Самата дума “невроза” е съставна от двете гръцки думи: неврон и озис = болестен.

Невроза се обозначава като „болестта на цивилизацията”. Няма човек, който през своя живот да не е имал невротични симптоми. Неврозите са психични разстройства, които настъпват по психогенен път, т.е., по пътя на психотравмата. В основата й е дълбоката фрустрация на важна за човека потребност.  В патофизиологичен план неврозите се характеризират със срив на висшата нервна дейност. Отличават се с богата невротична симптоматика и чести вегетативни прояви. По-често се явяват като краткотрайни невротични реакции, но понякога могат да продължат с години.

От тук и голямото значение на невротичните разстройства, защото особено днес, в забързаното и динамично ежедневие, те засягат много хора, като се отразяват неблагоприятно както на емоционално-психическото, така и на физическото състояние и здраве на човек, следователно на целия му живот.

Понятието невроза е предложено за първи път през 1776 г. от шотландския лекар Уилям Кулен. И до днес обаче то продължава да бъде дискусионно. Учението за неврозите (неврозология) е спорно едва ли не във всичките му аспекти.

Терминът невроза (още психоневроза или нервно разстройство) в съвременната психология се отнася към всяко психично разстройство, което въпреки че причинява дискомфорт, не променя когнитивните и рационални способности на индивида, както и не обхваща стабилното съществуване на аз-а и неговата функция на самосъзнание.

Следващата степен на психична дисфункция е тази на психозата, при която аз-ът с неговата способност за рационалност и самосъзнание бива силно повлиян, дори до положение на пълното отсъствие на тази психична инстанция.

В психоаналитичната теория на Зигмунд Фройд , неврозата е:

“неефективна несъзнавана стратегия на психичния механизъм за справяне с травмиращи изтласкани афективни преживявания от миналото, конкретно проявяващи се в хода на развитие на специфичната невроза чрез симптомите й”. Според Фройд причина за повишаване равнището на невротизъм се явява потискането на нагонните влечения: секс и агресия (либидо – мортидо, ерос – танатос).

Нагонните импулси се разпростират не само до физиологичните им прояви във вида на сексуален акт или агресивни действия, но биват преживявани и на емоционално и когнитивно  психическо равнище.

Репресирането им от „аз-а“ под влияние на моралните и социални норми води до нагнетяването им в несъзнаваното, в “ТО”, откъдето много по-силно и директно техните комплекси се проявяват в повишаване на общата невротичност и симптомите на конкретната невроза.

И. П. Павлов доказва, че причините за възникване на невроза са няколко:

-невроза под въздействието на много силни дразнители върху нервната система;

-Потискащия процес;

-Бърза смяна на възбудителния процес с потискащ и обратното – човек трябва бързо да се приспособи към новите условия.

В последната десета ревизия на МКБ концепцията за невроза се изоставя. Вместо за отделни клинични форми, се възприема груповото название “невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства”. Смятаните доскоро три основни разновидности на неврозите – натраплива невроза,  хистерия и неврастения,  вече се заменят с редица нови подразделения и съответни названия. Проблемът за съотношенията между неврози и разстройства на личността (психопатии) се решава различно.

Дисхармоничната (психопатна) структура  и акцентуацията на личността, според съвременната психопатология, е важна предпоставка за развитие на невротични разстройства.

Не винаги е възможно да се разграничат хистеричната психопатия и хистеричните невротични разстройства или ананкастната (себенеуверена) психопатия и натрапливата невроза, както и астенната (психологично зависима) психопатия и неврастенията (синдром на умора).

  • Фобийни разстройства. Фобийните разстройства обхващат широка група от патологични изживявания на страх, съчетан с различни други психични компоненти и означаван като тревожност. При тези изживявания установяваме или само тревожност или доминираща тревожност. Тя настъпва при страхова ситуация или някакъв външен за субекта обект, които всъщност не представляват никаква опасност за околните. Тази тревожност може да се прояви като слабо безпокойство и да стигне до опасение, страх до ужас. На преден план изпъкват водещи единични симптоми като сърцебиене, отмаляване, подкосяване на краката и др.

На основата на тези симптоми се формира страх от смъртта (танатофобия), страх от полудяване (алиенофобия). Фобийната тревожност често протича на фона на депресивно настроение, но то се появява като вторично след фобията.

За диагнозата фобийно разстройство е характерно, че субектът винаги се стреми да избегне срещата със страховата ситуация или поне този стремеж е основен признак. Установяването на различни психологични или вегетативни, придружаващи симптоми са следствие от тревожността, а не са резултат от налудни или натрапливи мисли.

