17мар./22

Грешки във възпитанието на детето

Мнение на родителите

Грешка първа: Обещанието

“Повече няма да те обичам” “Ако не си такъв, какъвто аз искам, няма да те обичам повече”
Защо децата така често спорят по повод на всяка наша молба? Може би ни правят напук. Какво да правим? Да призоваваме към здрав разум? Но, те просто не слушат какво им говорят възрастните. Да заплашваме? Това още повече не действа. В такива случаи много родители използват своеобразен
коз: “Сега мама няма да те обича повече”. Често много от нас произнасят тази фраза.

Съвет: Обещанието повече да не обичате своето дете е едно от най-силните средства на възпитание. Обаче тази заплаха като правило не се осъществява. А децата прекрасно чувстват фалша. Веднъж излъгали, можете за дълго да загубите доверието на детето. То ще ви възприема като лъжец.
По-добре е да кажете: “Аз пак те обичам, но не одобрявам поведението ти”


Грешка втора: Безразличието


“Прави каквото искаш, все ми е едно”
Защо да се напрягам? Да споря, да търся аргументи, да доказвам нещо на детето, да нервнича? Детето е длъжно да се научи само да решава своите проблеми. И изобщо детето трябва да се готви за живота като възрастен, колкото се може по-бързо да стане самостоятелно, а нас да остави на мира.

Съвет: Никога не трябва да показвате на детето, че ви е все едно с какво се занимава. Дори и най-леко да почувства вашето безразличие, веднага започва да проверява доколко то е “истинско”. И най-често, проверката се свежда до извършване на лоши постъпки. Детето чака, ще последва ли критика след постъпката или не. Получава се затворен кръг. Затова вместо да показвате безразличие, постарайте се да установите с детето дружески отношения, дори и когато поведението му никак не ви харесва.
Може да кажете, например така: “Да знаеш, че по този въпрос изобщо не съм съгласен с теб. Но искам да ти помогна, защото те обичам. Във всеки момент, когато имаш нужда можеш да поискаш съвет”.


Грешка трета: Прекалено много строгост

“Ти трябва да правиш това, което ти казвам, защото тук аз командвам”
Децата трябва да слушат възрастните безпрекословно – това е най-важният принцип на възпитанието. Не се допускат дискусии. Не е важно на колко е детето – 6 или 16. На децата не трябва да се отстъпва, иначе ти се качват на главата.

Съвет: Децата обезателно трябва да разбират защо правят това или онова. Прекалено строгото възпитание, основано на принципи, които не винаги са разбираеми за детето, напомнят дресировка. Детето може безпрекословно да изпълнява всичко, когато вие сте наоколо и да “плюе” на всички забрани, когато вас ви няма. Убеждението е по-добро от строгостта. В случай на необходимост може да кажете така: “Сега ще направиш така, както казвам, а довечера спокойно ще обсъдим – защо”


Грешка четвърта: Детето трябва да се глези


“Ще направя това сама. Не е по силите на моето детенце”
Готови сме да направим всичко за нашия малчуган, та нали децата трябва да получават най-доброто. Детството е толкова кратко, че трябва да бъде прекрасно. Нравоучения, неудачи, неудовлетвореност – в нашите ръце е да избавим малчугана от всички трудности и неприятности. Така е прието, да
предугаждаме и изпълняваме всяко желание на детето.

Съвет: На разглезените деца е много по-трудно в живота. Не трябва да се държи единственото чедо под похлупака на родителската любов, защото в бъдеще това може да доведе до множество проблеми. Повярвайте, когато родителите махат всяко камъче от пътя на детето, то не се чувства щастливо. По-скоро обратното, то се чувства съвършено безпомощно и самотно. “Опитай да се справиш сам, а ако не се получи с удоволствие ще ти помогна” – ето един от вариантите на мъдро отношение към дъщерята или сина.


Грешка пета: Натрапената роля.

„Моето дете – моят най-добър приятел”
Детето е най-важното в нашия живот, то е толкова съобразително, с него може да се говори за всичко. То ни разбира така, сякаш е истински възрастен.

Съвет: Децата са готови да направят всичко, което се харесва на техните родители, та нали мама и татко са най-важните хора на света. Малчуганите дори са готови да се нагърбят със сложния свят от проблеми
на възрастните, вместо да обсъждат своите интереси с връстниците си. Но така техните собствени
проблеми остават нерешени.


