Карл Роджърс – терапия, ориентирана към клиента

Карл Роджерс е представител на хуманистичното направление в психотерапияа ориентирана към клиента и като такъв, вярва в уникалността и ценността на човешката личност

Карл Роджърс предлага нормален човешки контакт и зачитане на личността и потенциала на всеки човек в усилието му да осмисля и определя живота си. Не приема думата „пациент“, заменя я с „клиент“. По този начин избягва медицинските стереотипи и делегира повече права и отговорности на главния участник в терапевтичните отношения. Първото название, с което Карл Роджърс дефинира своя метод, е „недиректна психотерапия“. По този начин подчертава неекспертното терапевтично поведение. Главното действащо лице в психотерапията е клиентът, затова и неговият подход се нарича „центрирана върху клиента терапия“.

Според Карл Роджърс тази терапия допуска, че вътрешните промени, осъществяващи се благодарение на терапията, ще позволят на индивида да се освободи от защитното си поведение, да действа по един по-специализиран начин. По този начин клиента би поел в по-висока степен собствените си специфики и тези на средата. Всичко това е свидетелство за изработването на по-социализирана система от ценности. Поведението на клиента, накратко, ще се оценява като по-зряло, а инфантилните прояви ще са все по-редки.

Каръл Роджърс лансира и теория за личността, основана на един единствен мотивационен фактор – себеактуализацията

Tой формулира основната си хипотеза в едно изречение „Ако успея да изградя определен тип отношение, другият ще открие у себе си способност да го използва за израстване. Така ще станат възможни промяната и личностното развитие.“ Под израстване той има предвид приближаването към по-добра самооценка, гъвкавост, уважение към себе си и към другите. Описвайки теорията на Карл Роджърс, може да се каже, че тя е клинична и е базирана на дългогодишния му опит с клиенти. Според него, хората в основни линии са добри и здрави – или най-малкото не са лоши, или болни. С други думи той смята, че психичното здраве е израз на нормалното развитие на живота, а психичните болести, престъпността и другите човешки проблеми са изкривявания на тази естествена тенденция.

Теорията на Карл Роджърс е относително проста, дори елегантна

Соред нея хората се стремят към растеж и съвършенство, но се натъкват на фактори, които блокират тази цел. Тя изцяло е построена върху една единствена „жизнена сила“, която той нарича „актуализираща тенденция“. Може да се определи като вродена мотивация, която съществува у всяка форма на живот, за да развие максимално потенциала си. Техниките, които Роджърс използва в своята клиент-центрирана терапия са:
– създаване на дълбоко, интензивно, обгрижващо взаимоотношение с клиента;
– постоянно показване на неподправеност;
– съответствие и емпатично разбиране на клиента и проблемите му в процеса на взаимоотношението;
– индиректен и ненатрапващ се диалог между терапевта и клиената;– насърчаване на клиентите да заменят чувството си за малоценност с доверие;
– оценяване на мъдростта на техния развиващ се организъм;
– изграждане у клиентите на положително отношение към себе си, благодарение на безусловното им приемане от терапевта.

Карл Роджърс вярва, че всички създания се стремят да извлекат най-доброто от съществуването си и, ако не успеят да го постигнат, не е заради липса на желание

Той обединява с тази единствена велика потребност или мотив всички други мотиви, за които говорят теоритиците. Роджърс ни пита защо искаме въздух, вода или храна? Защо търсим сигурност, любов и усещане за способност? Защо, всъщност, се опитваме да открием нови лекарства, нови източници на енергия, или да създаваме нови произведения наизкуството? Защото -отговаря той, в природата ни на живи същества е заложено да правим най-доброто на което сме способни.

Сред много от нещата, които инстинктивно оценяваме е позитивното отношение, общ термин, който Роджърс въвежда, за неща като любов, привързаност, внимание, грижа

Типично човешка черта е оценяваването на позитивното отношение към себе си. Това е нашата положителна самооценка, позитивния образ за себе си, умението да се харесваме. Създаваме това позитивно отношение към себе си като преживяваме позитивното отношение, което другите изразяват към нас през годините, в които растем. Без него се чувстваме малки и беззащитни и отново не успяваме да се превърнем във всичко, което можем да бъдем. С времето това „обуславяне“ ни кара да развием условно позитивно отношение към себе си.

Започваме да се харесваме само, ако отговаряме на стандартите, които другите ни налагат, вместо ако истински актуализираме потенциалите си. И тъй като тези стандарти са създадени без да са взети предвид особеностите на всеки един от нас, по-често откриваме, че не сме в състояние да отговорим на тях и следователно да имаме усещането за позитивна самооценка.

Именно в такива случаи е необходима теорията на Карл Роджерс за позитивното отношение и развивайки своята терапия, той съединява в нея идеята за самоактуализация и конгруентност. Центрираният му към личността подход е насочен към помощ на клиента да открие своята добра в основата си вътрешна същност и да събере всички части на Аз-а, които човек е свикнал да потиска. Терапевтът трябва да се опита да създаде атмосфера, в която клиентът да се чувства напълно приет и спокоен. Това повишава конгруентността и намалява тревожността и напрежението.

Роджърс ни показва, че идеите му са приложими не само в психотерапията. Те са приложими във всяка социална сфера, за която израстването на личността е цел и приоритет. Такива сфери са училището, семейството, бизнеса и политиката. Клиент – центрираната терапия цели да помогне на клиента да се освободи от нарушената си конгруентност. Конгруентността е съответствието между това, което човек чувства отвътре и това, което той показва навън. При липсата на това съответствие, хората изпитват напрежение, тревожност и невротизиране на личността. Това от своя страна пък може да доведе до отказ от самоактуализация. Терапията, ориентирана към клиента се фокусира върху начините за пряк подход към препятствията в живота на човека.