Фобиите могат да бъдат натрапливи с критично отношение към съдържанието им и свръхценни, при които отсъства критичност.

Отделните автори подреждат фобиите в следните форми:

  1. Обектни фобии – страх от водата (хидрофобия), от замърсени предмети (мисофобия), от микроби(бацилофобия) и др.;
  1. Ситуативни фобии – страх от открити пространства и площи (агорафобия), от височини (хипсофобия), от дълбочини (батофобия) и др.;
  2. Нозофобии т.е. страх от болести – карцинофобия, спинофобия, алиенофобия, сифилофобия и др.;
  3. Фобии, свързани с нежелани соматични реакции – страх от изчервяване (еритрофобия), страх от повръщане (вомитофобия), страх от изпускане на газове на обществено място (петафобия) и др.

Някои разновидности на фобиите като танатофобия (страх от смъртта), фобофобия (страх от страха) и др. трудно могат да бъдат класифицирани.

Характерно за фобиите е,

че при всяка една от тях пациентът много добре осъзнава, че обектът или страховата ситуация са нереални и се мъчи да се освободи от страха си, но винаги бива поразяван от нова атака. Има двойствено отношение за състоянието си. Знае, че това си е негова собствена болестна аномалия и , че същите страхови ситуации и обекти не представляват опасност за околните. Фобията може да доведе да пристъпи на паника или депресивен епизод, но те се диагностицират само, ако заемат доминиращо положение в клиничната картина.

Фобийните разстройства се подразделят на още три подгрупи:

  1. Агорафобия – използва се като твърде разширено понятие и представлява натраплив и свръхценен страх, както от широки, така и от тесни пространства, оставане сам вкъщи, влизане в магазин, напускане на дома, попадане сред тълпи, колабиране на такова място, където няма кой да ни окаже помощ и т.н.;
  2. Социални фобии – страх от изчервяване пред външни лица, страх от повръщане, гадене, говорене на публични места и др. Преди тези фобии са били наричани социални неврози.;
  3. Специфични (изолирани) фобии – те възникват например при близостта до някое животно, зъболечение, гледане на кръв и рани. Най-чести специфични фобии са страхът от зараза от тежки венерически или други болести, страх от лъчева болест и др. Страхът от конкретни болести (нозофобия) не са специфична фобия, а се означават като хипохондричен синдром, с изключение на случаите, когато нозофобията се отключва само при определена страхова ситуация.

Други страхови разстройства. Пристъпи на паника:

Паническото разстройство представлява епизодична пароксизмална тревожност. Произлиза от гръцката дума Пан – бог на страха. Не е свързано с определена ситуация, обект или обстоятелство и поради това е непредсказуемо. Изявява се със следните по-важни основни симптоми, които могат да протекат с различна интензивност: пристъпи на силен страх, придружени от тахикардия (ускорен пулс), чувство за задушаване, болки в гърдите, треперене, дереализационни и деперсонализационни разстройства.

Често се наблюдават главозамайване, изтръпване на крайниците и мраволазене, пристъпи на горещи или студени вълни, прилошаване, страх от падане,от пътуване с превозни средства и др. Особено изявени са вегетативните симптоми. Може да продължи няколко минути, но може и да е по-дълготрайно.

По-често се среща при жените

Паническото разстройство протича почти винаги с танатофобия, но затова пък липсва агорафобия, социална или специфична фобия. Появява се най-малко веднъж седмично, а в интервалите между пристъпите по правило липсват признаци на тревожност. Изявява се и при обстоятелства, които не представляват обективна опасност за лицето. Паническото разстройство не трябва да се смесва с пристъпите на паника, които се проявяват при агорафобията, социалните или специфичните фобии.

Генерализирана тревожност (страхова невроза)

Основното водещо разстройство при генерализираната тревожност е  постоянният страх, който незначително се влияе от обстоятелства. По тази причина често се нарича свободно плуващ страх. Налице са и много други симптоми като мускулно напрежение, треперене, сърцебиене, световъртеж, замайване, изпотяване, общо и постоянно неразположение.Степента на изразеност на тези и други оплаквания (главоболие, сухота в устата, невъзможност за отпускане, неконцентриране на вниманието) е различна.

