Тези разстройства са изключително разнообразни, тъй като почти всяко психично и телесно заболяване води до нарушение на съня.
Безсъние /инсомния/- при него основното оплакване е трудното заспиване и ранното събуждане. За инсомния се приема, ако не се спи поне три пъти седмично в продължение най- малко на един месец. Трайното безсъние обикновено обуславя страх преди лягане, пациента се чувства неразположен, неспокоен, напрегнат, тревожен. Това му състояние още повече влошава инсомнията и се получава порочен кръг, който се отразява на социалното функциониране на личността. По – често се среща при жени и при въэрастни.
Хиперсомния /прекомерна сънливост/ – не се дължи на недоспиване или на друго страдание. Може да се редува с пристъпи на нормален или недостатъчен сън. За хиперсомния се говори след всекидневен удължен сън в течение на месец. Нарича се още психогенна хиперсомния. След събуждане човека се чувства освежен. Извън сънливостта липсват други симптоми от телесно, неврологично или психично естество.
Нарушение на ритъма сън – бодърстване – тук отсъства обичайното за индивида редуване на бодрост и спане. Количеството, качеството и разпределението на съня са неудовлетворителни. Възниква инсомния или хиперсомния. Може да се наблюдава инверсия, което означава частична замяна на нощния с дневния сън. Социалната дейност се смущава.
Сомнамбулизъм – изявява се в ставане от леглото, ходене в стаята или напускане на дома по време на сън в най- дълбоката му трета или четвърта фаза. Трае от минути до половин час. По време на сомнамбулният период погледът изглежда втренчен, но пациентът нищо не забелязва, макар че избягва препятствията. При събуждане няма спомен за преживяното. Наблюдава се в детска и рядко в зряла възраст.
Нощни ужаси – присъщи са на малки деца, преживели силен страх или ужас през деня. През първата трета на нощния сън детето сяда в леглото или хуква плачейки из стаята, но не се събужда. Освен двигателни има и вегетативни смущения – сърцебиене, изпотяване, учестено дишане.
Кошмари – представляват изобилие от неприятни сънища, съдържащи сцени със заплаха за живота, престижа или сигурността на личността. Освен страх и тревожност са възможни изразени вегетативни реакции, но без вик и ставане от леглото. При събуждане разказват с подробности преживяното. Липсва преходна дезориентация. Обуславят се от интензивни психогенни събития.