Грешка шеста: Парите


“Повече пари – по-добро възпитание”
Ние сме толкова притеснени с парите, че не можем да си позволим да се позабавляваме с детето. Постоянно всичко трябва да му отказваме, то доизносва стари вещи и пр. С две думи ако имахме повече пари бихме били по-добри родители.

Съвет: Любовта не се купува с пари – звучи доста банално, но е истина. Често в семейства с невисоки доходи възрастните правят така, че детето да не е лишено от нищо. Но не трябва да чувствате угризение на съвестта за това, че не можете да изпълнявате всичките му желания. В крайна сметка любовта, ласките, съвместните игри и времето прекарано заедно с детето са много по-важни от съдържанието на портфейла ви. И накрая, съвсем не парите правят детето щастливо, а съзнанието за това колко е значимо то за вас.


Грешка седма: Наполеоновски планове


“Моето дете ще се занимава с музика (тенис, живопис), няма да му позволя да пропусне своя шанс”
Много възрастни са мечтали в детството си да се занимават с балет, да свирят на пиано или да играят тенис, но не са имали тази възможност. И сега главната цел на мама и татко е да дадат на детето най-доброто образование. Не е важно на детето да му харесва много, ще дойде време и то ще оцени
старанието на възрастните.

Съвет: За съжаление децата не винаги оценяват усилията на родителите. И често блестящото бъдеще, нарисувано от възрастния във въображението му се разбива в пълното нежелание на детето да се занимава, например, с музика. Докато детето е малко слуша възрастните, но след това… Желаейки да се откъсне от клетката на родителската любов започва да изразява протест с достъпни за него способи. Това може да бъде и прием на наркотици или просто увлечение по тежкия рок в нощните часове. Затова денят на детето трябва да се запълва с полезни занимания като не забравяте да оставяте и малко време за негови лични дела.


Грешка осма: Твърде малко ласки


“Целувките и прочие нежности не са важни за детето”
Да прегърнем малката сестричка? Каква глупост! Да целунем мама? Да се погушкаме с татко? За това няма време. Много възрастни смятат, че ласките в детска възраст могат да доведат в бъдеще проблеми със сексуалната ориентация. Накратко – никакви прегръдки и целувки – има поважни и сериозни неща.

Съвет: Децата на всяка възраст се стремят към ласка. Тя им помага да се почувстват обичани и им придава увереност в собствените сили. Но помнете, желанието за ласка трябва в болшинството от случаите да идва от самото дете. Не натрапвайте на детето своята любов – това може да го отблъсне.


Грешка девета: Твърде малко време за възпитание на детето


“За съжаление съвсем нямам време за теб”
Много възрастни са доста заети в работата, но се стараят всяка свободна минута да прекарват с децата – водят ги на градина и на училище, готвят им, перат, купуват всичко, което им е нужно. Децата трябва сами да разбират, че родителите просто нямат време да поиграят с тях или да им почетат.

Съвет: Възрастните често забравят простата истина – ако сте родили дете, трябва и да намирате време за
него. Дете, което непрекъснато слуша, че възрастните нямат време за него ще търси сродна душа сред
чуждите хора. Дори ако денят ви е разпределен по минути намерете вечерта половин час (в този въпрос е
важно качеството, а не количеството), постойте до леглото на детето, поговорете си с него, разкажете му
приказка или му прочетете книжка. Това е толкова необходимо.

17мар./22

Отговорността да си родител

Happy family near their house

Родителите са най – важните хора в живота на едно дете.

Връзката между родителите и детето започва още с раждането и има много голямо значение за развитието на детето. Тя може да помогне на детето да стане това, което иска, но може да му причини и много болка , отчаяние, отчужденост, враждебност и да се отрази по трагичен начин на живота му. Малкото дете се оглежда в очите на родителите и така расте и е много важно какво му показват тези очи – дали, че го харесват, приемат, обичат или че не е желано.

Ако родителите са грижовни, отзивчиви и обичат детето, то детето расте спокойно и щастливо.

