Двете основни цели на терапията чрез психоанализа на Фройд са:

  1. Да направи безсъзнателното – съзнателното;
  2. Да засили Егото така, че поведението да е базирано повече на реалността и по-малко на инстинктивните копнежи или ирационалната вина. 

Смята се, че успешната анализа води до значима промяна на личността и характеровата структура на човека. Терапевтичните методи се използват за да извадят безсъзнателното на повърхността. По-дълбокото сондиране на миналото има за цел получаване на инсайт, който да развие нивото на разбиране на себе си. 

Една от централните функции на терапията через психоанализа е да помага на клиентите да придобият свободата да обичат, да работят и да се забавляват

Аналитикът трябва да установи работни взаимоотношения с клиента, след това да слуша и да интерпретира. Особено внимание се отделя на съпротивите на клиента. Аналитикът слуша, изучава и решава кога да направи подходящите интерпретации. Основна цел на интерпретацията е да ускорява процеса на разкритие на безсъзнателния материал. Аналитикът слуша за пропуски и несъответствия в историята на клиента, извлича значението на съобщените сънища и свободни асоциации, и остава чувствителен към насоките, засягащи чувствата на клиента към него. Една от централните функции на аналитика е да учи клиентите си на смисъла на тези процеси (интерпретацията), така че да могат да достигнат до прозрение на проблемите си, да засилият съзнанието си за начините за промяна и следователно да постигнат по-голям контрол върху живота си. 

Процесът на психоанализата донякъде е като сглобяване на парченцата на пъзел. Дали клиентите ще се променят в положителна посока зависи значително от тяхната готовност за промяна, отколкото от точността на интерпретациите на терапевта. Клиентът е свободен да изразява всяка идея или чувство, без значение колко безотговорни, скандални, политически некоректни, егоистични или инфантилни са.