Легендата за Нарцис е част от древногръцката митология. Тя разказва историята на младия и красив мъж, който се влюбил в себе си. Според митологията, Нарцис бил толкова красив, че всички, които го виждали, се влюбвали в него. Той отказвал всякаква любов, защото никой не можел да се сравни с него по красота. Всички жени му се възхищавали и се влюбвали в него. Една от тях била нимфата Ехо. Тя го обичала силно, но Нарцис я отблъснал, като не проявил никакво чувство към нея. Раздразнена и разочарована от неуспеха си, Ехо се затворила в пещера, където се разпаднала, оставяйки само своя глас.
Съдбата на Нарцис била също толкова трагична. Един ден той се спрял до водоема, за да се утоли своята жажда, и видял отражението си в водата. Очарован от своята красота, той не могъл да се откъсне от образа си. Така започнал да се влюбва в самия себе си. Нарцис не можел да се отдели от отражението си и след време, потънал в своето желание, умрял край водоема.
На мястото, където Нарцис умрял, израснало цвете, което носело неговото име – Нарцис. Така легендата за Нарцис символизира опасностите от прекомерната самовлюбеност и егоизъм.
Легендата е основата за съвременното разбиране на термина “нарцисизъм”
Ще разгледаме нарцисизмът от два аспекта: по-леката форма- като акценти на личността и по-тежката – като нарцистично личностово разстройство (НЛР).
По принцип хората от този тип са самовлюбени, грандиозни, арогантни, егоцентрични имащи право. Нарцисистичните акценти на личността се проявяват в различни черти и поведение, които отразяват прекомерно внимание към себе си, нужда от възхищение и липса на емпатия. Основните нарцистични черти включват:
- Прекомерно чувство за собствена важност – Нарцисистите често преувеличават своите способности, постижения и значимост. Те вярват, че заслужават специално отношение и внимание, дори без да са го постигнали.
- Нужда от възхищение – Нарцисистите имат силна нужда да получават възхищение от другите и да получават признание за своите постижения, външен вид или способности. Това възхищение е основа за тяхното самочувствие.
- Липса на емпатия – Те често не разбират или не се интересуват от чувствата на другите. Това може да води до манипулативно поведение и използване на хора за собствена изгода.
- Чувство за изключителност – Нарцисистите вярват, че са уникални и че само хората от “висшето общество” могат да ги разбират. Те често изолират себе си от останалите.
- Използване на другите – Тези хора често манипулират другите за собствена полза, като не се интересуват от чувствата на тези, с които взаимодействат, ако това не носи полза за тях самите.
- Неспособност да понасят критика – Нарцисистите обикновено не могат да понесат критика или негативни коментари, тъй като те са дълбоко привързани към своето самочувствие и образ.
- Завист и ревност – Те често изпитват завист към успехите и постиженията на другите, а също така вярват, че другите изпитват завист към тях.
- Нереалистични очаквания – Нарцисистите могат да очакват специално и привилегировано отношение, като вярват, че всичко трябва да им бъде позволено и да им се предоставя на момента.
Тези личностови акценти могат да се проявяват в различни степени и да водят до проблеми в социалните и интимните отношения. Когато тези характеристики са силно изразени и започват да нарушават нормалното функциониране на човека, може да се диагностицира нарцистично разстройство на личността (НРЛ).
Нарцистичното личностово разстройство (НРЛ) е психично разстройство, което се характеризира с постоянни модели на поведение и мислене, свързани с прекомерно самочувствие, нужда от възхищение и липса на емпатия към другите. Хората с НРЛ често имат трудности в установяването и поддържането на здрави междуличностни и интимни отношения и могат да бъдат манипулативни или експлоататорски.
Основни характеристики на нарцистичното личностово разстройство са същите, както при акцентуираните личности, но при НЛС те са доста по-силно изразени и могат да включват външни прояви на недоволство или агресия: когато не получат нужното им внимание или възхищение, те може да станат раздразнителни, гневни или враждебни.
