човек. Погледнете пак стиловете и вижте какво дете искате да отгледате. Изборът не е труден, трудно е да го следваме всеки ден.

Авторитетен

Това са родители, които приемат че детето е самостоятелна личност – със свои мисли, чувства, способности. Те се отнасят толерантно към мнението и желанията на децата, не
налагат със сила своето мнение и не се стремят да подчинят детето. Опитват се да разберат ситуацията през погледа на детето, не бързат да си направят изводи преди да са изслушали обясненията на детето.
Детето израства като дружелюбно, сигурно в способностите си, със самочувствие, умеещо да създава приятелства, любопитно, с желание да успява.

Авторитарен

Това са ограничаващи родители, които често използват наказания, изискват от децата подчинение. Отказват да приемат идеите на своите деца, които не съвпадат с техните. Тези родители изискват подчинение и уважение и това създава враждебност. Повечето от този тип родители не вярват, че
децата им могат да се справят затова упражняват постоянен контрол. Те внушават на детето усещането, че трябва да им е благодарно за всяко нещо. Детето израства в потиснатост, страх, започва да лъже, изпитва вина и угризения. Враждебно е и трудно създава трайни приятелства. Трудно му е да си поставя и следва свои цели.

Разглезващ

Това са приемащи, мили родители и някак пасивни по отношение на дисциплината. Те се интересуват от децата си, живеят с техните проблеми, но без да упражняват контрол върху тях или да поставят изисквания към тях. Децата искат много често техните желания да бъдат задоволявани незабавно, те не изпитват особено уважение към другите и имат проблем със самоконтрола. Те са непопулярни сред връстниците си. Детето израства импулсивно – агресивно. Има ниско самочувствие, не обича да се подчинява на правила и изисквания. Лесно раздразнително е, импулсивно, има стремеж към налагане над другите , трудно следва целите си.

Занемаряващ

Това са родители, които не се интересуват много от децата си. Не знаят почти нищо за техните приятели, интереси, успехи или неуспехи, проблеми в и извън училище. Децата се нуждаят от родителите си, но когато не получават грижи и внимание, те стигат до убеждението, че в живота на родителя има много по-значими неща от самите тях. Детето израства със слаб самоконтрол и не може да се справя добре със своята независимост.

Грешка първа: Обещанието

“Повече няма да те обичам” “Ако не си такъв, какъвто аз искам, няма да те обичам повече”
Защо децата така често спорят по повод на всяка наша молба? Може би ни правят напук. Какво да правим? Да призоваваме към здрав разум? Но, те просто не слушат какво им говорят възрастните. Да заплашваме? Това още повече не действа. В такива случаи много родители използват своеобразен
коз: “Сега мама няма да те обича повече”. Често много от нас произнасят тази фраза.

Съвет: Обещанието повече да не обичате своето дете е едно от най-силните средства на възпитание. Обаче тази заплаха като правило не се осъществява. А децата прекрасно чувстват фалша. Веднъж излъгали, можете за дълго да загубите доверието на детето. То ще ви възприема като лъжец.
По-добре е да кажете: “Аз пак те обичам, но не одобрявам поведението ти”

Грешка втора: Безразличието

“Прави каквото искаш, все ми е едно”
Защо да се напрягам? Да споря, да търся аргументи, да доказвам нещо на детето, да нервнича? Детето е длъжно да се научи само да решава своите проблеми. И изобщо детето трябва да се готви за живота като възрастен, колкото се може по-бързо да стане самостоятелно, а нас да остави на мира.

Съвет: Никога не трябва да показвате на детето, че ви е все едно с какво се занимава. Дори и най-леко да почувства вашето безразличие, веднага започва да проверява доколко то е “истинско”. И най-често, проверката се свежда до извършване на лоши постъпки. Детето чака, ще последва ли критика след постъпката или не. Получава се затворен кръг. Затова вместо да показвате безразличие, постарайте се да установите с детето дружески отношения, дори и когато поведението му никак не ви харесва.
Може да кажете, например така: “Да знаеш, че по този въпрос изобщо не съм съгласен с теб. Но искам да ти помогна, защото те обичам. Във всеки момент, когато имаш нужда можеш да поискаш съвет”.

Грешка трета: Прекалено много строгост

“Ти трябва да правиш това, което ти казвам, защото тук аз командвам”
Децата трябва да слушат възрастните безпрекословно – това е най-важният принцип на възпитанието. Не се допускат дискусии. Не е важно на колко е детето – 6 или 16. На децата не трябва да се отстъпва, иначе ти се качват на главата.