Пациентът се безпокои, че ще се случи нещо лошо с него или с близките му. Възможни са краткотрайни депресивни епизоди, натрапливост, фобии, паника, но всички те преминават бързо.Продължителността на заболяването е няколко месеца, но може и да хронифицира. По-често се среща при жените. Срещат се и смесени тревожно-депресивни разстройства, но при тях тревогата и депресията не са изразени еднакво и не са тежки.

Натрапливи разстройства

При тези разстройства понятието натрапливост се отнася единствено и основно за натрапливи мисли и стереотипно повтарящи се движения и действия, известни под името ритуали. Това са едни от най-мъчителните изживявания в психопатологията. Пациентът постоянно, но безуспешно се опитва да ги превъзмогне. Тъкмо в тези случаи се открива двойствено отношение. Натрапливите разстройства почти винаги се съпътстват с тревожност и депресивност, които не са водещи и могат да отшумят, докато натрапливостите остават. Нерядко натрапливостите връхлитат изведнъж и завладяват цялото съзнание, стават център на психичния живот.

Болните с натрапливости са непрекъснато раздвоени , или по-точно разстроени.

Освен натрапливите си изживявания те непрекъснато се опитват да си изяснят какво става с тях и откъде идва това нещо. Склонни са към размисъл и самонаблюдение и не споделят своите натрапливости с никого. Обхваща ги чувство за непълноценност. Липсват им сигурност и самоувереност. В тяхното съзнание непрекъснато се борят противоречиви мисли и съмнения.

Себенеувереността кара болните да повтарят многократно едно и също действие и да се съмняват дали са го извършили по правилен начин. Така те изпадат в състояние на безизходност. За да се освободят от преживяванията си болните се опитват да се отвлекат с други занимания, като, например, повтарят случайни думи дошли в съзнанието им или символни действия – така наречените натрапливи ритуали. Тези ритуали могат да се превърнат в строга закостеняла система, която на свой ред тероризира болния.

Натрапливостите във вид на психични разстройства се характеризират, както с голямото си разнообразие така и със своето развитие

Могат да се срещнат единични натрапливости у здрави хора. Тези натрапливости не пречат и не им се обръща внимание. Те не са мъчителни и могат да се преустановят по всяко време. Друг път натрапливостите са по-ярко изразени и донякъде пречат на личността, но остават изолирано явление. Много често, обаче, веднъж появили се, те показват тенденция за непрекъснато обогатяване и усложняване, за да се стигне до пълно инвалидизиране на болния.

Един от важните белези при диагнозата е преживяването, че това са собствени мисли и импулси, на които личността безрезултатно се противопоставя, тяхното изпълнение не довежда до удовлетворителен резултат, не доставя удоволствие, а само временно преустановяване на нарастващото напрежение или тревожност.

Среща се еднакво и при мъже и при жени и особено съществен е факта, че обикновено това са себенеуверени личности, което много често в лека степен се изразява още в детската и юношеската възраст.

Натрапливите разстройства трябва да се разграничават от депресиите, които могат да се изявят със същите натрапливости, но те отзвучават успоредно с преминаване на депресивността.  Трябва да се прави разлика и с вяло протичащата шизофрения. При нея съпротивата срещу натрапливите мисли и действия не е водеща или напълно липсва.

Реакции на тежък стрес и разстройство на адаптацията

Най-същественото за тези реакции е наличието на причинен стресогенен фактор. Разграничават се три вида разстройства на адаптацията: остра стресова реакция, посттравматични стресови разстройства и същински разстройства на адаптацията.