Често родителите си задават въпроса добри родители ли са? – дали това което правят за децата си е най-доброто за тях, дали това ще им помогне, когато пораснат да бъдат едни успешни и
щастливи хора, да имат по-добър живот от нас. Не винаги са сигурни, че се справят успешно.
Много хора мечтаят и планират още от детството си как ще станат родители. Всеки има спомен за малките момиченца как играят с кукли- хранят ги, повиват ги, обличат ги. И все пак, кой или от къде се учим за родители? Много често повтаряме това, което сме наблюдавали като модел от нашите родители. Харесваме или не техния модел ние също го следваме. Когато попитали един от известните педагози от миналото кога започва възпитанието на едно дете, той отговорил: “Някъде двадесетина години преди зачеването му. Когато неговите баби и дядовци показват на бъдещите му родители какво означава да
бъдеш родител….”
Част от уменията се овладяват и процеса на общуване с децата. Когато се родят, те някак невидимо започват да ни подсказват какво да правим и ние в движение овладяваме умения за родителство.
В живота на всеки родител съществуват моменти, когато поведението на любимото дете отива в задънена улица. А може би самите възрастни, използвайки крайни методи на възпитание,
правят неща, заради които после се срамуват. Не сте сами в грешките си, всички родители от време на време грешат. Но винаги е по-добре да се учим от чуждите грешки, нали?

17мар./22

Съвети към родителите

Родителят трябва да бъде пример на детето


» Съвместната работа с учителите показва заинтересоваността на родителите, че ние искаме нашите деца да се образоват;
» Когато родителите участват подпомагат работата на учителите;
» Родителите са част от децата;
» Родителите възпитават децата;
» Децата получават полезни съвети от родителите;
» Защото децата трябва да имат работа;
» Защото ако не учат е по-трудно;
» Има родители, които искат да участват в образованието на децата, но не могат поради липса на пари и др.;
» Образованието на децата зависи от родителите;
» Родителите обичат децата си;
» Като участват в образованието на децата си, ги опознават по-добре; »Създават по-близък контакт с учителите;
» Изгражда се взаимно доверие;
» Заедно работят за възпитанието на детето;
» Родителите ще се убедят в добрите намерения на учителя в
процеса на обучение;
» Родителите могат да участват като правят заедно с учителите украса на класната стая, музикални дейности;
» Родителите могат да влияят за създаване на занималня.

17мар./22

Наръчник за родители

ПОСЛАНИЕТО НА ЕДНО ДЕТЕ
1.Не ме разпитвайте. Зная много добре, че не мога да науча всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
  1. Не се страхувайте да сте строги с мен! Аз го предпочитам. Това ще
    ми позволи да разбера къде ми е мястото.
  2. Не ме насилвайте! Това ще ме научи, че в силата е всичко. Аз ще откликна по- лесно, ако ме убеждавате.
  3. Не бъдете непоследователни! Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.
  4. Не ми обещавайте! Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанията си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
  5. Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм! Аз ще го компенсирам, като започна да се държа, като “важна клечка”.
  6. Не ме критикувайте пред други хора! Аз ще възприема по-добре, ако
    разговаряте с мен спокойно и насаме.
  7. Не се опитвайте да ме поучавате! Вие бихте се изненадали колко добре знам, какво е добро и какво- лошо.
  8. Не ме карайте да чувствам грешките си, като грехове! Аз трябва да
    се науча да правя грешки, без да чувствам, че не съм добър.
  9. Не искайте обяснение за лошото ми поведение! Понякога не знам, защо
    съм се държал така.
  10. Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми! Лесно
    мога да се уплаша и да ви излъжа.
  11. Не забравяйте, че обичам да експериментирам! По този начин се уча.
    Моля, изтърпявайте ме.
  12. Не ме предпазвайте от последиците! Аз имам нужда от опит.
  13. Никога не се представяйте за идеални и безгрешни! Ще ми бъде трудно
    да ви следвам.
  14. Не позволявайте страховете ми да предизвикат безпокойствието
    ви! Иначе ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.
  15. Не забравяйте, че мога да се справя без вашето разбиране!
  16. Макар и често заслужили, забравете похвалите и одобрението!
  17. Отнасяйте се с мен като с равен! Запомнете, че е по-лесно да се учите
    от модел, а не от критик.
    И още нещо! Аз ви обичам! Моля ви, обичайте ме и вие!
    Неизвестен автор

28фев./22

Тревожни разстройства

Тревожните разстройства включват набор от свързани ментални състояния: 

  • генерализирано тревожно разстройство;
  • паническо разстройство;
  • обсесивно-компулсивно разстройство;
  • посттравматично стресово разстройство;
  • социална фобия и прости (специфични) фобии.