Съвет: Децата обезателно трябва да разбират защо правят това или онова. Прекалено строгото възпитание, основано на принципи, които не винаги са разбираеми за детето, напомнят дресировка. Детето може безпрекословно да изпълнява всичко, когато вие сте наоколо и да “плюе” на всички забрани, когато вас ви няма. Убеждението е по-добро от строгостта. В случай на необходимост може да кажете така: “Сега ще направиш така, както казвам, а довечера спокойно ще обсъдим – защо”

Грешка четвърта: Детето трябва да се глези

“Ще направя това сама. Не е по силите на моето детенце”
Готови сме да направим всичко за нашия малчуган, та нали децата трябва да получават най-доброто. Детството е толкова кратко, че трябва да бъде прекрасно. Нравоучения, неудачи, неудовлетвореност – в нашите ръце е да избавим малчугана от всички трудности и неприятности. Така е прието, да
предугаждаме и изпълняваме всяко желание на детето.

Съвет: На разглезените деца е много по-трудно в живота. Не трябва да се държи единственото чедо под похлупака на родителската любов, защото в бъдеще това може да доведе до множество проблеми. Повярвайте, когато родителите махат всяко камъче от пътя на детето, то не се чувства щастливо. По-скоро обратното, то се чувства съвършено безпомощно и самотно. “Опитай да се справиш сам, а ако не се получи с удоволствие ще ти помогна” – ето един от вариантите на мъдро отношение към дъщерята или сина.

Грешка пета: Натрапената роля.

„Моето дете – моят най-добър приятел”
Детето е най-важното в нашия живот, то е толкова съобразително, с него може да се говори за всичко. То ни разбира така, сякаш е истински възрастен.

Съвет: Децата са готови да направят всичко, което се харесва на техните родители, та нали мама и татко са най-важните хора на света. Малчуганите дори са готови да се нагърбят със сложния свят от проблеми
на възрастните, вместо да обсъждат своите интереси с връстниците си. Но така техните собствени
проблеми остават нерешени.

Грешка шеста: Парите

“Повече пари – по-добро възпитание”
Ние сме толкова притеснени с парите, че не можем да си позволим да се позабавляваме с детето. Постоянно всичко трябва да му отказваме, то доизносва стари вещи и пр. С две думи ако имахме повече пари бихме били по-добри родители.

Съвет: Любовта не се купува с пари – звучи доста банално, но е истина. Често в семейства с невисоки доходи възрастните правят така, че детето да не е лишено от нищо. Но не трябва да чувствате угризение на съвестта за това, че не можете да изпълнявате всичките му желания. В крайна сметка любовта, ласките, съвместните игри и времето прекарано заедно с детето са много по-важни от съдържанието на портфейла ви. И накрая, съвсем не парите правят детето щастливо, а съзнанието за това колко е значимо то за вас.

Грешка седма: Наполеоновски планове

“Моето дете ще се занимава с музика (тенис, живопис), няма да му позволя да пропусне своя шанс”
Много възрастни са мечтали в детството си да се занимават с балет, да свирят на пиано или да играят тенис, но не са имали тази възможност. И сега главната цел на мама и татко е да дадат на детето най-доброто образование. Не е важно на детето да му харесва много, ще дойде време и то ще оцени
старанието на възрастните.

Съвет: За съжаление децата не винаги оценяват усилията на родителите. И често блестящото бъдеще, нарисувано от възрастния във въображението му се разбива в пълното нежелание на детето да се занимава, например, с музика. Докато детето е малко слуша възрастните, но след това… Желаейки да се откъсне от клетката на родителската любов започва да изразява протест с достъпни за него способи. Това може да бъде и прием на наркотици или просто увлечение по тежкия рок в нощните часове. Затова денят на детето трябва да се запълва с полезни занимания като не забравяте да оставяте и малко време за негови лични дела.

Грешка осма: Твърде малко ласки

“Целувките и прочие нежности не са важни за детето”
Да прегърнем малката сестричка? Каква глупост! Да целунем мама? Да се погушкаме с татко? За това няма време. Много възрастни смятат, че ласките в детска възраст могат да доведат в бъдеще проблеми със сексуалната ориентация. Накратко – никакви прегръдки и целувки – има поважни и сериозни неща.

Съвет: Децата на всяка възраст се стремят към ласка. Тя им помага да се почувстват обичани и им придава увереност в собствените сили. Но помнете, желанието за ласка трябва в болшинството от случаите да идва от самото дете. Не натрапвайте на детето своята любов – това може да го отблъсне.

