Случвало ли ви се е да се уловите, че отново и отново влизате в едни и същи болезнени любовни сценарии? Сменяте партньора, но динамиката остава същата – или се чувствате постоянно несигурни и пренебрегнати, или усещате, че другият Ви задушава и имате нужда да избягате.
В психотерапията често се сблъскваме с този феномен. Хората масово се питат: „Защо винаги привличам неподходящи хора?“. Отговорът се крие в научната Теория за привързаността (Attachment Theory). Ние не избираме партньорите си случайно – нашият подсъзнателен модел на привързаност действа като мощен магнит, който ни тласка към хора, които често преповторят емоционалните дефицити от детството ни.
Кои са основните стилове на привързаност и как ни вредят?
За разлика от хората със сигурен стил (които общуват с доверие и нямат страх от близост), при несигурните стилове се образува т.нар. „токсичен танц“:
• Тревожен стил на привързаност (Anxious Attachment): Тези хора изпитват постоянен страх от изоставяне. Те имат крещяща нужда от непрекъснато потвърждение на любовта, склонни са да угаждат и лесно губят себе си в партньора.
• Избягващ стил на привързаност (Avoidant Attachment): За тях близостта е заплаха за свободата им. Когато нещата станат твърде сериозни, те се затварят, дистанцират се или изчезват емоционално, за да се защитят.
Омагьосаният кръг: Капанът „Тревожен – Избягващ“
Парадоксът е, че тревожните хора почти винаги се влюбват в избягващи партньори. Защо избираме този съзнателно „неподходящ“ човек?
За тревожния човек студенината и дистанцията на избягващия партньор се усещат като нещо „познато“. То напомня на емоционално недостъпния родител от детството, чието внимание е трябвало да бъде заслужено. Избягващият пък намира в тревожния партньор потвърждение на своето вярване, че „другите винаги изискват твърде много от мен и ме задушават“.
Така двамата влизат в безкраен танц на преследване и бягство, който изтощава психиката, подхранва хроничната тревожност и носи дълбока неудовлетвореност.
Как да счупим модела и да променим избора си?
• Осъзнайте личния си стил: Първата стъпка е да разберете кои са вашите автоматични тригери. Кога започвате да преследвате другия и кога бягате?
• Спрете да бъркате тревожността с „луда любов“: Връзките с избягващи личности често са изпълнени с емоционални върхове и спадове. Много хора бъркат това постоянно безпокойство и драма с „истинска страст“. Здравата любов всъщност носи усещане за спокойствие и сигурност.
• Поставяйте граници рано: Вместо да угаждате от страх да не бъдете изоставени, заявявайте нуждите си ясно още в началото на отношенията. Начинът, по който отсрещният човек реагира на вашите граници, е най-добрият лакмус дали е подходящ за вас.
Нуждата от интегративна психотерапия
Пренастройването на стила на привързаност от несигурен към сигурен е изключително труден процес, ако се опитвате да го извървите сами. Тези емоционални кодове са записани дълбоко в подсъзнанието ни и се задействат автоматично, преди разумът ни да успее да се намеси.
Чрез интегративната психотерапия ние се връщаме към източника на тези модели. В напълно защитена, подкрепяща и терапевтична среда лекуваме старите емоционални рани и пренаписваме начина, по който изграждаме близост. Когато промените вътрешната си програма, вие спирате да се привличате от хора, които ви нараняват, и отваряте пространство за зрели, споделени и щастливи взаимоотношения.
