
Забързани в ежедневните си задължения, ние някак забравяме да се радваме на живота. Той си тече, а ние препускаме по ангажименти и задачи. Оправдаваме се ту с лошото време , ту с липсата на доходи или на време. Не обръщаме внимание на сигналите на тялото ни, което се нуждае от удоволствени преживявания и енергиен заряд.
Чрез това съществуване (а не живеене), ние всъщност се обричаме да робуваме на вещи, които реално не ни носят радостта и удовлетвореността, нужни ни, за да сме истински щастливи. Телата ни страдат и от това и се разболяват. Липсва ни заряда, даващ тонус и сила. Попадаме в матрица, която ни завърта между редица лекарски кабинети, след които няма особена промяна. Лекуват се симптомите, а не причината. И така често финансите, които с толкова старание и труд сме изкарали потъват при доктори и в аптеки.
Рядко хората са осъзнати, къде се крие разковничето за подобряване на качеството на живот. Не се замислят дали инструмента за това не е в техните ръце
Необходимо е само да потърсят правилната помощ, за да открият нови свои способности и възможности. Тъжно е, че радостта отстъпва все повече пред раздразнеността, гнева, фрустрацията и агресията. Те са самоунищожителни. Ако не се научим да ги преработваме, неминуемо ще ни разболеят. Най-очевидния начин, по който умът влияе негативно на тялото е стреса.
Представете си например, че се опитвате да отворите туба с паста за зъби, но сте забравили да отворите капачето. Какво става? Пастата трябва да намери някакъв друг отвор, от който да излезе навън. В общия случай тя потича от долния край на тубата или пък пробива дупка отстрани – там, където е най-слабото място. Сега си представете, че тубата с паста за зъби сте вие. Подложени сте на натиск и започвате да изпитвате психически или емоционален стрес. Не сваляте капачката, което би означавало да признаете, какво става и да отделите време за почивка или да се справите с вътрешните си противоречия и конфликти.
И така, какво става когато психическото напрежение се натрупа във вас? Накрая трябва да избие навън и ако не може да излезе отгоре (чрез разбиране, преработване и преодоляване), то ще се появи другаде. Ще намери най-слабото ви място, било то храносмилателна система, отделителна, нервна система, имунна система или съня ви. Потиснато психическото напрежение се превръща в тревожност, депресия или зависимост. Проектирано навън, то се изразява в раздраза, враждебност, гняв, фрустрация и агресия.
Сам по себе си стресът не е нито добър, нито лош
Определящ е начина, по който отвръщаме или реагираме на стресовите фактори. Именно ежедневния стрес ни влияе най-дълбоко като изчерпава нашите вътрешни резерви. Реакцията “Борба или бягство”, пораждаща се от хормона адреналин, ни позволява да реагираме на опасността, но не се стимулира само от застрашаващи живота ситуации. Защото мозъкът не вижда реално какво се случва навън, а приема само това което му подаваме отвътре чрез плащещите и тревожни мисли: колата отказва да запали, закъснение за среща, неплатените сметки, спорове с партньора или децата, чувството за несправяне. Всички те могат да породят реакцията на стреса. Привидно маловажните събития също могат да предизвикат стресова реакция, понеже тялото не може да направи разлика между истинските и въображаемите заплахи.
И така, вместо две отделно функциониращи системи, тялото и умът очевидно действат като едно цяло, реагирайки на вътрешните и външните фактори. Всичко, което мислим и чувстваме се отразява моментално върху физическото ни здраве (психосоматика), така както изживяванията вътре в тялото се отразяват върху психическото ни състояние (соматопсихика). Да отделим едното от другото, означава да изгубим богатството от разбиране и начини за задълбочаване на нашата връзка с цялото ни същество. Реално ние можем да повлияем на нагласата и поведението си, чрез преработване на мислите си в положителна посока. Можем да работим върху емоциите и потиснатите страхове, като потърсим помощ при психолог. Необходимо е и можем да възпитаме в нас опрощение и любяща доброта. Можем да намерим красотата и удоволствието във всичко, включително и в лошото време, защото “Няма нищо по-хубаво от лошото време!”
16 Replies to “Няма нищо по-хубаво от лошото време”
Comments are closed.