Грешка девета: Твърде малко време за възпитание на детето

“За съжаление съвсем нямам време за теб”
Много възрастни са доста заети в работата, но се стараят всяка свободна минута да прекарват с децата – водят ги на градина и на училище, готвят им, перат, купуват всичко, което им е нужно. Децата трябва сами да разбират, че родителите просто нямат време да поиграят с тях или да им почетат.

Съвет: Възрастните често забравят простата истина – ако сте родили дете, трябва и да намирате време за
него. Дете, което непрекъснато слуша, че възрастните нямат време за него ще търси сродна душа сред
чуждите хора. Дори ако денят ви е разпределен по минути намерете вечерта половин час (в този въпрос е
важно качеството, а не количеството), постойте до леглото на детето, поговорете си с него, разкажете му
приказка или му прочетете книжка. Това е толкова необходимо.

Родителите са най – важните хора в живота на едно дете.

Връзката между родителите и детето започва още с раждането и има много голямо значение за развитието на детето. Тя може да помогне на детето да стане това, което иска, но може да му причини и много болка , отчаяние, отчужденост, враждебност и да се отрази по трагичен начин на живота му. Малкото дете се оглежда в очите на родителите и така расте и е много важно какво му показват тези очи – дали, че го харесват, приемат, обичат или че не е желано.

Ако родителите са грижовни, отзивчиви и обичат детето, то детето расте спокойно и щастливо.

Често родителите си задават въпроса добри родители ли са? – дали това което правят за децата си е най-доброто за тях, дали това ще им помогне, когато пораснат да бъдат едни успешни и
щастливи хора, да имат по-добър живот от нас. Не винаги са сигурни, че се справят успешно.
Много хора мечтаят и планират още от детството си как ще станат родители. Всеки има спомен за малките момиченца как играят с кукли- хранят ги, повиват ги, обличат ги. И все пак, кой или от къде се учим за родители? Много често повтаряме това, което сме наблюдавали като модел от нашите родители. Харесваме или не техния модел ние също го следваме. Когато попитали един от известните педагози от миналото кога започва възпитанието на едно дете, той отговорил: “Някъде двадесетина години преди зачеването му. Когато неговите баби и дядовци показват на бъдещите му родители какво означава да
бъдеш родител….”
Част от уменията се овладяват и процеса на общуване с децата. Когато се родят, те някак невидимо започват да ни подсказват какво да правим и ние в движение овладяваме умения за родителство.
В живота на всеки родител съществуват моменти, когато поведението на любимото дете отива в задънена улица. А може би самите възрастни, използвайки крайни методи на възпитание,
правят неща, заради които после се срамуват. Не сте сами в грешките си, всички родители от време на време грешат. Но винаги е по-добре да се учим от чуждите грешки, нали?

» Съвместната работа с учителите показва заинтересоваността на родителите, че ние искаме нашите деца да се образоват;
» Когато родителите участват подпомагат работата на учителите;
» Родителите са част от децата;
» Родителите възпитават децата;
» Децата получават полезни съвети от родителите;
» Защото децата трябва да имат работа;
» Защото ако не учат е по-трудно;
» Има родители, които искат да участват в образованието на децата, но не могат поради липса на пари и др.;
» Образованието на децата зависи от родителите;
» Родителите обичат децата си;
» Като участват в образованието на децата си, ги опознават по-добре; »Създават по-близък контакт с учителите;
» Изгражда се взаимно доверие;
» Заедно работят за възпитанието на детето;
» Родителите ще се убедят в добрите намерения на учителя в
процеса на обучение;
» Родителите могат да участват като правят заедно с учителите украса на класната стая, музикални дейности;
» Родителите могат да влияят за създаване на занималня.

1.Не ме разпитвайте. Зная много добре, че не мога да науча всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.