Тревожните разстройства се лекуват чрез комбинация от психиатрични медикаменти и психотерапия. 

Безпокойството, тревогата и стресът са част от живота на повечето хора днес. Но простото преживяване на тревожност или стрес само по себе си не означава, че се нуждаете от професионална помощ или имате тревожно разстройство. Всъщност, тревожността е необходим предупредителен сигнал за опасна или трудна ситуация. Без безпокойство нямаше да можем да предвидим трудностите и да се подготвим за тях.

Тревожността се превръща в разстройство, когато симптомите станат хронични, пречат на ежедневието ни и способността ни да функционираме.

Хората, страдащи от хронична генерализирана тревожност, често съобщават за следните симптоми:

  • мускулно напрежение;
  • физическа слабост;
  • влошена памет;
  • потни ръце;
  • страх или объркване;
  • неспособност за отпускане;
  • постоянна тревога;
  • недостиг на въздух;
  • сърцебиене;
  • разстроен стомах;
  • влошена концентрация.

Тези симптоми са тежки и достатъчно дистресиращи, за да накарат някого да се чувства изключително неудобно, извън контрол и безпомощен.

Тревожните разстройства попадат в набор от отделни диагнози, в зависимост от симптомите и тежестта на безпокойството, което човек изпитва. 

Генерализирано тревожно разстройство

Генерализираното тревожно разстройство може да попречи на нормалното ежедневие в тежки случаи, тъй като причинява непрекъснато безпокойство и напрежение (т.нар. свободно плаващо безпокойство). Проучванията установяват, че жените са по-предразположени да страдат от него. Пациентите с това разстройство се чувстват психически изтощени, уморени и изцедени, изпитвайки неща като безсъние и затруднено концентриране. Добрата новина е, че ГТР подлежи на лечение с когнитивно-поведенческа терапия, антитревожни медикаменти и антидепресанти.

Паническо разстройство

Паническото разстройство причинява внезапни и интензивни атаки на страх, които могат да се случат по всяко време. Тригерите на пристъпа на паника варират при различните хора, а страхът от мисълта за бъдеща паник атака може да засегне ежедневния живот на пациента. Симптомите на паник атака включват задух, замайване, треперене, изпотяване, гадене и горещи вълни. Проучванията установяват, че паническото разстройство засяга до 5% от населението в даден момент от живота. Това може да е наистина голямо затруднение в ежедневието, особено когато човекът страда от агорафобия, състояние, при което околната среда се възприема като опасна. 

Обсесивно компулсивно разстройство

Често терминът обсесивно компулсивно се използва разговорно, за да опише някой, който е чист и спретнат. Въпреки това, много хора не са наясно с факта, че ОКР е тревожно разстройство и че може да причини изключителен дискомфорт и значително да компрометира качеството на живот на пациента. ОКР причинява повтарящи се обсебващи мисли или образи в съзнанието на пациента, което го кара да проверява нещата многократно. Той също така извършва ритуали отново и отново, които могат да включват измиване на ръцете, заключване на врати, броене на вещи и други. Пациентът чувства, че губи контрол и изпитва чувство на страх или тревога. Състоянието може да бъде облекчено с когнитивно-поведенческа терапия.

Социално тревожно разстройство

Социалното тревожно разстройство е най-често срещаното тревожно разстройство. То се проявява още в ранна възраст – до 11-годишна възраст при около 50% от хората и до 20-годишна възраст при около 80%. Проучванията установяват, че разстройството е рисков фактор за последващо депресивно заболяване и злоупотреба с вещества.

Пациентите със социално тревожно разстройство изпитват силен страх от това да бъдат съдени и критикувани от другите, което често се бърка със срамежливост, интроверсия или дори антисоциалност. Човекът със социална тревожност може да избягва дори среща с приятели, а в крайни случаи дори да пропуска работа или да отказва да напуска дома си. Това разстройство може да бъде лекувано с антитревожни медикаменти и когнитивно-поведенческа терапия.

Специфични фобии (известни също като прости фобии)

Фобиите засягат жените повече от мъжете и преобладават при децата и юношите. Те включват ирационален и непреодолим страх от определен тип хора, места, предмети или ситуации, които изглеждат напълно нормални за човек без фобия. Различните видове фобии могат да бъдат лекувани чрез когнитивно-поведенческа терапия и медикаменти. 