Причини за нарцистичното личностово разстройство:
Причините за НРЛ могат да бъдат комбинация от генетични, психологични и социални фактори, включващи:
- Генетична предразположеност: Има изследвания, които сочат, че наследствеността може да играе роля в развитието на нарцистични черти.
- Неадекватно възпитание: Прекомерна похвала и възхищение без реални постижения, или напротив, неглижиране, обезценяване, пренебрегване и критикуване на детето, може да доведат до развитието на нарцистично поведение.
- Травми в детството: Някои изследвания показват, че травматични преживявания, като емоционална депривация (лишаване) или злоупотреба, могат да доведат до развиване на нарцистични механизми като начин за защита.
РЕЖИМИ НА СХЕМАТА ПРИ ПАЦИЕНТ С НАРЦИСТИЧНО РАЗСТРОЙСТВО НА ЛИЧНОСТТА
Наблюдават се три основни режима, които характеризират повечето пациенти с нарцистично разстройство на личността :
1. Самотното дете
2. Самовъзвеличаване / Величие на Аз-ът
3. Самоуспокоение
Не всички пациенти с нарцистично разстройство на личността имат и трите режима, а някои имат и други режими. Тези три режима обаче са най-често срещаните.
ПАЦИЕНТЪТ С НАРЦИСТИЧНО РАЗСТРОЙСТВО НА ЛИЧНОСТТА В ИНТИМНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Пациентите с нарцистично разстройство на личността са амбивалентни по отношение на интимността. Те едновременно копнеят за нея, но се чувстват неудобно и я отблъскват, когато започнат да я получават (напрежение между схемите им за емоционална депривация и дефектност). Чувството им за лишеност ги мотивира да се сближат с другите, но чувството им за дефектност ги мотивира да се отдръпнат. Тези пациенти обикновено не са в състояние да дават и получават истинска любов (със случайни изключения на собствените им деца). Те вярват, че разкриването на всеки недостатък е унизително и в крайна сметка ще доведе до отхвърляне. Всеки път, когато публично не успеят да отговорят на високи стандарти, те рухват от грандиозност в малоценност и изпитват срам. Такива неуспехи често предизвикват депресия или други симптоми като тревожност или психосоматични разстройства.
Пациентите с нарцистично разстройство на личността не могат да поемат любов. Истинската любов е толкова чужда за тях, че те не са в състояние да я поемат. Когато някой се опитва да изрази съчувствие или да ги подкрепя, просто не могат да приемат. Те могат да приемат одобрение, могат да приемат възхищение, могат да привлекат внимание, но не могат да приемат любов. Тази неспособност да поемат любовта увековечава техните схеми на емоционална депривация (лишеност) и дефектност.
Взаимоотношенията като източници на одобрение и утвърждаване
Дори в най-интимните отношения на пациента с романтични партньори и съпрузи, възхищението се превръща в заместител на истинската любов. Това е една от основните причини, поради които пациентите с нарцистично разстройство на личността често са толкова нещастни. Техните основни нужди от любов не са удовлетворени, дори в най-интимните им взаимоотношения. Много от тези пациенти избират партньори, които също са емоционално отдалечени и им е трудно да дават любов. Това е увековечаване на схемата – те са привлечени от партньори, които са като родителя, който ги е лишил емоционално. Те се чувстват комфортно да не бъдат обичани и са готови да го търпят (обикновено защото не осъзнават какво пропускат).
Други пациенти избират партньори, които са топли и даващи, и продължават да вземат всичко и да не връщат нищо. Тези пациенти не поставят ограничения за това колко приемат. Ако партньорът не поставя граници, те ще вземат безкрайно, без да отвръщат.
