Щастие

Две големи открития бяха направени относно щастието в последните деситилетия:
Първото е, че нивото на щастие на човека в голяма степен е наследствено предопределено.
Второто откритие гласи, че нивото на щастие на отделния индивид не зависи толкова много от външни фактори, колкото от вътрешната му нагласа към самоусъвършенстване.

Една от най-важните идеи в позитивната психология е “формулата на щастието”:

Щ=Н+У+С, където нивото на щастие (Щ) е функция от наследственото биологично предопределеното ниво (Н) + условията на живот (У) + съзнателните дейности (С), с които човек се заема и му носят удоволствие и удовлетворение.

Това удоволствие може да бъде два вида: физическо (храна,секс) и пълното потапяне в дадена дейност. Тази дейност трябва да представлява предизвикателство, но съществременно да е по възможностите на индивида. А източник на удовлетворение са дейности, които ни ангажират напълно. Те изтъкват силните ни страни и ни позволяват да загубим съзнателно усещане за себе си.

Всяко човешко същество трябва се стреми да организира ежедневието и средата си по начин, който да увеличи както удоволствието, така и удовлетворението си!

Щастието е нещо, което всъщност зависи от нас самите.То е състояние на ума и е следствие на нашия мироглед и вътрешната ни настройка относно живота. За да се чувстваме истински щастливи е необходимо преди всичко да се харесваме, да се обичаме и да се грижим за себе си. Грижата включва не само физическата форма, но и психическата. Не случайно е казано “Здрав дух, в здраво тяло”. Освен да харесваме себе си е необходимо да харесваме и другите. Това е връзката, която правим към външния свят – любов към себе си и към другите. Великият психолог и психотерапевт Карл Роджърс казва:

“Хората са също толкова прекрасни, колкото са и залезите. Ако ги оставите да бъдат. Когато гледам залез, не мога да си кажа, че омекотявам малко оранжевото в десния ъгъл. Не се опитвам да контролирам залеза. Гледам със страхопочитание как се разгръща.”