09фев./22

Панически пристъпи

Справяне с паническите пристъпи

Панически пристъпи представляват внезапен прилив на нарастваща физиологична възбуда, който може да ви “връхлети” от нищото или когато влезете в (или само си помислите за) фобийна ситуация. Сред телесните симптоми, които се проявяват в началото на паниката са:

сърцебиене, стягане в гърдите или задух, усещане за задавяне, световъртеж, слабост, изпотяване, треперене, тресене и изтръпване на дланите и ходилата.

Сред психологическите реакции, които често съпътстват тези телесни промени са:

чувство за нереалност, силно желание да се избяга, страх от извършване на неконтролируема постъпка, страх от полудяване или смърт. Всеки, който е изпитвал панически пристъп знае, че това е едно от най-неприятните състояния, които човек може да преживее.

Първият панически пристъп,

може да има травматичен ефект върху вас и дълго след това да чувствате ужас, безпомощност и силна предварителна тревожност паническите симптоми да не възникнат отново.

Все още не са известни всички причини и подробности за възникването на паническите пристъпи. Не е изяснено защо естествения механизъм “борба или бягство” на тялото може да се задейства без явна причина и извън контекста на обстоятелствата. Някой изследователи са убедени, че паническият пристъп винаги е породен от някакъв стимул, макар и неявен. Други вярват, че произтича от временен физиологичен дисбаланс.

Известно е, че вероятността за панически пристъп е по-голяма, когато човек е подложен на продължителен стрес или наскоро е преживял значителна загуба. Промените, които в най-голяма степен способстват за намаляването на тежестта на паническите пристъпи са:

  • Редовно практикуване на дълбока релаксация;
  • Програма за редовна физическа активност;
  • Спиране на приема на стимуланти – особено кофеин, захар и никотин;
  • Развиване на умението да се признават и изразяват собствените чувства, особено гнева и тъгата;
  • Възприемане на вътрешен монолог и “базови убеждения”, способстващи по-спокойна и приемаща нагласа към живота.

Тези пет промени в начина на живот варират по важност при различните хора. Успеете ли да осъществите и петте обаче, ще установите, че с времето проблемът ви с паниката отшумява.

За да се постави диагноза паническо разстройство, в рамките на един месец след паническия пристъп трябва да е налице междупристъпна тревожност с очаквания на следващ пристъп или отбягващо поведение.

09фев./22

Преодоляване на притеснението

Притеснението често може да се превърне в негативна спирала, от която се излиза трудно. Щом сте навлезли в нея вие непрекъснато обмисляте всеки възможен аспект на предполагаема опасност. Докато притеснението ви засенчи всички други мисли и започнете да се чувствате като в капан. Ето някой от признаците, че сте в плен на цикъла на притеснението

:Непрестанно правите негативни предвиждания за бъдещето.

Надценявате възможността да се случи нещо застрашаващо или опасно.

Опитвате се да потиснете притеснението или да отвлечете вниманието си, за да избягате от него.

На физиологично ниво неприятните телесни симптоми на тревожността (потене, треперене, мускулно напрежение, ускорен пулс, замаяност, световъртеж и др.) представляват естествена реакция на тялото ви към това, че мислите ви излизат извън контрол.Тъй като ескалиращото притеснение поглъща вниманието ви, необходим е целенасочен волеви акт, за да се освободите от него. Това може да стане не толкова чрез разсейване, колкото посредством целенасочено усилие да прекъснете цикъла на тревожните мисли. Въпреки, че в началото може да е трудна задача, с практиката ще ви става все по лесно. Но, за да се справите успешно и да затвърдите това умение и за напред, е необходимо да потърсите психологична помощ. Доверявайки се на правилния психолог, ще получите насоки, с които успешно да преодолеете тревожността и притеснението.