Ограничена емпатия
До голяма степен поради лишаването от емпатия, което са преживели като деца, много пациенти са неемпатийни, особено към хората, които са най-близки до тях. Тъй като самите те са получили толкова малко съпричастност, те не знаят как да изпитват или изразяват съпричастност към значимите други. Интересното е, че когато тези пациенти са в режим на “Самотно дете”, те често могат да бъдат доста емпатийни. Но когато са в другите два режима –” Самовъзвеличаване” и “Самоуспокоение” – тези пациенти са най-неемпатийни.
Изглежда, че повечето пациенти са способни на емпатия, но когато свръхкомпенсират или избягват основните си схеми (емоционална депривация и дефектност), те губят способността си за емпатия. Така пациентите с нарцистично разстройство на личността често представят смесена картина по отношение на емпатията.
Например, баща с нарцистично разстройство на личността може да гледа филм за необичано дете и да стане много емоционален. Бащата може дори да плаче. И все пак същият този баща може да се отнася към собственото си дете по същия начин, по който е било третирано детето във филма и да има малко или никаква емпатия. Когато гледа детето във филма, бащата превключва в режим на самотно дете и може да съчувства, но когато е със собственото си дете, той преминава в режим на самовъзвеличаване и не може да съчувства. Това, което той може да направи в един режим, не може да направи в друг.
Завист
Пациентите с нарцистично разстройство на личността често изпитват завист към другите, които възприемат по някакъв си свой начин.
Причината за тази завист е, че когато някой друг получи одобрение, тези пациенти се чувстват така, сякаш нещо им е отнето.
Те чувстват, че за тях няма достатъчно грижа, внимание или възхищение, за да бъдат превъзхождащи другите. Ако някой друг получи малко одобрение, тогава се чувстват така, сякаш са лишени и е останало по-малко за тях. Те са на принципа “или всичко или нищо”. За тези пациенти обратното на чувството за „специален“ е чувството за „средно“. Средното е едно от най-лошите чувства за повечето пациенти с нарцистично разстройство на личността, защото тяхната представа за себе си е раздвоена: или са център на внимание и са прекрасни, или са нищо. Средно положение няма. Това е резултат от условното одобрение, което тези пациенти са получили като деца. Да бъдеш среден означава да бъдеш игнориран и неприемлив. Ако не са специални, никой няма да ги обича, никой няма да прекарва време с тях. Те ще бъдат сами. Преминават в режим на “Самотно дете” и се чувстват измамени, необичани, лишени и дефектни. Изпадат в депресия, или по-вероятно се мобилизират и правят нещо, за да възстановят позицията си на център на вниманието. Тоест, те преминават в режим на “Самовъзвеличаване”.
Идеализация и обезценяване на обектите на любовта
Пациентите с нарцистично разстройство на личността често идеализират своите обекти на любов в началните етапи на връзката като компенсация за техните схеми за дефектност. Те виждат обекта на любовта като перфектен, защото, спечелвайки одобрението на перфектния партньор, чувстват, че собствената им стойност е повишена.
В този стадий пациентите са свръхчувствителни към признаци на критика или отхвърляне от партньора си. Те често прекаляват и правят почти всичко, за да спечелят обекта на привързаността си. Тези пациенти често избират партньори, които ги карат да изглеждат добре – които са привлекателни и на които другите хора се възхищават. Отначало те идеализират и обожават този партньор. С течение на времето обаче те започват да обезценяват партньора, забелязвайки всеки малък недостатък и несъвършенство. Пациентите почти винаги показват този модел на обезценяване на своите партньори с течение на времето. Причините за това са редица. Една от причините е увековечаването на схемата: всеки недостатък на партньора предизвиква собственото му чувство за дефектност. За да избегнат усещането за този дефект, те компенсират, като се чувстват превъзхождащи партньорите си.
Пациентите обезценяват партньорите си, за да повишат собственото си самочувствие. Те се чувстват по-добре, като поставят партньора под себе си. Също така обезценяват своите партньори, защото могат да запазят контрола над партньорите, като ги държат на по-ниска позиция.