  • Острата стресова реакция е известна под името психогенна криза, кризисно състояние или остра кризисна реакция. Възниква при тежък стрес или дистрес, като загуба на близък човек, природно бедствие, изнасилване, загуба на социална позиция и т.н. Характерна е с богатата си симптоматика, която е свързана с трудно поносимото събитие. Проявите обхващат всички сфери на психиката: вцепененост, рядко стигаща до степен на психогенен ступор или възбуда, промени в яснотата на съзнанието с дезориентация, непълно, неточно или изопачено възприемане на стресогенната ситуация, собственото положение и състояние, ненамиране на изход, амнезия /частична или пълна/ и различни вегетативни нарушения, като сърцебиене, учестено дишане, изпотяване, треперене, изчервяване, промени в кръвното налягане и др. Психичната криза е краткотрайна, задържа се от часове до дни, с бързо променлива симптоматика. Най – често отзвучава спонтанно.
  • Посттравматичните стресови разстройства доскоро пък и сега продължават да се наричат с различни термини: психогенна реакция, травматична или посттравматична невроза, депресивна реакция, адаптационна реакция. И тук за възникване на заболяването е задължително наличие на остро или хронично събитие или ситуация. Интересното е че, между началото на първите прояви на психотравмата и разстройството понякога съществува седмичен или месечен латентен период. Типично е и многократното преживяване на психичната травма. Това може да стане, както в будно, така и в сънно състояние.
  • Разстройства на адаптацията настъпват при твърде значими промени в начина на живот, жизнената среда, местоживеенето,  емиграция в други страни и др. Дезадаптацията може да засегне, както отделни индивиди, така и групи или по-големи общности. По-важните симптоми са изживяване на субективен стрес, емоционален и психичен дискомфорт, свързани със социалното функциониране. Почти задължителни са и депресивност, тревожност, вътрешна напрегнатост, безпокойство, ограничена физическа и психическа работоспособност, безсъние, отслабване на апетита, промени в кръвното налягане и др. Заболяването се изявява до един месец от въздействието на причинние момент. Освен споменатите прояви може да се наблюдават и промени в социалното поведение. Не правят изключение и суицидните мисли, както и опити и осъществени самоубийства.

Дисоциативни (конверзионни) разстройства. Хистерия

Заболяването хистерия е познато от дълбока древност. Френският невролог и психиатър Шарко  я е наричал “голяма симулантка”, тъй като може да наподобява най различни психични, неврологични и соматични аномалии и заболявания. Днес терминът “хистерия” все по – често се избягва, защото е придобил широка известност като нещо компрометиращо личността и неправилно се свързва само и единствено с дейността на половите функции.

Касае се за частична или пълна загуба на нормална психологична свързаност между спомените и изживяванията в миналото, осъзнаване единството на собствената личност, промени в усещанията и контрола върху телесните движения. Най – често тези разстройства се разгръщат у лица с хистерична структура на личността. Отличават се с рязко изразена и доминираща емоционалност, показност в облеклото, държанието, мислите и постъпките, психична незрялост, внушаемост. Тази разнообразна симптоматика почти винаги се изявява при конкретна психотравма. Най – значими са конфликтите и нарушени интерперсонални отношения.

Дисоциативните разстройства са доста широка група, която обхваща няколко разновидности. Те често се съчетават или преминават една в друга.
  1. Дисоциативна амнезия. Загубата на паметта е частична и селективна. Отнася се за важно неотдавнашно травмиращо събитие. Липсва органично мозъчно увреждане, интоксикация или прекомерна умора, забравя се само онова, което не е изгодно за личността. Понякога действителната дисоциативна амнезия трудно се отграничава от съзнателната симулация на амнезия по повод определена потребност на личността, като например оправдание за извършени кражби, избягване на възможна присъда и др.
  2. Психогенна фуга. Освен с амнезия се характеризира с целенасочено бягство от къщи, работното място, пътешествия, но не и скитане. Въпреки психичната патология лицето е в състояние да се грижи за личната си хигиена, храна, разпитване за посоката на движение и т.н.
  3. Психогенен ступор. Внезапното обездвижване и вцепеняване се предизвиква от силен и интензивен стресогенен фактор. На лицето е изписан страх или ужас, а не безразличие като при кататонния ступор при шизофренията. Липсва мазна секреция, трае кратко и има добра прогноза.
  4. Транс и състояние на обладаност. Разстроено е възприемането на действителността и чувството за себеопределяне.
  5. Дисоциативни разстройства на моториката и сетивността. Това са преходни, затегнати разстройства у юноши, по – често у девойки, но са възможни и в зряла възраст. Изразяват се в невъзможност от извършване на определени движения и действия и загуба най – вече на кожна сетивност. Видът на разстройството отговаря на представите на пациента за по – важните прояви на дадено заболяване или анатомична повреда. В действителност обаче тези субективни представи не се покриват със съответните симптоми на истинските заболявания. Колкото повече са околните наблюдатели и колкото по – изразена е тяхната тревога и безпокойство за състоянието на болния, толкова по – изразена е степента на неговото оплакване.
Тук може да  включим и психогенната астазия – абазия /невъзможност да се стои прав при запазена двигателна активност/, психогенна афония и дисфония /липса или дрезгав глас/, психогенни гърчове или псевдоприпадъци, психогенна глухота, психогенна слепота и загуба на мирис,  без неврологично поражение на съответния сетивен апарат.
  1. Други дисоциативни разстройства. Това са ганзеровия синдром – протича с промени в съзнанието с “приблизителни” отговори върху съдържанието на зададения въпрос, т.е. не по темата на разговора. С особено ярка симптоматика се наблюдава при арестанти и затворници. Целият психотичен епизод се покрива с пълна или частична амнезия. Като всички дисоциативни разстройства завършва с пълно възстановяване на психичното здраве. Пуерилизмът /вдетиняване/ се среща като етап от развитието на псевдодементния синдром или самостоятелно. Поведението на болните е детско, радват се и плачат по детски, говорят с умалителни имена, палави са, упорити са, капризничат, играят с кукли и се забавляват с детски игри и др., но успоредно с това могат да се доловят възрастови особености в жестовете. Множествената личност е твърде рядко срещано дисоциативно разстройство. Изживява се като реално съществуване на две или повече диференцирани личности у един индивид.

