Живот в трудни времена при условията на невидим враг

Живеем в трудни времена при условията на невидим враг-Коронавирус. Всички сме изплашени както за себе си, така и за нашите близки. В началото не повярвахме. Това е първата реакция при научаването на лоша новина. Тук се проявява защитния механизъм – отричане. Чрез него човек отрича реалността, когато тя му създава дискомфорт. Лошата вест изправя хората пред редица предизвикателства и проблеми, които имат своята динамика в течение на времето и зависят от болестта, диагностичните процедури, лечението, когнитивните, поведенчески и емоционални реакции на индивида, както и социокултурния контекст в който се появява болестта. Чрез механизма на отричане ние залъгваме собствения си Аз, че всичко е наред и няма нищо заплашително. Впоследствие обаче, когато осъзнаем реалната опасност, ние изпадаме в състояние на шок, а след това се проявяват реакции на гняв и на протест. И ако предишната реакция би могла да се вербализира като: “Не, това е невъзможно”, то сега възниква въпросът:

“Защо това се случва?” 

Събужда се чувство за фрустрация, раздразнение, протест към всичко и към всички – включително към съдбата и дори към Бога. Това е също една защитна реакция за изместване. Измества се фокусът от реалната опасност към реакция на гняв, протест и раздразнение. След като утихнат тези негативни емоции се появява страха от осъзната вече реална опасност. Невидим враг Коронавирус атакува и погубва много хора. Тези хора може да са наши близки, приятели или такива, които просто сме срещали. Да, някой от тях може би няма да срещнем повече, защото те вече са далеч от нас, на по-добро място… 

Но ние сме тук и сме живи! Щом сме живи, значи съществуваме!

Необходимо да си дадем сметка, какво всъщност е важно за нас и дали не пропускаме истинските неща покрай желанието си за материални облаги. Нека имаме мир в душите си и любов в сърцата си. Само тогава ще имаме очи за красотата, която ни заобикаля. Коронавирус ни нападна с унищожителна сила, но той не е просто случайност. “Болестта прави човек искрен”, казва автора на книгата “Болестта като път” д-р Рюдигер Далке. “Пътят на човека е път, водещ от неволята към добруването, от болестта към изцелението и към просветлението. Болестта не е пречка, изникнала по погрешка на пътя и поради това неприятна. Болестта е самият път, по който човек върви към здравето си. Колкото по-осъзнателно гледаме на този път, толкова по-надеждно ще може той да изпълни целта си”