09фев./22

Страх

Ако поне веднъж разгледаме страха „без страх“, ще придобием представа за неговия двойствен аспект. От една страна, той може да ни активира, от друга — парализира. Страхът винаги е сигнал и предупреждение за опасности и в същото време има характера на подкана, на импулс за тяхното преодоляване. Приемането и овладяването на страха означава стъпка в развитието ни, то ни дава възможност да станем по-зрели. И обратното,избягването на страха и на стълкновението с него ни стагнира; то препятства нашето по-нататъшно развитие и ни кара да оставаме деца там, където не сме преодолели страховите си бариери. Цитат от книгата „Основни форми на страх“, Фриц Риман

14окт./21

Няма нищо по-хубаво от лошото време

Забързани в ежедневните си задължения, ние някак забравяме да се радваме на живота. Той си тече, а ние препускаме по ангажименти и задачи. Оправдаваме се ту с лошото време , ту с липсата на доходи или на време. Не обръщаме внимание на сигналите на тялото ни, което се нуждае от удоволствени преживявания и енергиен заряд.

Чрез това съществуване (а не живеене), ние всъщност се обричаме да робуваме на вещи, които реално не ни носят радостта и удовлетвореността, нужни ни, за да сме истински щастливи. Телата ни страдат и от това и се разболяват. Липсва ни заряда, даващ тонус и сила. Попадаме в матрица, която ни завърта между редица лекарски кабинети, след които няма особена промяна. Лекуват се симптомите, а не причината. И така често финансите, които с толкова старание и труд сме изкарали потъват при доктори и в аптеки.

Рядко хората са осъзнати, къде се крие разковничето за подобряване на качеството на живот. Не се замислят дали инструмента за това не е в техните ръце

Необходимо е само да потърсят правилната помощ, за да открият нови свои способности и възможности. Тъжно е, че радостта отстъпва все повече пред раздразнеността, гнева, фрустрацията и агресията. Те са самоунищожителни. Ако не се научим да ги преработваме, неминуемо ще ни разболеят. Най-очевидния начин, по който умът влияе негативно на тялото е стреса.

Представете си например, че се опитвате да отворите туба с паста за зъби, но сте забравили да отворите капачето. Какво става? Пастата трябва да намери някакъв друг отвор, от който да излезе навън. В общия случай тя потича от долния край на тубата или пък пробива дупка отстрани – там, където е най-слабото място. Сега си представете, че тубата с паста за зъби сте вие. Подложени сте на натиск и започвате да изпитвате психически или емоционален стрес. Не сваляте капачката, което би означавало да признаете, какво става и да отделите време за почивка или да се справите с вътрешните си противоречия и конфликти.

И така, какво става когато психическото напрежение се натрупа във вас? Накрая трябва да избие навън и ако не може да излезе отгоре (чрез разбиране, преработване и преодоляване), то ще се появи другаде. Ще намери най-слабото ви място, било то храносмилателна система, отделителна, нервна система, имунна система или съня ви. Потиснато психическото напрежение се превръща в тревожност, депресия или зависимост. Проектирано навън, то се изразява в раздраза, враждебност, гняв, фрустрация и агресия.

Сам по себе си стресът не е нито добър, нито лош

Определящ е начина, по който отвръщаме или реагираме на стресовите фактори. Именно ежедневния стрес ни влияе най-дълбоко като изчерпава нашите вътрешни резерви. Реакцията “Борба или бягство”, пораждаща се от хормона адреналин, ни позволява да реагираме на опасността, но не се стимулира само от застрашаващи живота ситуации. Защото мозъкът не вижда реално какво се случва навън, а приема само това което му подаваме отвътре чрез плащещите и тревожни мисли: колата отказва да запали, закъснение за среща, неплатените сметки, спорове с партньора или децата, чувството за несправяне. Всички те могат да породят реакцията на стреса. Привидно маловажните събития също могат да предизвикат стресова реакция, понеже тялото не може да направи разлика между истинските и въображаемите заплахи. 

И така, вместо две отделно функциониращи системи, тялото и умът очевидно действат като едно цяло, реагирайки на вътрешните и външните фактори. Всичко, което мислим и чувстваме се отразява моментално върху физическото ни здраве (психосоматика), така както изживяванията вътре в тялото се отразяват върху психическото ни състояние (соматопсихика). Да отделим едното от другото, означава да изгубим богатството от разбиране и начини за задълбочаване на нашата връзка с цялото ни същество. Реално ние можем да повлияем на нагласата и поведението си, чрез преработване на мислите си в положителна посока. Можем да работим върху емоциите и потиснатите страхове, като потърсим помощ при психолог. Необходимо е и можем да възпитаме в нас опрощение и любяща доброта. Можем да намерим красотата и удоволствието във всичко, включително и в лошото време, защото “Няма нищо по-хубаво от лошото време!”

