Законът на любовта

Тъй като законът на любовта е основа на Божието управление, щастието на всички разумни същества зависи от съвършеното им съобразяване с неговите велики принципи на правда. Бог очаква от всички свои създания служба от любов – служба, подбудена от оценяването на Неговия характер. Той не се радва на едно принудено послушание; на всички дава свобода на волята, за да Му служат доброволно.

Докато сътворените същества служеха от любов, в Божията вселена съществуваше съвършена хармония. Радост бе за небесните множества да изпълняват намеренията на своя Създател. Удоволствие им правеше да отразяват Неговата слава и да изявяват подобаващата Нему хвала. И докато над всичко бе любовта им към Бога, любовта им един към друг бе несебелюбива и изпълнена с доверие. Никаква нотка на несъгласие не нарушаваше небесната хармония.

След като земята с нейния животински и растителен свят бе извикана в съществуване, на сцената бе поставен човекът -венецът на делото на Твореца, за когото бе определена красивата земя. На него бе дадено да владее над всичко, което окото можеше да види; защото Бог рече:

“Да създадем човека по нашия образ, по наше подобие; и нека владее над цялата земя…” (Бит. 1:26, 27). 

Тук произходът на човешкия род е изложен ясно, изявлението на Божествения доклад е така разбираемо, че няма повод за погрешни заключения. Бог създаде човека по Свой образ. Няма никаква тайна. Няма никакво основание за каквото и да е предположение, че човекът еволюирал през бавни степени на развитие от по-нисши към по-висши форми на животински или растителен свят. Такова учение снижава великото дело на Създателя до равнището на тясно човешкото земно схващане.

На хората толкова много им се иска да изключат Бога като Господар на всемира, че унижават човека и го лишават от достойнството на неговия произход. Този, Който установи звездните светове във висините и обагри с превъзходно умение полските цветя, Който изпълни земята и небето с чудесата на Своята сила, създаде и венеца на Своето творение и го постави за управител на съвършената земя – сътвори същество, достойно за ръката, дала му живот. Родословието на нашия род, както е дадено по боговдъхновение, проследява произхода ни назад не до развитие от бактерии, мекотели и четириноги, а до великия Създател. Макар и направен от пръст, Адам бе “Божи Син” (Лука 3:38). Той бе поставен като Божи представител над по-нисшите същества. Те не можеха да разбират или да признават Божието върховенство, но бяха направени способни да обичат човека и да му служат. Псалмистът казва:

“Поставил си го господар над делата на ръцете Си. Всичко Си подчинил под нозете му. Всичките овце и говеда, още и животните на полето, въздушните птици, морските риби и всичко, що минава през морските пътища” (Пс. 8:6-8).

Човек трябваше да носи Божия образ както външно, така и в характера си. Христос единствен е “отпечатък” (Евр. 1:3) на Отца; но човекът бе създаден по подобие на Бога. Неговото естество беше в хармония с Божията воля. Умът му бе способен да схваща Божествените неща. Чувствата му бяха чисти; апетитът и страстите му се контролираха от разума. Той бе свят и щастлив да носи Божия образ и да бъде съвършено послушен на Неговата воля. Човекът излезе от ръката на Създателя с висок ръст и съвършено симетричен. Лицето му имаше розовия цвят на здравето и блестеше със светлината на живота и радостта. Ръстът му беше много по-висок от този на хората, които сега обитават земята. Ева беше малко по-ниска, но фигурата й беше благородна, пълна с красота. Безгрешната двойка не носеше изкуствено облекло. И двамата бяха облечени с покривало от светлина и слава, каквото носят ангелите.

Докато живееха в послушание към Бога, тази одежда от светлина продължаваше да ги обкръжава. След сътворяването на Адам всяко живо същество бе доведено при него да получи името си. Адам видя, че на всяко бе даден другар, но между тях “помощник, подходящ за човека, не се намери” (Бит. 2:20). Сред всички творения, които Бог бе създал на земята, нямаше нито едно равностойно на човека. И “Бог каза:

 “Не е добре за човека да бъде сам. Ще му създам подходящ помощник” (Бит. 2:18).

Човекът не бе създаден да живее в самота, а да бъде обществено същество. Без другарство красивите сцени и приятните занимания в Едем не биха му създали съвършено щастие. Дори общуването с ангелите не можеше да задоволи желанието му за съчувствие и приятелство. Нямаше никой със същото естество като него, който да го обича и да бъде обичан.

И така от всичко написано до тук става ясно, че според законът на любовта жената е създадена като помощник на мъжа. И за да се изпълни Божията воля, жените трябва изцяло да са в помощ на мъжете, защото такава роля им е отредена още при тяхното сътворение.

Самият Бог даде на Адам другарка. Той промисли “подходящ помощник” – помощник, който да му съответства, пригоден да му бъде приятел и едно с него в любов и състрадание. Ева бе създадена от едно ребро, взето от гърдите на Адам.

Това означава, че тя не трябваше да го владее, както главата, нито пък да бъде тъпкана под нозете му като по-нисша, но да му бъде равна, да бъде обичана и закриляна от него. Тъй като бе част от човека, кост от костта му и плът от плътта му, тя беше неговото второ “аз”, показващо тясното единство и емоционалната привързаност, които трябваше да съществуват помежду им. 

“Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него…” (Еф. 5:29). “Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът” (Бит. 2:24).

Това бе Божия замисъл за закона на любовта между мъжа и жената. Тя да му е помощник, неговото второ аз, а той да я обича и закриля както прави със собственото си тяло. Законът на любовта според Божията воля трябва да показва тясното единство и емоционална привързаност, които трябва да съществуват между мъжа и жената.