2. Не се страхувайте да сте строги с мен! Аз го предпочитам. Това ще
   ми позволи да разбера къде ми е мястото.
3. Не ме насилвайте! Това ще ме научи, че в силата е всичко. Аз ще откликна по- лесно, ако ме убеждавате.
4. Не бъдете непоследователни! Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.
5. Не ми обещавайте! Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанията си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
6. Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм! Аз ще го компенсирам, като започна да се държа, като “важна клечка”.
7. Не ме критикувайте пред други хора! Аз ще възприема по-добре, ако
   разговаряте с мен спокойно и насаме.
8. Не се опитвайте да ме поучавате! Вие бихте се изненадали колко добре знам, какво е добро и какво- лошо.
9. Не ме карайте да чувствам грешките си, като грехове! Аз трябва да
   се науча да правя грешки, без да чувствам, че не съм добър.
10. Не искайте обяснение за лошото ми поведение! Понякога не знам, защо
    съм се държал така.
11. Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми! Лесно
    мога да се уплаша и да ви излъжа.
12. Не забравяйте, че обичам да експериментирам! По този начин се уча.
    Моля, изтърпявайте ме.
13. Не ме предпазвайте от последиците! Аз имам нужда от опит.
14. Никога не се представяйте за идеални и безгрешни! Ще ми бъде трудно
    да ви следвам.
15. Не позволявайте страховете ми да предизвикат безпокойствието
    ви! Иначе ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.
16. Не забравяйте, че мога да се справя без вашето разбиране!
17. Макар и често заслужили, забравете похвалите и одобрението!
18. Отнасяйте се с мен като с равен! Запомнете, че е по-лесно да се учите
    от модел, а не от критик.
    И още нещо! Аз ви обичам! Моля ви, обичайте ме и вие!
    Неизвестен автор

Тревожните разстройства включват набор от свързани ментални състояния: 

• генерализирано тревожно разстройство;

• паническо разстройство;
• обсесивно-компулсивно разстройство;
• посттравматично стресово разстройство;
• социална фобия и прости (специфични) фобии.

Тревожните разстройства се лекуват чрез комбинация от психиатрични медикаменти и психотерапия. 

Безпокойството, тревогата и стресът са част от живота на повечето хора днес. Но простото преживяване на тревожност или стрес само по себе си не означава, че се нуждаете от професионална помощ или имате тревожно разстройство. Всъщност, тревожността е необходим предупредителен сигнал за опасна или трудна ситуация. Без безпокойство нямаше да можем да предвидим трудностите и да се подготвим за тях.

Тревожността се превръща в разстройство, когато симптомите станат хронични, пречат на ежедневието ни и способността ни да функционираме.

Хората, страдащи от хронична генерализирана тревожност, често съобщават за следните симптоми:

• мускулно напрежение;
• физическа слабост;
• влошена памет;
• потни ръце;
• страх или объркване;
• неспособност за отпускане;
• постоянна тревога;
• недостиг на въздух;
• сърцебиене;
• разстроен стомах;
• влошена концентрация.

Тези симптоми са тежки и достатъчно дистресиращи, за да накарат някого да се чувства изключително неудобно, извън контрол и безпомощен.

Тревожните разстройства попадат в набор от отделни диагнози, в зависимост от симптомите и тежестта на безпокойството, което човек изпитва. 

Генерализирано тревожно разстройство

Генерализираното тревожно разстройство може да попречи на нормалното ежедневие в тежки случаи, тъй като причинява непрекъснато безпокойство и напрежение (т.нар. свободно плаващо безпокойство). Проучванията установяват, че жените са по-предразположени да страдат от него. Пациентите с това разстройство се чувстват психически изтощени, уморени и изцедени, изпитвайки неща като безсъние и затруднено концентриране. Добрата новина е, че ГТР подлежи на лечение с когнитивно-поведенческа терапия, антитревожни медикаменти и антидепресанти.

Паническо разстройство

Паническото разстройство причинява внезапни и интензивни атаки на страх, които могат да се случат по всяко време. Тригерите на пристъпа на паника варират при различните хора, а страхът от мисълта за бъдеща паник атака може да засегне ежедневния живот на пациента. Симптомите на паник атака включват задух, замайване, треперене, изпотяване, гадене и горещи вълни. Проучванията установяват, че паническото разстройство засяга до 5% от населението в даден момент от живота. Това може да е наистина голямо затруднение в ежедневието, особено когато човекът страда от агорафобия, състояние, при което околната среда се възприема като опасна. 

Обсесивно компулсивно разстройство

Често терминът обсесивно компулсивно се използва разговорно, за да опише някой, който е чист и спретнат. Въпреки това, много хора не са наясно с факта, че ОКР е тревожно разстройство и че може да причини изключителен дискомфорт и значително да компрометира качеството на живот на пациента. ОКР причинява повтарящи се обсебващи мисли или образи в съзнанието на пациента, което го кара да проверява нещата многократно. Той също така извършва ритуали отново и отново, които могат да включват измиване на ръцете, заключване на врати, броене на вещи и други. Пациентът чувства, че губи контрол и изпитва чувство на страх или тревога. Състоянието може да бъде облекчено с когнитивно-поведенческа терапия.

Социално тревожно разстройство

Социалното тревожно разстройство е най-често срещаното тревожно разстройство. То се проявява още в ранна възраст – до 11-годишна възраст при около 50% от хората и до 20-годишна възраст при около 80%. Проучванията установяват, че разстройството е рисков фактор за последващо депресивно заболяване и злоупотреба с вещества.

