1.Ограничено зрително поле
Хората с ограничено зрително поле виждат само това, което съответства на техните нагласи или на психическото им състояние и игнорират несъответстващото. Те могат например да изберат един-единствен малък детайл за основа на своята интерпретация. Другите важни детайли се изтриват, цензурират или минимализират.
Такова ограничено зрително поле пречи на разстроените двойки да видят или да си спомнят добрите страни в своя брак: всичко в техните очи е лошо. В резултат на това, спомените, които изпъкват, когато си мислят за взаимоотношенията, са предварително подбрани и предубедени в полза на черното. Такива предубедени спомени е най-вероятно да се появят, когато двамата партньори се карат.
2. Селективни извлечения
Свързано е с ограниченото зрително поле и изваждането на твърдение или събитие от контекста, за да се стигне до погрешна интерпретация.
3. Произволни изводи
Понякога предубедеността на човек е толкова толкова силна, че той/тя ще направи неблагоприятна преценка, независимо, че няма абсолютно никакво основание. Например: ” Той го прави само, за да ме ядоса.”
4. Свръхгенерализации
Едно от най-тревожните когнитовни изкривявания и едно от най-трудните за промяна. Негативните преценки водят до неблагоприятни свръхгенерализации. Някой от ключовите термини, които навеждат за свръхгенерализации са думите от рода “всичко или нищо” като никога, винаги, всички, никой.
5.Поляризирано мислене
Съществуване на две крайни алтернативи (всичко или нищо) преобладава и диктува не само това, което партньорите чувстват един към друг, но и начините, по които действат. Възникващият в резултат на избор “или/или” (напр. или трябва да се подчиня напълно ИЛИ трябва да се разделим) може да доведе до фрустрация, гняв и нещастие: от една страна подчинението ще доведе до депресия и гняв, от друга експлозията ще доведе до раздяла. Опростеното, вкарано в релси мислене зад тези избори разделя проблемите на две категории: нещата са или добри, или лоши; или бели или черни; или възможни или невъзможни; или желателни или нежелателни. Според тези мисли, ако човек не може да бъде класифициран като добър, той е лош, ако не е щастлив, е нещастен, ако не е компетентен, е некомпетентен. Перфекционизмът включва същия тип на мислене в двете крайности. Ако едно изпълнение напр. не е перфектно, то то е дефектно. В това черно-бяло мислене няма никакви междинни точки, никакви нюанси на сивото. Поляризираното мислене е отчасти остатък и е пренесено от типа категорично мислене, типично за детството. Ригидността, наложена от поляризираното мислене, обясбява защо двойки в конфликт намират за много трудно да правят компромиси – няма средна основа.
6. Преувеличаване
Тенденция да се преувеличават качествата на другия човек, независимо дали са “добри” или “лоши” и да се “катастрофизира”, като се засилва сериозността на последствията от определено събитие. Катастрофалното мислене често се задейства, когато заплашителната ситуация вече изглежда извън контрол. То често е вкоренено в скритите страхове, които водят до гняв. Например: ”Ужасно е, ако съпругът ми не е съгласен с мен” или “Не мога да търпя да ме унижават през цялото време.”
7. Предубедени обяснения
Негативните атрибуции-намирането на неблагоприятно обяснение за това, което партньорът прави, съставляват един от най-често срещаните проблеми в брака/връзката. Автоматичното приемане, че зад действията на партньора има низки мотиви, отразява един по-общ модел на приписване на причините за събитията – добри или лоши, а разбирането на тези причини прави събитията да ни изглеждат по-предвидими и контролируеми, а по този начин и по-сигурни. Ако знаем какво да очакваме, можем да се подготвим предварително, по-добре да се справим с тях и ако е необходимо, даже да ги предотвратим за бъдеще. В нещастните бракове, когато разстроената двойка търси причините, лежащи в основата на разочарованията и фрустрациите им, двамата неизменно извикват някакъв негативен и дори злонамерен мотив или отвратителна личностна черта, които да обяснят “обидните” действия на другия. Например: ” Всичко се дължи на неговата немърливост” или “Това е заради дефектния и характер.”
8. Поставяне на негативни етикети
Този процес произтича от предубедените атрибуции. Когато съпругата намери негативно обяснение за действията на съпруга си например, е вероятно да му прикачи негативен етикет. Така действието на партньора става “безотговорно”, съпругът нарушител – “отвратителен” или “грубиян”.Обидената съпруга след това реагира на етикетите, които сама е поставила, сякаш те са истина и сякаш наричайки го “грубиян”, той наистина е грубиян. Доведен до крайност този процес води до т. нар “одяволяване” и изглежда така, все едно на съпруга почти започват да му “никнат рога” в очите на жена му.
9. Персонализация
Много хора вярват, че действията на другите са насочени единствено към тях. Приемат нещата лично. Изглежда така сякаш “Целият живот е борба между мен и другите хора. Всичко, което става, е насочено по някакъв начин срещу мен.”
10. Четене на мисли
Убеждението, че човек може да каже какво мисли партньорът му. В резултат на това съпрузите попадат в капана на погрешното приписване на недостойни мисли и мотиви на своите партньори. Въпреки, че от време на време може да са прави в прочита си, те са склонни да правят грешки, които нарушават взаимоотношенията.
11. Субективно разсъждаване
Този процес представлява убеждението, че след като човек чувства силно някаква емоция, то тя трябва да е оправдана. Т.е ако човек има негативна емоция, някой друг е отговорен за нея. Например: ”Ако се чувствам тревожен/а, то е защото моят партньор беше лош с мен”.
“Ако се чувствам тъжен/а, значи че партньорът не ме харесва”
Това са основните когнитивни изкривявания във връзките. Те определят начина, по който мислите за партньора си и емоциите (чувствата), които изпитвате към него/нея. Често партньорите забравят, че срещу тях стои любимият човек и го въплащават в образа на враг. Този образ води до усещането, че семейството е “бойно поле”, където са нужни непрестанни битки за власт и победа. Това е същината на проблематиката при двойките и семействата, а именно враждебната нагласа, вместо любовно-романтична. Търсейки помощ при психолог, тези отношения се коригират и партньорските взаимоотношения се възвръщат към основният замисъл – мир и любов!
