ТРЕВОЖНОСТ
ПСИХОСОМАТИКА
ПАНИК АТАКИ
Тревожността, психосоматиката и паник атаките в днешно време бележат все по-голям ръст
Стресът, в който живеем, съпроводен с животозастрашаващите болести, както и военните конфликти, неминуемо въздействат върху психиката на хората. Все повече се фокусират върху очакването за негативен развой на събитията и мислено създават негативни хипотези, които поддържат като реални. Споделят, че не са спокойни, дори когато се чувстват добре, не смеят да се отпуснат и да се наслаждават на живота. Смятат, че трябва да са подготвени за евентуална опасност.
“Много хубаво, не е на хубаво“ или “Да не се радвам много, че ще се случи нещо лошо” са често срещани базови вярвания и убеждения, които тревожните хора приемат за верни. Фокусират се изцяло в хипотетичната запаха, което отнема вътрешният им мир, а на негово място се настанява тревогата. Тревогата е предизвикана от опасността , която застрашава самата същност на личността. Характеризира се с усещането за безпомощност пред задаващата се опасност.
Тревожността е емоционална реакция на опасността. Тя винаги е свързана с бъдещето. Човек изпитва дълбока несигурност без обективни причини. Страхува се от някакво предстоящо нещастие. Въображението му рисува ужасяващи картини, които не е в състояние да премахне. Такъв човек постоянно е нащрек и в готовност да се защитава.
Тревожността, разгледана като личностова черта съществува като склонност, повечето ситуации да се приемат като потенциално заплашителни и да се реагира на тях със състояние на тревожност. Освен като наследствена, тя се формира и през динамиката в детството.
Възможно е и тревожността като състояние да се определя от преходно преживяване, характеризиращо се с напрежение, безпокойство и негативни очаквания, съчетани с активиране на автономната (вегетативна) нервна система. Тази тревожност се предизвиква от приемането на даден стимул – външен или вътрешен, като потенциално опасен и заплашителен.
Тревожността е сигнал за опасност и ни поставя в готовност за “борба или бягство”
Все по-често ни предупреждава не за външни опасности, а за вътрешни заплахи – съмнения и несигурност, произтичащи от нашите колебания, опасения, представи за себе си, вътрешни противоречия и конфликти. Симптомите на тревожността са познати на всеки – това са мисли, представи, страхове, телесни усещания, които съпътстват човек в ежедневието. Дълго поддържана тревогата, носи след себе си телесни реакции, които се фокусират върху т.нар “шоков орган” или чрез проява на паник атака.
Шоковият орган може да бъде определен като слабото място на човека, напр. стомах (гастрит), черва (раздразнено дебело черво), глава (мигрена), усещане за “буца” в гърлото (глобус хистерикус), хипертония (повишено кръвно налягане) и др. За това слабо място обикновено тревожните хора имат хипотези за фатален край. Следствие на дългото ми поддържане се появява непреодолимата нужда от непрестанни лекарски прегледи, с цел потвърждаване на опасенията. Когато това не се случи се завърта омагьосан кръг, в който човек сякаш търси облекчение, лутайки се от лекарски кабинет на друг лекарски кабинет. Това се нарича психосоматична проява или хипохондрия.
Психосоматиката изучава начина, по който психичните преживявания влияят на нашето здраве
Alexander пише, че всички емоции са придружени от физиологични промени – страхът, който е вяра в лошото се изразява със сърцебиене, гневът, зад който стои ненужна самозащита повишава кръвното налягане и т.н. Всяка емоционална ситуация кореспондира със специфичен синдром от физически промени и психосоматични отговори като плач, изчервяване, промени в пулса, дишането и т.н. Също така всички нервни импулси възникват в определени емоционални ситуации през нашия живот в интеракцията ни с другите хора. Обикновено моментните емоционални състояния и възникналите във връзка с тях физиологични промени отминават заедно с емоцията и организмът възстановява своето равновесие. Обаче при честото или перманентно излагане на личността на определен тип негативни емоции, конфликти и взаимоотношения тези въздействия стават хронични, което респективно нарушава това равновесие. Така се стига до паник атаките.
Паник атаката всъщност е “алармената система” на организма
Tя сигнализира, че психиката е претоварена и се нуждае от облекчаване.
Симптомите, чрез които се проявява са следните, като определящи са поне 4 от тях :
(1) Палпитации, силно сърцебиене или ускорена сърдечна честота;
(2) Изпотяване;
(3) Треперене или разтърсване на тялото;
(4) Усещания за задух или задавяне;
(5) Усещане за задушаване;
(6) Болка в гърдите или дискомфорт;
(7) Гдене или абдоминален дистрес;
(8) Усещане за замаяност, нестабилност, световъртеж или припадане;
(9) Дереализация (чувство за нереалност) или деперсонализация (усещане
сякаш за отделяне извън тялото);
(10) Страх от загуба на контрол или полудяване;
(11) Страх от смърт;
(12) Парестезии (вкочаненост или усещания за тръпнене);
(13) Студени тръпки или горещи вълни.
Причините за паническите атаки в много случаи трябва да се търсят в ситуации, които провокират пренапрежение на тялото. Забелязано е, че жените са по-податливи на атака, следствие на хормоналните промени, тъй като именно хормоните на стреса (адреналин, кортизол) са основната причина за развитието на тревожност. Нормализирането на емоционалния фон, избавянето от болести и други фактори, формиращи стрес, допринася за увеличаване на устойчивостта на стрес и в резултат на това вероятността от панически атаки намалява.
За да се нормализират емоциите е необходимо да се ограничат или избягват негативните мисли, носещи след себе си очакване за негативен развой. Именно мислите са част от когнитивните функции (информационните системи) на човека. Те определят как мозъкът ще реагира по биологичен път. Ако мислите са негативни, даващи информация за заплаха, тогава ще се секретират хормоните на стреса, за да предпазят организма от опасността. Мозъкът обаче не отчита факта, че тази опасност е само хипотетична и няма нужда от отбранителни действия. Когато този принцип на тревожността е ежедневие, неминуемо тялото ще пострада .
За да няма последствията, описани по-горе, потърсете помощ при психолог, за да ви помогне при справяне с тревожността и стреса
За да преодолеем по-лесно заболяванията, трябва да се избавим от негативните мисли, страхове, безпокойства, т.е. трябва да приведем в ред душата си. Психологичната помощ е не само полезна, но също така и необходима, особено в условията на стреса и динамиката в съвременния свят. Тя е стъпало към себепознанието и подобряването на отношенията с другите. Всичко става по-лесно, когато човек знае на какво е способен, вярва в себе си и не носи бремето на излишните тревоги и съмнения.