Пациентите със социално тревожно разстройство изпитват силен страх от това да бъдат съдени и критикувани от другите, което често се бърка със срамежливост, интроверсия или дори антисоциалност. Човекът със социална тревожност може да избягва дори среща с приятели, а в крайни случаи дори да пропуска работа или да отказва да напуска дома си. Това разстройство може да бъде лекувано с антитревожни медикаменти и когнитивно-поведенческа терапия.

Специфични фобии (известни също като прости фобии)

Фобиите засягат жените повече от мъжете и преобладават при децата и юношите. Те включват ирационален и непреодолим страх от определен тип хора, места, предмети или ситуации, които изглеждат напълно нормални за човек без фобия. Различните видове фобии могат да бъдат лекувани чрез когнитивно-поведенческа терапия и медикаменти. 

Справяне с паническите пристъпи

Панически пристъпи представляват внезапен прилив на нарастваща физиологична възбуда, който може да ви “връхлети” от нищото или когато влезете в (или само си помислите за) фобийна ситуация. Сред телесните симптоми, които се проявяват в началото на паниката са:

сърцебиене, стягане в гърдите или задух, усещане за задавяне, световъртеж, слабост, изпотяване, треперене, тресене и изтръпване на дланите и ходилата.

Сред психологическите реакции, които често съпътстват тези телесни промени са:

чувство за нереалност, силно желание да се избяга, страх от извършване на неконтролируема постъпка, страх от полудяване или смърт. Всеки, който е изпитвал панически пристъп знае, че това е едно от най-неприятните състояния, които човек може да преживее.

Първият панически пристъп,

може да има травматичен ефект върху вас и дълго след това да чувствате ужас, безпомощност и силна предварителна тревожност паническите симптоми да не възникнат отново.

Все още не са известни всички причини и подробности за възникването на паническите пристъпи. Не е изяснено защо естествения механизъм “борба или бягство” на тялото може да се задейства без явна причина и извън контекста на обстоятелствата. Някой изследователи са убедени, че паническият пристъп винаги е породен от някакъв стимул, макар и неявен. Други вярват, че произтича от временен физиологичен дисбаланс.

Известно е, че вероятността за панически пристъп е по-голяма, когато човек е подложен на продължителен стрес или наскоро е преживял значителна загуба. Промените, които в най-голяма степен способстват за намаляването на тежестта на паническите пристъпи са:

• Редовно практикуване на дълбока релаксация;

• Програма за редовна физическа активност;

• Спиране на приема на стимуланти – особено кофеин, захар и никотин;

• Развиване на умението да се признават и изразяват собствените чувства, особено гнева и тъгата;

• Възприемане на вътрешен монолог и “базови убеждения”, способстващи по-спокойна и приемаща нагласа към живота.

Тези пет промени в начина на живот варират по важност при различните хора. Успеете ли да осъществите и петте обаче, ще установите, че с времето проблемът ви с паниката отшумява.

За да се постави диагноза паническо разстройство, в рамките на един месец след паническия пристъп трябва да е налице междупристъпна тревожност с очаквания на следващ пристъп или отбягващо поведение.

Притеснението често може да се превърне в негативна спирала, от която се излиза трудно. Щом сте навлезли в нея вие непрекъснато обмисляте всеки възможен аспект на предполагаема опасност. Докато притеснението ви засенчи всички други мисли и започнете да се чувствате като в капан. Ето някой от признаците, че сте в плен на цикъла на притеснението

:Непрестанно правите негативни предвиждания за бъдещето.

Надценявате възможността да се случи нещо застрашаващо или опасно.

Опитвате се да потиснете притеснението или да отвлечете вниманието си, за да избягате от него.

На физиологично ниво неприятните телесни симптоми на тревожността (потене, треперене, мускулно напрежение, ускорен пулс, замаяност, световъртеж и др.) представляват естествена реакция на тялото ви към това, че мислите ви излизат извън контрол.Тъй като ескалиращото притеснение поглъща вниманието ви, необходим е целенасочен волеви акт, за да се освободите от него. Това може да стане не толкова чрез разсейване, колкото посредством целенасочено усилие да прекъснете цикъла на тревожните мисли. Въпреки, че в началото може да е трудна задача, с практиката ще ви става все по лесно. Но, за да се справите успешно и да затвърдите това умение и за напред, е необходимо да потърсите психологична помощ. Доверявайки се на правилния психолог, ще получите насоки, с които успешно да преодолеете тревожността и притеснението.