Психосоматика при децата

Психосоматика – връзката между тялото и ума при децата

Всеки родител е изправен пред проблема с детските болести, които често се дължат на психосоматика. Някои деца се разболяват по-често, други по-рядко, някои имат по-леки заболявания, а някои изискват по-специално внимание. По един или друг начин майките и татковците си задават следните въпроси:

Защо детето ни е болно? Как да го предпазим от болести? Как да се отървем от нежеланите симптоми? 

Днес все повече деца стават редовни посетители в кабинетите на лекарите без да се установяват конкретни причини за здраволовния проблем и диагнози, като приложеното лечение почти не помага. Зад това най-вероятно се крият проблеми свързани с психосоматика. Алергиите, гастритът, настинките, астмата, дерматологични проблеми и други детски болести вече се възприемат като такива.

Психосоматика е наука, която изучава връзката между ума и тялото, между нашето емоционално състояние и нашето физическо здраве. Много хора казват: „Всички болести са от ядове или от нерви“, а всъщност бихме могли сами да определим дали ще се разболеем по тези причини. В действителност съществува тясна връзка между душата и тялото. 

Стабилизирайки емоционалното си състояние и повишавайки устойчивостта на стрес, ние се предпазваме от различни физически заболявания. И обратно: втвърдявайки тялото си, ние укрепваме духа си и увеличаваме нашата способност да издържаме на житейските трудности. 

Психосоматика изучава всички прояви на тази връзка и последващите заболявания и разстройства

Когато става въпрос за деца не може да се твърди, че причината за всички болести е именно психологическият дистрес при тях. Но има доста данни, че често повечето от соматично болните деца са имали някакъв вид емоционални затруднения. Откривайки психологичната причина за болестта, намираме надежда, че е възможно да променим ситуацията и да помогнем на детето да се възстанови или поне да облекчи състоянието си.

Грешките при възпитанието, постоянният контрол, или липсата на такъв, както и непрекъснатото правяне на забележки понякога водят до появата на постоянна изнервеност, превъзбуденост, раздразнителност или пък потиснатост у децата. Това може сериозно да попречи на по-нататъшното им психично, а от там и соматично развитие, в което всъщност се изразява психосоматика.

Детските ясли и градини са препълнени с подсмърчащи и кашлящи деца, а болките в корема при учениците отдавна са станали норма в образователния процес. Нервните тикове, паническите атаки, заекването, страховете и фобиите значително са се увеличили.

Според статистиката на Световната здравна организация 47% от пациентите страдат от разстройства в спектъра на психосоматика и медикаментозното лечение не може да им помогне.

Въпреки че Международният класификатор на болестите дава ясно описание на психосоматичните разстройства и психогенните фактори на заболяването, нашите лекари все още не са склонни да търсят психосоматични причини за здравословните проблеми.

Ще разгледаме детското развитие като започнем с раждането. Детето е устроено така, че способността му да разбира, да сравнява факти и да прави изводи, се появява чак на 7-10 години.

Как детето възприема света и околната среда до това време?

Новороденото бебе се ръководи от заложения в него инстинкт за оцеляване. Храната, водата, защитата, топлината, сънят и сигурността са в ръцете на родителя. Детето е на 100% зависимо от майката за своето оцеляване. Следователно природата е заложила уникален механизъм за наговото оцеляване, а именно че благодарение на хормонални процеси в майката, в нея се поражда повишено ниво на чувствителност към детето и.

Детето чрез инстинктивни способности усеща своята майка и се адаптира към нея. Всъщност това е механизма за оцеляване.

От огромно значение има това към какво се настройва бебето в началото на своето съществуване – към отношение с любов от страна на майката или отношение с раздразнение. В зависимост от това се задействат абсолютно различни процеси в развитието на мозъка на детето.

Ако любовта възпитава у детето мощни защитни механизми за бъдеща устойчивост на стрес, то раздразнението и омразата ги унищожават.

Ако родителят не разбира и не контролира този процес, има голяма вероятност детето да се научи да фалшифицира чувствата си, просто за да бъде удобно за родителя. В бъдеще това е пътят към вътрешни конфликти и възможна психосоматика.

От известно време насам, усилено се разглежда въпросът за лечение с хомеопатия и намаляване приема на фармацевтични продукти, с цел ограничение на вредното им влияние върху детски организъм. Родителите изразяват желание децата им да бъдат здрави и все повече се насочват към натурални и билкови продукти за лечение на настинки и заболявания, както и към приемане на правилните здравословни храни.

Разгледано от тази гледна точка, предприетите действия (храни, билки и други) влияят върху физиологията на детето, засилвайки имунната му система, с цел то само да се пребори с „атаките“ на околната среда. В този случай ние приемаме, че заболяването е нещо външно, което е предизвикано от „не доброто“ функциониране на тялото, с което то не може да се справи и затова „работим“ само върху него.

