Възрастови кризи

Психологична задача на тази втора нормативна криза-Криза на първокласника е: „МОЕТО МЯСТО СРЕД ВРЪСТНИЦИ!“ и разрешаването на конфликти без намесата на възрастен!

В рамките на първи клас, т.е. в условията на втората възрастова криза, детето попада в поредното предизвикателство на социалното си развитие – да се справя само с общуването между връстници, без посредничеството на възрастните. На изпитание е поставен социалният му инстинкт за самосъхранение.

Изход от кризата на „първокласника“:

  • Моят приятел! Спокойствие в групата;
  • Депресивно затваряне в себе си;
  • Агресия върху съученици;
  • Автоагресия, психологична проблематика; симптоматика. 

Детето вече е преминало през предучилищната възраст. Развило е своята социална компетентност, станало е самостоятелно. Все още обаче се нуждае от подпомагане, контрол и присъствие на възрастен в различни житейски ситуации. Дейностите, които извършва стимулират активното му внимание, емоциите му са по-устойчиви. Детето е осъзнало своя пол. То използва съзнателно речта, и разказва минали събития или чути/прочетени истории. Става все по-любознателно. Фантазиите и страховете му са по-мащабни. Вече се е отделило от майка си и общува с други възрастни и с деца. Действията му са не така импулсивни. Започва неговото обучение в училище. Детето се сблъсква с нови изисквания, правила и норми.

Какво се случва?

С тръгването в първи клас, освен новите правила и изисквания, се появява и авторитета на учителя. „Ученето е не просто занимаване с нещо ново и различно, но постижение, въз основа на което има оценка от учител и родител, има и съревнование, провокирано от словесния коментар на възрастните” [стр.97, „Психология на детското развитие”, проф. Ив. Бончева].

Първокласникът има потребност да контактува с всички деца, да получи обичта на възрастния (учителя). Бунтува се, когато е изместен от друго дете. Иска всички деца да го харесват и да са му приятели. Неговите желания да се изпълняват и да не се съобразява с желанията на другите. Той преживява своя вътрешен конфликт. В тази възраст намесата на възрастния е ограничена и детето е поставено в ситуация да се справи относително самостоятелно.

Това е и психологическата задача на Втората нормативна криза-Криза на първокласника:

„Потребността на детето да намери своето място сред връстниците и да се научи да разрешава конфликтите с тях самостоятелно, без намесата на възрастен.”

Възможно е детето да реагира агресивно или автоагресивно. Може да повтори усвоените модели от Първата възрастова криза(Криза на ината) и да регресира. Възможно е и да успее да видоизмени своята  реакция и поведение, повлияно от връстниците, учителя и др. и да потърси сътрудничество и подпомагане.

Как да се справим?

  • Да разговаряме с детето за породилите се в него агресивни чувства. Добре е да говорим с детето тогава, когато то е в състояние да ни слуша, да сме спокойни (децата чуват преди всичко тонът, с който им се говори и блокират голяма част от думите, когато им се караме), да използваме достъпни за възрастта му думи.
  • Да му дадем модел за справяне като разиграем различни ситуации и да му покажем печелившо поведение без влизане в конфликт. Децата са наблюдателни и личният пример, който родителите даваме е от голямо значение за това как ще се справят занапред.
  • Да му даваме малки задачи, свързани с ежедневните дейности у дома и в социалната среда, които детето само да изпълни, за да се почувства полезно и самостоятелно.
  • Заедно да разгледаме правилата в новата социална среда (класа) и да обсъдим  тяхното спазване и различни стратегии за безконфликтно общуване в училище.
  • Да се интересуваме от новите му приятели.
  • Да изслушваме детето.
  • Да му разкажем какви сме били ние като първокласници (много добре въздействат на децата снимки от ученическите години на родителите, подкрепени със съответните разкази за тях).
  • Да запишем детето на спорт или извънкласно занимание, което му харесва.
  • Да общуваме с него по обичаните от семейството начини, за да не се губи така необходимия за емоционалното, а и за социалното израстване на нашия първокласник, контакт дете-родител.
  • Да му кажем, че винаги може да разчита на нашата помощ, когато има нужда и то да е наясно, че има подкрепата на значимите възрастни в неговия свят.
  • Да подходим с търпение, спокойствие и обич.

Изходът от втора нормативна криза-криза на първокласника настъпва едва тогава, когато нейната психологическата задача е изпълнена и детето е намерило своето място сред своите съученици,  разбрало е как да се справя с конфликтите само. То се е научило на това с активната намеса на възпитателите – учители, родители. Сега детето вече е готово умствено и емоционално да се включи в учебния процес. И да достигне след няколко години периода на най-бурното си развитие, до следващия скок в израстването и до следващата Трета възрастова криза – пубертетът.