Психично здраве

Психичното здраве може да се разгледа под различни форми, но едно простичко описание е:

 „да се чувстваме добре“ и „да функционираме добре“.

Друга дефиниция на психично здраве е състоянието на благополучие, в което личността осъзнава своите способности, може да се справя със стресовите ситуации в ежедневието си, може да работи продуктивно и може да допринесе за своето общество.

Важно е да започнем от идеята, че цялостното здраве включва както ума, така и тялото. Физическото и психичното благополучие са тясно свързани. Когато говорим за психично здраве, имаме предвид повече от „просто“ щастие. Да се чувстваме щастливи е част от психичното здраве, но е само част от цялото. Има по-дълбоко разбиране, което е свързано с воденето на пълноценен начин на живот, хармонично развивайки се и проявявайки потенциала си.

Психичното здраве включва:

• чувство на задоволство, наслада;

• активност и ангажираност със света;

• самочувствие и самоувереност;

• усещане, че сме способни да извършим нещата, които искаме;

• изразяване, управляване и чувстване на широк спектър от позитивни и негативни емоции;

• способност за учене създаване на пълноценни взаимоотношения, даряващи с радост нас и хората
около нас с радост нас и хората около нас.

Психичното здраве не означава, че никога не изпитвате чувства или ситуации, които възприемате като трудни. Но означава, че се чувствате способни и знаете, че притежавате уменията да се справите с тях.

Психичното здраве е интегрална част от здравето: “дори, няма здраве без психическо здраве.”

– Световната здравна организация

Това твърдение се потвърждава от многобройни изследвания. Едно от тях
открива, че личностите със слабо психично здраве имат повишени риск от смърт,
сърдечносъдово заболяване, инсулт, рак.
Когато някоя от способностите, изброени по-горе, е нарушена, може да възникне
проблем.
Най-общо можем да кажем, че психологическите проблеми възникват:

• поради възприетата гледна точка и оценка на ситуацията, и невъзможността да
  се достигнат нови разбирания и действия;
• когато хората не позволяват на естествено променящите се обстоятелства в
  живота да прекъснат техните остарели и вече неподходящи модели на мислене и
  поведение, така че нови решения и нагласи да се появят.