Позитивна психотерапия

Позитивна психотерапия изхожда от “positum”, т.е. от действителното и предварително заложеното. Предварително заложени са не само нарушенията, конфликтите и болестите, но и способностите и неосъществените възможности на човека. Към нашата действителност принадлежи не само тясното ни лично жизнено пространство, но и срещите с други хора, семейства, култури и религии. Позитивната психотерапия се спира на позитивните аспекти на съответните оплаквания. Това означава, че човек следва да бъде възприет с неговите конфликти и нарушения, да бъде приет какъвто е в действителност и да бъдат използвани неговите все още непознати, скрити и ограничени от проблемите способности. В този смисъл е нужно да бъде преосмислено значението на оплакванията и да бъдат разработени позитивните аспекти:
страхът от самотата става потребност за пребиваване сред други хора, фригидността се тълкува като способност за казване на не чрез тялото. Позитивната психотерапия може да се пренесе в почти всички негативно оцветени теми.

Всеки човек без изключение притежава две основни способности: за познание и обич. Според способностите на неговото тяло, обкръжение и времето, в което живее, тези основни способности
се диференцират и се оформят в неповторима структура от характерни черти.

Способността за обич означава,

че всеки човек притежава способността да установява връзки с други хора и различни области от живота.

Способността за познание,

съотнесена към партньорството, означава, че човек наблюдава и преживява диференцирано, търси предпоставките и се опитва да реагира съобразно предполагаемите причини.