Соматоформени разстройства

Тези заболявания се характеризират с повтарящи се, упорити и настойчиви оплаквания от телесно естество. Също така с подчертан стремеж и реализиране на многобройни еднакви или различни медицински изследвания, въпреки че не се установяват никакви заболявания. Характеризират се и с категоричен отказ от психологичните обяснения на медицинския персонал, че нямат никакви увреждания. Към тази група от разстройства се отнасят:

  1. Соматизационно разстройство – соматичните оплаквания са разнообразни – например гастроентеритни усещания, болки, сърбежи, парения, обриви, треперене и др. Редовно се съпътстват с депресивни изживявания. Заболяването има хроничен ход и може да се задържи години наред. Най – често се среща у млади жени.
  2. Хипохондричен синдром – пациентът е убеден безусловно, че боледува от едно или повече заболявания, които се задълбочават и могат да се очакват най–сериозни усложнения. Трудоспособността е значително ограничена, семейството и околните биват манипулирана от мнимо болния. Хипохондрията може да бъде: а/ нормалпсихологична у психично и телесно здрави лица; б/ невротична; в/ свръхценностна ; г/ налудна.

Хипохондричните признаци закономерно се съчетават с депресивно настроение, тревожност, безперспективност относно оздравяването, настойчиво търсене на медицинска помощ. Когато тези черти и особености са трайни се формира хипохондрична личност.

  1. Психогенна вегетативна дисфункция – изразява се с разнообразна и постоянна вегетативна симптоматика. Може да бъде сърдечно – съдова, дихателна, пикочо–полова, както и комбинация от оплаквания от една или повече соматични системи или органи. Симптомите като сърдечна невроза, психогенна хипервентилация, невроза на стомаха, невротична диария могат да се усложняват от действителна вегетативна възбуда като сърцебиене, треперене, изпотяване, усещане за болка , напрегнатост, тежест, парене и др.
  2. Болков синдром без специфична органична причина – в случаите, когато липсва какъвто и да е нормален физиологичен процес или действително соматично нарушение, то тогава е налице не действителна, а психично обусловена болка означавана с термина психалгия. Може да е в следствие от преживяна психична травма или се явява у пациенти с повишена чувствителност и при подходящи стресови обстоятелства, като внимателно изслушване на здравна беседа, неправилно съдържаща описание на клинични симптоми на дадено заболяване, погрешни резултати от медицинско изследване и др. Психалгията се среща у иначе здрави лица.
  3. Други психогенни разстройства на сетивността, на функциите на организма или поведението са психогенна парестезия, психогенен тремор, психогенни полови разстройства и др.

Неврастения (синдром на умора)

До неотдавна неврастенията се е разглеждала като най-честа форма на неврозите. Понастоящем рядко се поставя тази диагноза. Основните симптоми при нея са: постоянна и нарастваща уморяемост, затруднена концентрация на вниманието, обща физическа и психическа слабост и изтощение, главоболие, безсъние, сърцебиене, леки депресивни изживявания, раздразнителност, емоционална неустойчивост,тревожност, страх и др. Днес повечето от лекарите психиатри заменят диагнозата неврастения с депресивна невроза или невротична депресия, тъй като неврастенията редовно се изявява и с депресия.

Разстройства, свързани с храненето

В тази група неврози се включват съзнателното недохранване и значително отслабване (анорексия невроза), както и вълчия глад (булимия), прекомерното напълняване и невротично повръщане.