Нека сега разгледаме и друга страна на повдигнатия въпрос, а именно психичната предпоставка за болестта.

Случва се лечението, предписано от лекаря, да не помогне и тогава не само родителите са объркани, но и лекарят, тъй като той е направил всичко, което е по силите му. На много от тези въпроси може да се отговори от гледната точка на такава наука като психосоматиката. И в тази статия се опитвам да очертая същността на тази наука, да разкрия основните причини за развитието на разстройства от спектъра на психосоматика при децата, да ви запозная с най-често срещаните психосоматични заболявания и симптоми.

Психиката на детето е по-чувствителна към случващото се наоколо, така че рискът от развитие на психосоматични разстройства в детска възраст е доста голям.

Що се отнася до психологическите фактори, които допринасят за развитието на болестта, те са много разнообразни. Например, ако едно дете е изпаднало в стресова ситуация – възпитателят в детската градина/ясла се е карал; или има конфликт в училище с учител/съученици; или е загубило значим близък, след това то е развило определен болестен симптом. Или, ако в семейството са започнали разногласия и чести сблъсъци между родителите, особено, ако те не се обсъждат открито, а се потискат, детето подсъзнателно улавя това и може да реагира с физическо заболяване. 

Друго дете може дълго време да се чувства виновно за каквото и да е нарушение или колко лошо е и по този начин да се накаже за това с физическо страдание: „Болен съм, това означава, че вече съм наказан и мога да се обвинявам по-малко за това. “

Условната компенсация също е една от причините децата да се разболяват. В този случай болестта помага на детето да получи това, което иска или да избегне нещо нежелано. Например, на детето му липсва близостта с майката и то се разболява. Какво се получава? То си остава вкъщи, а също и майка му е до него, дава му грижи, внимание и топлина. Точно това, което му е липсвало. Трябва да се подчертае факта, че детето го прави несъзнателно и наистина се чувства болно. 

Всички видове вътрешноличностни конфликти също могат да се проявят под формата на психосоматични разстройства. Така болестта е своеобразен сигнал, че детето има някакъв личен проблем, че вътре в него има някакво напрежение и дискомфорт. Физическото заболяване помага на детето да облекчи вътрешния емоционален стрес, да „разкаже“ на родителя (и като цяло на околните) за своето психологическо състояние и по този начин да „поиска“ помощ.

Въпреки факта, че причините за психосоматичните разстройства могат да бъдат обобщени, всеки случай е индивидуален и изисква специално отношение и лечение.

Трябва да се помисли дали всичко е наред психологически с детето. Ако то има симптоми като:

• заекване;
• тикове;
• уринарна и фекална инконтиненция;
• чести настинки;
• главоболие;
• други изразени или безпричинни болки;
• функционален страбизъм (кривогледство);
• тонзилит (възпаление на сливиците);
• хроничен тонзилит;
• отит медиа (възпаление на средното ухо);
• хронична назална конгестия (запушен нос);
• гадене, повръщане;
• треска с неизвестен произход;
• различни дисфункции на стомашно-чревния тракт (хроничен гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника, синдром на раздразнените черва);
• кожни заболявания (невродерматит, екзема, псориазис, дерматит);
• заболявания на дихателна система (бронхиална астма, синдром на хипервентилация, безпричинна кашлица, хроничен бронхит);
• хранителни разстройства (анорексия невроза, булимия, ,постояннен глад, преяждане и в резултат на това затлъстяване);
• захарен диабет;
• невроциркулаторна дистония (нарушения на сърдечно-съдовата система);
• алергии;
• анемия, аменорея(липса на менструация) и дисменорея (болезнена менструация);
• ревматоиден артрит, заболявания на щитовидната жлеза и др.

Списъкът може да бъде допълнен, но може би това са най-честите симптоми и заболявания с психосоматичен характер.

Както вече беше споменато, всеки случай е индивидуален и не винаги заболяването на детето е следствие на психологическото му състояние. Но ако е така, тогава какво да правите? 

Разбира се, би било най-ефективно да се консултирате със специалист, който работи с психосоматика. Детският психолог ще състави диагноза, която ще потвърди или изключи възможността заболяването да е психосоматично. Освен това ще ви насочи какво да правите по-нататък във вашия случай.

От разгледаното до тук става ясно, че болестите могат да са следствие на силни и продължителни конфликти в несъзнаваното. Чрез тях тялото дава реакция и сигнали за промяна. Здравето на детето не е следствие само на храната и добавките, които приема. То зависи също и от факта, че трябва да се разбират и задоволяват неговите емоционални потребности. Създаването на спокойна и любяща психична среда за развитие е път към доброто здравословно състояние на вашите деца.