Първа нормативна криза – Кризата на ината

Първа нормативна (възрастова) криза при децата е “Кризата на ината” . Тя възниква в рамките на психологическата 3-годишна възраст на детето. Според интелектуалното развитие, специфично за момиченцата и момченцата, тя се движи в рамките от 2г.6м. до 4г. Биологичното развитие на детето през този период е достигнало до ниво, което му позволява само да иска да удовлетворява психологическите си потребности. То става активно, импулсивно и целеустремено, без нужното осмисляне на собствените си реални възможности за справяне.

В този период детето иска да направи всичко само.

То вече е подготвено за своята самостоятелност и започва да изпробва своите възможности:

• да се катери;
• да кара колело;
• да скача от високо;
• да рита топка;
• да се опитва да рисува върху лист, а защо не и върху стените, масата и където намери;
• да се храни и пие от чаша самостоятелно;
• да се съблича и събува, да се облича и обува, да контролира физиологичните си нужди.
• говорът се развива, изреченията стават сложни;
• започват разнообразните въпроси и влизането на детето в различни роли у дома, в детската градина, навън;
• започва да се състезава с другите деца. То активно играе с играчки, но и с наличните му предмети вкъщи;
• много обича да подражава на големите, като къпе играчките, готви им, чисти, простира, и ги храни;
• с интерес разучава телефона на мама и татко;
• момиченцата имат желание да се преобличат, гримират и лакирват.

Детето на тази възраст обаче все още няма окончателно формирани пространствено-времеви усещания. Поведението му е импулсивно и то следва своите потребности и желания, като все още не умее да изпълнява чуждите. Получава се сблъсък между това, което то иска да прави самостоятелно и правилата, наложени му отвън, от средата – родители, възпитатели и др. Този сблъсък поражда криза. 

Тази Първа нормативна (възрастова) криза е много важен период в развитието на детето.

Детето вече е достатъчно пораснало физически, за да се справя само, но още няма опит как да направи това. Не умее да изрази този свой порив с думи. Често поведението му е неочаквано, дори застрашаващо здравето му, понякога агресивно или автоагресивно.  Ние възрастните сме нащрек, започваме да налагаме забрани: Не се качвай там! Ще паднеш! Не рови в този шкаф! Стой мирно! Пази тишина! 

Детето иска да удовлетвори своите желания и да изследва околния свят, но срещайки наложените забрани, реагира с познатите му от по-ранната възраст модели. Като израз на неудовлетворение на желанията на детето, то започва да реагира по познатия му начин, основно с движения на тялото. Около втората – третата година детето си служи със същите движения като от бебешкия период, за да постигне своето: плаче, рита, блъска, хапе, крещи, търкаля се.

Разбира какво му казват големите, но неговата потребност да се справя само, да разузнава, да се учи и дори да се заинати, е по-силна от готовността му да послуша възрастния и да се съобрази с наложените правила.

Какво е необходимо да правят родителите за да се справят с Първа нормативна (възрастова) криза -Кризата на Ината” ?

В такъв момент родителят задължително внася социалните норми и изискванията на средата под формата на личен диктат върху поведението на детето. 

Възниква външен конфликт „възрастен – дете”, породен от сблъсъка между детската импулсивност и родителската зрялост.

И как да подпомогнем детето да премине през тази своя криза сравнително безболезнено за всички? Няколко са нещата, които бихме могли да направим, за да преодолеем неприемливото, агресивното или автоагресивното поведение при вече порасналото дете:

• Добре е да му дадем модел как да се справи, да му покажем, да направим „нещото” заедно, родител/и и дете. Освен това му се дава пример, модел за съвместното извършване на дейностите (независимо дали е игра, четене на приказка или дейност от ежедневието). Това дава на децата и така нужния им контакт с родителя, те наблюдават, имитират, трупат опит.
• Да помолим детето да ни помогне като си разменим ролите и си поиграем  (например мама става дете, а детето мама).
• Да отстояваме наложените правила и режим, като му обясним какво искаме от него или какво е направило (не многословно детето разбира думите, но все още не може да осмисли казаното, затова е добре да използваме кратки изречения и инструкции).
• Да сме на „една ръка разстояние” (достатъчно наблизо, за да го подпомогнем, но и достатъчно далеч, за да не правим всичко вместо него).
• Да подходим с търпение, спокойствие и обич.

Тази Първа възрастова криза и свързаните с нея поведенчески реакции, тригодишно дете е част от неговото израстване. Тя няма как да бъдеподмината или прескочена. Детето има нужда от търпението и нежната грижа на своите родители, за да премине през нея. Необходимо да бъде гушнато, когато страда, внимателно да му се обясни, да му се покаже, и да му бъде оставено да опита да се справи само.

Не трябва да го блокираме, а да му обясним с обич, любов и търпение.

И да го поощрим, когато е успяло в своя самостоятелен опит, защото “Аз мога сам!” е от голямо значение за емоционалното израстване на тригодишното дете.

Дава му се стимул и увереност да научи още повече. Да умее още повече и да получи своя жизнен опит. Той ще му помага да се справя в разширяващия се негов свят. 

Трябва да сме на едно оптимално разстояние, за да го контролираме до следващия скок в неговото развитие и следващата Втора възрастова криза – кризата на първокласника.