  • Анорексията невроза може да бъде невинно преходно ограничение на храненето с цел поддържане на приемлива за субекта линия на телостроежа. За психично заболяване се приемат случаите на продължителното (често хронично) избягване на високо калорични храни, в резултат на което настъпва рязка и тежка загуба на теглото. Трябва да се отбележи, че за пациента  това е психологически приемливо и “нормално” поведение. Анорексия невроза се характеризира със седем групи от симптоми: а/ съзнателно, целенасочено намаление на хранителните дажби избягвайки хляба и въглехидратите; б/ прекомерната загуба на телесното тегло достига до физически маразъм; в/ отслабването се предизвиква от самия пациент не само чрез реално или мнимо безапетитие, но и чрез употреба на препарати подтискащи апетита, разхлабителни и диуретични медикаменти; г/ повечето пациенти имат сходна психопатология, имат смътен или по – силно изразен страх от пълнота и обща отпуснатост на тялото, убедеността им в това достига до свръхценни и натрапливи идеи; д/  поради хроничното недояждане настъпват сериозни нарушения в ендокринната система; е/ безапетитието се предшества или по – често последва от траен или преходен вълчи апетит /булимия/; ж/ ако заболяването се развие в детска възраст, то се забавя и спира пубертетното развитие. Упоритият отказ от храна може да прерасне в налудност и понякога води до смърт.

Причините за анорексия невроза все още не са установени. Има различни хипотези. При част от заболелите се поставя и диагноза на вяло протичаща шизофрения.

  • Булимията невроза често се разглежда като етап от анорексията, а не като самостоятелно разстройство. Изявява се с постоянна мисъл за хранене и опасения за нарастващото телесно тегло. Протича с трудно преодолимо влечение към хранене с многобройни преяждания, съзнателно повръщане  след обилно нахранване и използване на очистителни средства. Понякога се заменя с периоди на гладуване. Може да се съчетава ила да се предизвиква от депресия.
  • Преяждането, довело до затлъстяване, е свързано и с други психологични нарушения. Може да възникне при среща със силен стрес  и лечение с невролептици и антидепресанти, но тук липсва психологичен механизъм.
  • Психологично мотивираното повръщане е възможно при анорексия и булимия невроза, при психогенни заболявания, хипохондрична невроза, бременност и др.

Разстройства на съня

Тези разстройства са изключително разнообразни, тъй като почти всяко психично и телесно заболяване води до нарушение на съня.
  1. Безсъние /инсомния/- при него основното оплакване е трудното заспиване и ранното събуждане. За инсомния се приема, ако не се спи поне три пъти седмично в продължение най- малко на един месец. Трайното безсъние обикновено обуславя страх преди лягане, пациента се чувства неразположен, неспокоен, напрегнат, тревожен. Това му състояние още повече влошава инсомнията и се получава порочен кръг, който се отразява на социалното функциониране на личността. По – често се среща при жени и при въэрастни.
  1. Хиперсомния /прекомерна сънливост/ – не се дължи на недоспиване или на друго страдание. Може да се редува с пристъпи на нормален или недостатъчен сън. За хиперсомния се говори след всекидневен удължен сън в течение на месец. Нарича се още психогенна хиперсомния. След събуждане човека се чувства освежен. Извън сънливостта липсват други симптоми от телесно, неврологично или психично естество.
  2. Нарушение на ритъма сън – бодърстване – тук отсъства обичайното за индивида редуване на бодрост и спане. Количеството, качеството и разпределението на съня са неудовлетворителни. Възниква инсомния или хиперсомния. Може да се наблюдава инверсия, което означава частична замяна на нощния с дневния сън. Социалната дейност се смущава.
  3. Сомнамбулизъм – изявява се в ставане от леглото, ходене в стаята или напускане на дома по време на сън в най- дълбоката му трета или четвърта фаза. Трае от минути до половин час. По време на сомнамбулният период погледът изглежда втренчен, но пациентът нищо не забелязва, макар че избягва препятствията. При събуждане няма спомен за преживяното. Наблюдава се в детска и рядко в зряла възраст.
  4. Нощни ужаси – присъщи са на малки деца, преживели силен страх или ужас през деня. През първата трета на нощния сън детето сяда в леглото или хуква плачейки из стаята, но не се събужда. Освен двигателни има и вегетативни смущения – сърцебиене, изпотяване, учестено дишане.
  5. Кошмари – представляват изобилие от неприятни сънища, съдържащи сцени със заплаха за живота, престижа или сигурността на личността. Освен страх и тревожност са възможни изразени вегетативни реакции, но без вик и ставане от леглото. При събуждане разказват с подробности преживяното. Липсва преходна дезориентация. Обуславят се от интензивни психогенни събития.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.