Трета възрастова криза – пубертет

Трета възрастова криза – пубертет (юношество, тийнейджърска възраст) – може би най-обсъжданата, най-проучваната и най-трудната възраст в развитието на човека. Тя е време на мащабни промени- физически и психически. Също така е и преход от детството към ранната зряла възраст.

Времето за възникване и приключване на пубертета е индивидуално и зависещо от разнообразни фактори като култура, пол и биологично развитие. Началото е приблизително на 11-13 години и продължава до 18-21 години, с различни вариации във възрастта. Но периодизацията не е от такова значение. По-значимото е какви са промените, как протичат, какво се случва с тялото и с душата на юношата, тъй като тийнейджърите преживяват биологични, когнитивни и емоционални промени.

В тази статия ще бъдат разгледани съществените изменения на човешкото същество през тази възраст и някои от основните конфликти, които възникват през пубертета, придържайки се основно към книгата „Психология на детското развитие” на проф. Иванка Бончева. В нея много точно, сбито и конкретно са дадени психичните особености на индивида до края на тази Трета възрастова криза-пубертет, когато той вече се формира и започва да функционира като Личност.

Какво се случва? Пълна промяна!

Променят се различни области – идентичност, поведение, полови роли, независимост, ценности, постижения и пр. Промените са огромни, бързи и често трудно приемани от детето в тийнейджърска възраст. Променя се тялото, променят се дейностите, които извършва, контактите му, жизнените му концепции. Възрастта е трудна за всички, както за тийнейджъра, така и за другите юноши и възрастни около него. Трудна, но същевременно прекрасна и най-важната възраст в живота на човек. Възраст в която се разрушава старата и се появява новата индивидуалност.

Тийнейджърите вече са се адаптирали в света около себе си и сега започват своите „съзнателни опити да адаптират света към повишените си лични потребности.” [стр. 102, Психология на детското развитие, проф. Ив. Бончева]. Основен конфликт става борбата между относително ниската степен на психо-социално съзряване и повишената потребност от сексуална идентичност. Сексът е темата, предизвикваща най-силен интерес. Тийнейджърът се сблъсква с „настъпилите телесни промени и с биологичните потребности за освобождаване на сексуалната енергия. Това го прави лесно възбудим, несигурен, понякога уплашен и недоволен от себе си и света около него. [стр.102, Психология на детското развитие, проф. Ив. Бончева].

Настроенията са колебливи, с различни по сила прояви на недоволство, яд, притеснение, страхове и пр. Това е времето, в което най-важната среда за подрастващия са неговите приятели, неговата компания. Започват конфликти с родителите, с учителите и други възрастни в социалното обкръжение на тийнейджъра. Тези конфликти имат своята полза, тъй като са основа за придобиване на нови способности на юношата за справяне с тях.

На конфликтна ситуация тийнейджърите могат да реагират с „агресия; чрез самоизолация, по пътя на търсене на нова социално силна и значима личност или чрез вплитане в субгрупа по интереси и потребности (в добрия и лошия вариант)”.

Тийнейджърите водят битка с налаганите им социални норми. Те са си най-важни. Собственият Аз е от особено голямо значение, затова отхвърлят семейните ценности за отстояват своята независимост. Често начинът, по който се случва това е неприемлив за родителите. Тийнейджърът иска всичко тук и сега и почти не мисли за последствията. Търси нови модели за подражание. Опасностите в тази възраст, често неосъзнати от тийнеджърите са, че понякога се стига до злоупотреби, зависимости от различни психоактивни вещества, безразборни полови контакти и придружаващите ги полово предавани болести, депресивни състояния и пр.

Какво трябва да направят родителите, за да се справят с трета възрастова криза-пубертет?

• Необходимо е да се подходи с търпение, спокойствие, емпатия и обич. Не е лесно. Някои възрастни успяват, други не.

• Трябва да се разговаря с тийнейджърите като с възрастни.

• Да бъдат изслушвани, защото често се оплакват, че никой не ги чува.

• Имат нужда да бъдат увлечени да съдействат при обсъждането на конфликтни ситуации като им се даде възможност да изложат своята позиция и да обяснят своето разбиране за различните гледни точки в конфликта.

• Да балансират между свръх контрол и „отпускане на края”.

• Да включат тийнеджърите в някои семейни решения.

• Да ги въвлечекат в различни дейности у дома, в училище и в социума, като им делегират задължения, права и отговорности, съобразени с възрастта им. В пубертета вече децата са осъзнали насочеността към конкретна трудова дейност и правят своя професионален избор.

Необходимо е подпомогнем децата в техните големи и малки кризи с обич и търпение като им покажем успешни модели за справяне и без да ги притискаме да ги преведем през техните лични революции, за да се научат да се справят сами в следващия етап от своя живот – живота на възрастните.