28сеп./21

Психологическа травма

Състояние, което надвишава способностите на човек да се справи

Психологическа травма е сложна смесица от биологични, психологически и социални явления. С термина „психологическа травма“ се обозначава въздействието на силен стресогенен фактор върху емоционалната сфера на човек. Тя е нещо, което той не е в състояние да понесе спокойно и което му е причинява някаква вреда. Психотравмата често се развива в ситуации, които застрашават здравето и живота на човек и/или го карат да изпитва постоянна несигурност. Субективното преживяване на индивида обаче определя дали едно събитие е травмиращо или не.

Психологическата травма е уникалното индивидуално преживяване на събитие или трайни условия, при които:

Способността на индивида да интегрира емоционалното си преживяване е претоварена, или субективното индивидуалното преживяване е заплаха за живота, телесната цялост или здравия разум. (Pearlman & Saakvitne, 1995, стр. 60)

Така, травматично събитие или ситуация създава психологическа травма, когато надвишава способността на индивида да се справи и го оставя в страх от смъртта, унищожението, нараняването или психозата. Човек може да се чувства емоционално и физически претоварен. Обстоятелствата на събитието обикновено включват злоупотреба с власт, предаване на доверие, безпомощност, болка, объркване и/или загуба.

Джон Алън, психолог в клиниката „Менингер“ в Хюстън, Тексас и автор на „Справяне с травмата: Ръководство за саморазбиране“ (1995) ни напомня, че има два компонента на травматичното преживяване: субективно и обективно:

„ Това е субективното преживяване на обективните събития, които съставляват травмата. Колкото повече вярвате, че сте застрашени, толкова по-травмирани ще бъдете. Психологически най-ниската линия на травмата е чувството на пълна безпомощност. Може да има или да няма телесни наранявания, но психологическата травма е съчетана с физиологични сътресения, които играят водеща роля в дългосрочните ефекти „.

Ранна психологична травматизация 

Общи травматични симптоми:

  • Проблеми при създаване и поддържане на връзки с приятели, семейство или партньори;
  • Доминиращо емоционално претоварване;
  • Избягване на ситуации или борба, или невъзможност за предприемане на действия;
  • Чувство за нещо нередно, без знание какво;
  • Хронична безсъние;
  • Често необяснимо заболяване или хронична болка;
  • Чувство за несигурност и «не на място»;
  • Страх от изоставяне;
  • Трудности за концентриране и запомняне;
  • Саморазрушителни действия или модели.

Как травмата в развитието повлиява формирането на идентичност?

  • Загуба на детството: „Всъщност, никога не съм имал детство“ или „Не си спомням много от порастването ми“.
  • Липсващи части от себе си: „Винаги съм се чувствал сякаш нещо липсва, но не знам какво е то.“
  • Привличане към разрушителни взаимоотношения: „Аз съм човек, който винаги излиза с хора, които не са подходящи за мен.“
  • Избягване на връзки: „Аз съм човек, който се чувства по-добре сам.“
  • Избягване на себе си: „Не обичам да мисля за себе си, това само ме кара да се чувствам зле.“ 
  • Трудности да бъдат интегрирани емоциите в идентичността: „Аз не съм от този тип хора, които много преживяват нещата.“

Травматичното събитие може да е приключило, но реакцията на човека към него не е. Нахлуването на миналото в настоящето е един от основните проблеми, с които се сблъсква преживелия травма. Повторното преживяване или ретравмиране е ключът към много от психологическите симптоми и психични разстройства, които са резултат от травматични преживявания. Това нахлуване може да се представи като тревожни натрапливи спомени, ретроспекции, кошмари или преобладаващи негативни емоционални състояния.

Въпреки, че пиша за психологическа травма, също така е важно да се има предвид, че стресовите реакции са и физиологични. Нормалните физиологични реакции при екстремен стрес водят до състояния на физиологична свръх възбуда и тревожност. Когато нашите инстинкти за борба или бягство ни превземат, синтезирането на кортизол и други хормони ни сигнализира да внимаваме. Ако това се случи няколко пъти, телата ни се научат да живеят постоянно в състояние на „готовност за борба“, с всички придружаващи го поведения – свръхбдителност, недоверие, агресия, фрустрация, раздразнителност и т.н.

