Интроверт и Екстроверт

Още през 1921 г. в своята работа „Психологически типове“ знаменитият психолог Карл Густав Юнг е разделил човека на интроверт и екстроверт. По неговото определение интровертът обърнат към себе си и възприема реалността индиректно, през призмата на своя вътрешен свят. При екстровертите поведението основно се мотивира от външни стимули. През 50-те години на миналия век психологът Ханс Айзенк е доразвил теорията на Юнг. Той е смятал, че интровертите се различават от екстровертите с повишената си чувствителност към външните стимули. Съвременната наука потвърди неговите идеи, но направи няколко важни допълнения.

4 вида интроверсия

Дълго време научните дефиниции не можаха да предадат пълното описание на образа, който хората получават, когато чуят думата „интроверт“. Също и как се чувстват самите интроверти. Досега може би най-пълното и точно описание е това, дадено от психолога Джонатан Чийк от Уелсли Колидж. Обобщавайки научните теории и изследвания, той идентифицира четири типа (или прояви) на интровертност – социална, умствена, тревожна и сдържана:

1. Социален интроверт – човек, който предпочита да общува в малки групи от хора или да прекарва времето си сам. В същото време социалната интровертност не може да се отъждестви със срамежливостта. В този случай ограничаването на социалните контакти е съзнателен избор, а не проява на социална тревожност.

2. Мислещ интроверт. Човек, който е съсредоточен върху вътрешния си свят, склонен да размишлява и анализира своите действия, мисли и емоции. Той винаги пропуска външните стимули през своя филтър на рефлексия. Често е в света на фантазиите и винаги е пълен с идеи.

3. Тревожен интроверт. Те са единствения вид, който се характеризира с действителна неприязън към социалното въздействие. За разлика от социалните интроверти, този тип хора избягват контактите, защото се чувстват несигурни относно своите социални умения. В същото време нивото им на тревожност не намалява, когато останат сами със себе си. Този вид интроверти са перфекционисти. Техните мозъци работят интензивно, което ги прави склонни към прекалено обмилсяне на всичко и непрекъснато съмнение в себе си. Те са постоянно преследвани от мисли за проблеми – минали, настоящи и бъдещи. Въпреки, че са високо интелигентни и много чувствителни, те срещат изкючително силни проблеми при взаимодействието си с другите хора.

4. Сдържан интроверт. Човек, който се опитва да не се поддава на емоциите си и избягва всичко ново. Той мисли предварително за думите и действията си, въздържайки се от спонтанност. Те са най-внимателните в категорията на интровертите, а също и най-предпазливите. Трудно е за такъв човек да опитва нови неща, а също и да се обвърже със сериозни ангажименти. Но направят ли го, обикновено е за цял живот.

Естествено гореизброените характеристики за интроверт и екстроверт са само най-основните. Степента на тяхната проява при интровертите варира индивидуално.

Доказано е , че сред интровертите има по-малко импулсивни хора. Очевидно това се дължи на някои техни невробиологични особености. В японски учени са установили, че в сравнение с екстровертите, интровертите имат повече сиво вещество в областите на мозъка, отговорни за мисленето и планирането. Това има своите плюсове и минуси. Рискът от нерационални действия е по-малък, но вероятността от развитие на тревожност и депресия е по-висока.

Друго изследване потвърждава теорията на Айзенк, че интровертите са по-чувствителни към външни стимули. За да се почувстват емоционално притеснени на тях са им нужни доста по-малко външни стимули. Всичко това е възможно да е свързано с невротрансмитера допамин. Чрез него мозъкът ни възнаграждава с чувство за удовлетворение за определени наши действия. По този начин ни насърчава да ги повтаряме. Експеримент е показал, че интровертите произвеждат няколко пъти по-малко допамин от екстровертите в отговор на парична печалба в три от шестте мозъчни области, отговорни за възнаграждението.

Това не означава, че интровертите са напълно безразлични към социалния контакт. Явно те изпитват по-малко удоволствие от общуването и не се нуждаят от него толкова, колкото екстровертите. Екстровертите се опитват да разширят кръга си от контакти, за да си осигурят възможно най-голяма социална стимулация. Интровертите имат достатъчно стимули, които получават, когато са сами със себе си или в малки познати компании.

Интроверт и екстроверт по отнощение на щастието

Интровертите могат да увеличат нивата си на щастие, ако от време на време се държат като екстроверти.

Изследванията показват, че нивото на удовлетвореност от живота сред интровертите е много по-ниско, отколкото сред екстровертите. Може би причината за това е склонността им към руминация. Това е “превъртане” на едни и същи болезнени мисли, свързани с миналото или най-лошите сценари за бъдещето. Всичко това може да доведе до тревожност и депресия.

В некомуникативността се крие слабостта и силата на интровертите

По начина на мислене интровертите са по-ориентирани към себе си. Оттук и стереотипните представи, че за интровертите не са подходящи занимания, предполагащи напреднали комуникативни умения. Всъщност всичко не е толкова еднозначно. Липсата на комуникативни умения сред интровертите се компенсира от повишеното им внимание и аналитичните им способности.

Пример за друг стереотип е, че липсата на комуникация води до неумението да се разберат и ценят хората. Всъщност е точно обратното. Както са установили учени от Йейлския университет, интровертите са по-добри в анализирането и оценяването на хората, отколкото екстровертите. Екстровертите изразходват цялата си енергия за установяване на комуникация с максимален брой хора. Интровертите в своите контакти се фокусират върху наблюдение и анализ. Освен това на интровертите им помага склонността към саморефлексия. Благодарение на познанията за собствената си психология, те често отгатват мотивите на другите хора.