Ниска самооценка означава да не вярваме в собствените си възможности. Типично човешка черта обаче е оценяването на позитивното отношение към себе си. Това е нашата положителна самооценка, позитивния образ за себе си, умението да се харесваме. Създаваме това позитивно отношение към себе си като преживяваме позитивното отношение, което другите изразяват към нас през годините, в които растем. Без него се чувстваме малки и беззащитни и отново не успяваме да се превърнем във всичко, което можем да бъдем. С времето това „обуславяне“ ни кара да развием условно позитивно отношение към себе си. Започваме да се харесваме само, ако отговаряме на стандартите, които другите ни налагат, вместо ако истински актуализираме потенциалите си. И тъй като тези стандарти са създадени без да са взети предвид особеностите на всеки един от нас, по-често откриваме, че не сме в състояние да отговорим на тях и следователно нямаме усещането за позитивна самооценка.
Нашето себеуважение показва дали нашата самооценка е ниска или висока и разкрива какво харесваме и какво не харесваме в себе си
Самооценката ни се изразява чрез отношението между идеалния и реалния Аз образ. Ние правим сравнение между това, което искаме да бъдем и това което всъщност сме. Ако при това сравнение проявим нежност към себе си, онова, което бихме открили при сравнението, ще ни помогне да подобрим своята самооценка и тя би била положителна. Ако обаче действаме жестоко и се фокусираме върху провалите си, ще изпитаме разочарование и самооценката ни ще е ниска. Ако правим всичко така, както е в его-идеала, то всичко, което не е такова, каквото сме очаквали да бъде, ще разруши самооценката ни и ще увеличи самоненавистта ни.
Какво се случва, когато имаме ниска самооценка
Хората с ниска самооценка знаят малко за себе си. Знанието им е неустойчиво, объркано, несвързано. Оценяват се много по-обвиняващо, отколкото заслужават. Не виждат себе си в добра светлина. Изпитват чувство за вина, имат усещането, че са лоши и недостойни. Не могат да отговорят конструктивно на критичните забележки. Всяка критика приемат като отхвърляне. Засилена е склонността им да критикуват другите. Критикуват, не защото вярват, че имат повече талант и способности от тях, а защото не могат да понесат чуждите успехи, тъй като ги смятат за заплашителни спрямо тях самите. Потиснати са и се страхуват да се изразяват себе си. Прикриват реалните и въображаемите си слабости зад различни маски.
Арогантени са, защото искат да превъзхождат другите. Непрекъснато изпитват чувство, че са обвинявани, а това подхранва склонността им да обвиняват. Не могат да видят силните си страни както в характера, така и в личността си. Не могат да видят също и постиженията си. Вярват, че не са харесвани, че ще бъдат отхвърлени и неприети.
Това може да ги направи зависим към алкохол, психоактивни вещества и храна. Имат проблем с идентичността и сексуалността (възможна е поява на хомосексуални нагласи). Поставят си ниски цели, без предизвикателства. Самообвиняват се. Манипулират другите. Объркани са по отношение на вътрешните си стандарти. Зависими са от негативните оценки на другите. Неспособени са да отстояват на заплахите, провалите, неуспехите. Трудно запазват вътрешна цялост. Отхвърлят позитивните оценки. Не са оптимистични. Стремят се да избягват неуспех. Обясняват успеха с външни причини, а неуспеха – с вътрешни. Загубили са любовта към себе си. Нямат положителна представа за себе си. Изпитват гняв, враждебност, дистрес, когато нещата и ситуациите се променят. Отдалечават се от другите. Предпазват се от бъдещи загуби. Избягват събития, които ги плашат.
Ниската самооценка е пречка за оптималното разгръщане на потенциала на човека.
Самооценката се изгражда чрез непрекъснатото й препотвърждаване пред другите. Чрез това свое действие засилваме усещането си за собствена значимост.
За да успее човек да промени самооценката си, е нужно да премине през следната определена последователност:
- Осъзнаване – Да осъзнае това, което иска да промени, да вярва, че е възможно да осъществи промяната.
- Нова нагласа – Да изгради ново виждане за себе си и ситуациите от живота си. Това, което преди е било безнадеждно, отчайващо, непреодолимо, да започне да го вижда като възможно и разрешимо.
- Ново разбиране – Новото разбиране е начало на нови планове и действия.
- Поддържане – Да поддържа новото, което е избрал, особено когато се появят трудностите.
Това е възможно да се направи с моя помощ, защото всичко погледнато с друг поглед и нагласа изглежда различно. Личността е оформена от настоящето и от начина, по който съзнателно я възприемаме. Терапевтът трябва да се опита да създаде атмосфера, в която клиентът да се чувства напълно приет и спокоен. Това повишава самооценката, конгруентността и намалява както тревожността, така и напрежението.