Неврологични изследвания започват да показват до каква степен травмата ни въздейства на биологична и хормонална основа, както психологически, така и поведенчески. Изследванията показват, че при ранните детски травми се получава блокаж в детското развитие.

Това може да бъде още по-голямо предизвикателство (но не е невъзможно) за претърпелите детска травма да се научат да правят нещата по различен и адаптивен начин.

Какви са трайните ефекти на травмата?

Няма единна диагноза, която да съдържа всички оплаквания на клиенти, преживели травма. Често потърпевшите имат коморбидност, т.е повече заболявания:

  • зависимост и злоупотреба с вещества,
  • личностни разстройства (особено гранично разстройство на личността),
  • депресия,
  • тревожност (включително посттравматично стресово разстройство),
  • дисоциативни разстройства и
  • хранителни разстройства.

Използване на адаптивни стратегии за справяне

Хроничната ранна травма – започнала, когато се формира личността на индивида – оформя възприятията и убежденията на детето (а по -късно и на възрастния) за всичко.

Тежката травма обикновено има голямо влияние върху живота. Травмата в детството може да причини нарушаване на основните задачи при развитието. Например, преживелите детска травма могат да имат леки до тежки дефицити в способностите като:

  • невъзможност за самоуспокояване;
  • невъзможност за гледане на света като безопасно място;
  • липса на доверие към други хора;
  • липса на организирано мислене за вземане на решения;
  • избягване на експлоатация.

Нарушаването на тези задачи в детска възраст може да доведе до дезадаптивно поведение, което може да се тълкува в системата за психично здраве като „симптоми“. Например:

  • нарушената възмозност за самоуспокояване може да бъде обозначено като нервна превъзбуда;
  • нарушената способност да виждаме света като безопасно място изглежда като параноя;
  • недоверието към другите може да се тълкува като параноя (дори когато се основава на опит);
  • прекъсвания в организираното мисленето за вземане на решения изглежда като психоза;
  • когато се избягва/предотвратява експлоатацията може да се нарече самосаботиране.

Етапи при продължително травматично събитие: 

  1. Първична фаза на реакция – Реакцията е дисоциация към обект и субект. Остра деперсонализация, която би следвало да се разглежда като психологична защита.
  2. Фаза на адаптация – валидно е твърдението на Достоевски, в което определя човека като същество, което свиква с всичко, още определена и като фаза на апатия – Всичко, което до този момент е активирало човека или е предизвиквало неговото възмущение и гняв, на този етап сякаш се удря и рикошира в някаква своеобразна „броня“.
  3. Период на възвръщане към нормалните условия (период на освобождение) –всичко е като прекрасна мечта, в която е трудно да се повярва.., най-накрая станала реалност. Тогава нахлуват крясъците на похитителите, които заповядват да се направи / изпълни нещо, и това изтръгва от съня – реалност, превърнал се в новата – стара реалност.

Полезно е да мислим за всички „травматични симптоми“ като за адаптации.

Симптомите представляват опита на клиента да се справи по най-добрия начин с преобладаващите емоции и чувства. Когато видим симптомите при преживял травма, винаги е важно да се запитаме: каква е целта на това негово поведение? За какво му служи то? От какво се предпазва, чрез него? Всеки симптом е помагал на травмирания индивид да се справи в някакъв момент от миналото. Затова той си мисли, че му помага по някакъв начин и в настоящето.

Преживелите повтаряща се ранна травма вероятно инстинктивно ще продължат да използват същите самозащитни механизми за справяне, които са използвали, за да се предпазят от психични увреждания по време на травматичното преживяване: дисоциация, избягване, отричане и изтласкване. Това са примери за стратегии за справяне, които може да са били ефективни в даден момент, но по-късно пречат на способността на човека да живее живота, който иска.

Затова е необходимо да потърси помощ от психолог, който да умее да приема, без да осъжда, както и да обезпечава чувството за безопасност на страдащия. Подкрепата и съпровождането на травмирания индивид към връзката с ранните му преживявания, е изкючително важна. Едва след това е възможна преработка на травматичното съдържание. Дори и успешно преработена, травмата оставя душевни белези. Преживелият травма, с помощта на психолога трябва да открие своят изход от „травматичния капан“. Изисква се разбиране и приемане на реакциите на клиента по начин, който да успокои тревожните му мисли и емоции, за да може да открие нов смисъл на живот.