Обезценяването на партньора прави по-малко вероятно той да се почувства достатъчно уверен, за да потърси някой по-добър и по този начин да напусне пациента. Това рефлектира върху самоувереността и самооценката на партньора. Всеки път, когато някое от несъвършенствата на партньора бъде разкрито, пациентът става критичен или презрителен. Някои пациенти стават садисти и унижават партньорите си. В крайна сметка те омаловажават партньорите си, докато партньорите имат малка или никаква стойност за тях. В този момент партньорите вече не са ценни като източник на одобрение. Ако партньорът реагира на това поведение, като се опитва повече да угоди на пациента – както често се случва – стратегията обикновено има обратен ефект.
Колкото повече партньорът се опитва да угоди на пациента, толкова повече пациентът обезценява партньора.
Колкото повече партньорът се опитва да успокои, съчувства или извинява пациента, толкова по-обезценен става.
Като цяло, пациентите с нарцистично разстройство на личността уважават само хората, които им се противопоставят и им отвръщат.
Колкото повече партньорът отвръща и се противопоставя, толкова повече пациентът ще цени партньора и неговото одобрение.
Права във взаимоотношенията
Схемата на тези пациенти за право обикновено е пряк резултат от това, че им е било угаждано като дете от единия родител. Той също така служи като допълнителен източник на валидиране. Пациентът разсъждава: „Ако партньорът ми ме третира като специален, значи имам стойност. Колкото по-специално се отнасят към мен, толкова по-голяма стойност имам.” Пациентите изискват почти всеки аспект от връзката да им служи за задоволяване. Те се опитват да упражняват контрол върху средата и поведението на партньорите, за да задоволят собствените си нужди и желания (както родителите често са правили с тях в детството).
Самоуспокоение при липса на външно потвърждение
Тъй като тези пациенти обезценяват своите партньори с течение на времето, те започват да се дистанцират от тях и започват да се занимават повече със самоуспокояващо поведение. За да избегнат болката от режима на самотно дете, пациентите се обръщат зависимости, натрапчиво поведение или търсене на стимулация, вместо да се обръщат към своите партньори.
Лечение на нарцистичното личностово разстройство:
При лечението на пациенти с нарцистично разстройство на личността основната цел на терапевта е да им помогне да се научат как да задоволяват основните си емоционални нужди, както по време на терапията, така и във външния свят.
Лечението на НРЛ обикновено включва психотерапия:
- Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ): Често се използва за помогне на пациента да осъзнае своето поведение и начините, по които това влияе на неговите отношения.
- Психодинамична терапия: Тази терапия се фокусира върху разкриването на дълбоките корени на нарцистичните черти и техния произход.
- Групова терапия: В някои случаи груповата терапия може да бъде полезна за човек с НРЛ, тъй като предоставя възможности за социална интеракция и развитие на емпатия.
- Схема терапия, където се използва подход, базиран на режима. Подходът на режима позволява да изгради терапевтичен съюз с частите на пациента, които се стремят към здраве, като същевременно се работи с неадаптивните части – тези, които се движат към изолация, самоунищожение и нараняване на другите.
Важно е да се отбележи, че хората с НРЛ често имат трудности с осъзнаването на своето разстройство и може да бъдат склонни да избегнат терапия, тъй като не обичат да бъдат критикувани или да се занимават със своите недостатъци.
Източници:
Схема терапия за самопомощ, Брус А. Стивънс и Екхард Родигер, 2017 John Wiley & Sons, Ltd
Schema Therapy, Janet S. Klosko, Jeffrey E. Young, Marjorie E. Weishaar, 2003 The Guilford Press
Cognitive Behavior Therapy of DSM-5 Personality Disorders, Len Sperry, Jon Sperry
Cognitive behaviour therapy , Michael Neenan, Windy Dryden
Гръцка митология, Пиер Гримал
