Основна характеристика при генерализирано тревожно разстройство е тревожността. При това разстройство, тя е постоянна, неограничена, преобладаваща без въздействие на конкретни външни обстоятелства (т.е “свободно плуваща тревожност”). Обичайни са оплакванията от чувство на нервност през цялото време, треперене, мускулно напрежение, изпотяване, замайване, сърцебиене, световъртеж и епигастрален дискомфорт. Страховете, че лицето или негов близък внезапно ще се разболее или ще му се случи нещастие, са често съпътствани от различни други безпокойства и предчувствия.
Тревожността е нормална реакция към стресиращи събития
Тя има адаптивна и защитна функция. Леката тревожност ни мобилизира за действие. Но ако тревожността е постоянна, без повод, пречи на съня и функционирането, тогава имаме генерализирано тревожно разстройство.
Симптомите при генерализираното тревожно разстройство могат да се разделят на три вида:
- Емоционални симптоми: усещане за безпокойство, тревога, страх (без конкретна причина), раздразнителност.
- Когнитивни симптоми: прекомерно мислене и анализиране на ситуациите, натрапливи мисли, трудности с концентрацията и лесно разсейване, трудности при вземане на решения, поради страх от грешки.
- Физически симптоми: мускулно напрежение, главоболие, болки във врата и кръста, сърцебиене, треперене, потене, стомашно-чревни проблеми, чести позиви за уриниране, умора, проблеми със съня.
Симптомите при генерализирана тревожност се различават при всеки човек. Някой хора изпитват симптоми и от трите категории, като при други може само от две.
За да се постави диагноза генерализирано тревожно разстройство, според критериите описани в Международния класификатор на болестите (МКБ-10), трябва да са налице следните предпоставки:
- Ексцесивна, изключително прекомерна тревожност и безпокойство, през повечето дни в продължение на поне 6м. и повече, като тревожността е насочена към няколко дейности или събития. При някой случаи диагноза може да се постави, като се отчете и по-кратък период, но условието е тревожността да е през повечето дни.
- Проблем с контрола на безпокойството. Въпреки, че се осъзнава прекомерността и безпредметността на тревожността, човекът не може да я овладее.
- Тревожността да се асоциира с физически симптоми. Трябва да има минимум три или повече от физическите симптоми и те да са налични през повечето дни за споменатия период:
- безпокойство;
- уморяемост;
- трудности в концентрацията;
- раздразнителност;
- мускулно напрежение;
- нарушения в съня;
- потене;
- замайване;
- треперене;
- главоболие;
- сърдечни палпитации;
- симптоми от страна на храносмилателната система.
- Състоянието не трябва да се дължи на злоупотреба или зависимост от лекарства, наркотици, алкохол.
- Състоянието не трябва да е предизвикано от друго медицинско заболяване, като например повишена функция на щитовидната жлеза.
- Тревожността и безпокойството при генерализирано тревожно разстройство трябва да причиняват клинично значими стрес и нарушаване на социалното, професионалното, семейното и други важни аспекти на функциониране.
При генерализираната тревожност, за разлика от паническото разстройство, човекът се тревожи за много хора: деца, родители, други близки и роднини, а не само за себе си и собственото здраве и живот, както е при паническото разстройство.
Паник атаките, които се наблюдават при генерализираното тревожно разстройство са предизвикани от интензивно безпокойство за нещо. Те са следствие от напрежението и тревожните мисли, докато при паническото разстройство е характерно това, че паник атаките са спонтанни, непредизвикани от нищо и даже се случват най-често тогава, когато човек се отпусне.
При генерализираното тревожно разстройство всичко може да предизвика страх, като едновременно може да се изпитват няколко страхове. Например:
- тръгвайки на път човек да се безпокои за много неща: как ще се чувстват децата, домашните любимци, родителите, как ще премине пътя, да не стане катастрофа, да не се повреди превозното средство, да не си загуби документите, багажа, да не си обърка самолета, влака, автобуса, да не се зарази с нещо и пр.
При паническото разстройство страховете са по-малотематични. Като тръгва на път човек се притеснява на него да не му стане лошо и да няма кой да му помогне.
Друга форма на тревожност, с която трябва да си правим паралел е социалната тревожност. При нея страхът е само от социални ситуации. Може да се изпитва тревожност от няколко, но само социални ситуации. Например: страхуваш се да ядеш пред хора, да стоиш пред хора, да говориш пред хора и пр. Социалната тревожност обикновено започва в ранна детска възраст – 10-11 г., докато генерализираното тревожно разстройство по-късно – 30-33 г (но може и по-рано).
Друго тревожно разстройство, което започва в ранна детска възраст и има хроничен ход, това е обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Там тревожността е насочена към определен ритуал. Според страдащите от това разстройство, ако не се изпълни ритуала, ще се случи нещо лошо.
При генерализираното тревожно разстройство, ако има някакви натрапливи мисли, те не са основен фокус, а са част от цялостната картина на безпокойството и тревогата.
При тревожните разстройства има висока коморбидност(едновременно присъствие, наличие на едно или повече заболявания или разстройства, в допълнение към основното заболяване/разстройство). Най-често генерализираното тревожно разстройство върви с други тревожни разстройства. Това са паническо разстройство, социално-тревожно разстройство (социална фобия), с депресия, или с алкохолизъм.
Причини за поява на генерализирано тревожно разстройство
- Биологични причини: родственици първа степен (родители, братя, сестри), страдащи от същото рзстройство. При страдащите от генерализирано тревожно разстройство се отчита свръх секреция на норадреналин. Констатира се и изменено функциониране на няколко серотонинови рецептори.
- Фактори на средата: повишена обремененост със стресори от околната среда.
- Мисловни модели в семейството, в което хората отрастват. Пациентът е склонен към автоматично дисфункционално мислене (тревожене). Придава прекомерно значение на потенциална опасност или възможност за неуспех / провал. Този тип мислене пречи човек да се ангажира с нови предизвикателства и да осъзнае нереалистичността на тревогите си.
Насоки за справяне
Генерализираното тревожно разстройство обикновено е хронично, с кратки ремисии. Ако смятате, че имате подобна симптоматика, непременно се обърнете първо към общопрактикуващите лекари, както към психолог и психиатър. Общопрактикуващите лекари ще преценят нуждата от допълнителни изследвания, за да се изключат евентуални органични проблеми. При консултацията с психолог ще се установи психическото състояние, начина на живот и факторите, участващи или допринасящи за затрудненията. Чрез психотерапията ще изградите по-добра връзка със себе си, ще се научите да усещате и осъзнавате какво ви казва тялото, както и да преработвате предпоставките (автоматични дисфункционални мисли, възприятия, базови вярвания), водещи до високи нива на тревожност. Психотерапията води до изграждане на нови копинг стратегии за справяне. Обикновено когнитивно-поведенческата психотерапия е най-подходяща, както позитивната и схема терапията. Психиатърът ще прецени дали състоянието налага и прием на медикаменти. Не отлагайте и не се самолекувайте, тъй като генерализираното тревожно разстройство се нуждае от лечение при специалисти.
