Измъчени ли сте от отношенията си с хора, които са егоистични и студени?
Имате ли усещането, че дори и най-близките ви хора не ги е грижа за вас или не ви разбират достатъчно?
Усещате ли, че сте някак дефектен в своята същност и че всеки, който ви опознае истински, няма да ви обича или приеме?
Поставяте ли потребностите на други хора пред вашите, така че нуждите ви никога не са удовлетворени или дори спирате да разпознавате какви са те всъщност?
Страхувате ли се, че ще ви сполети нещо лошо, така, че дори и леко възпаленото гърло предизвиква у вас ужас от наличие на тежко заболяване?
Намирате ли, че независимо колко обществено признание или социално одобрение получавате, все още се чувствате нещастен, непълноценен или незаслужаващ?
Страхувате ли се да покажете пред другите кои сте наистина, защото мислите, че могат да ви отхвърлят?
Чувствате ли се неадекватни в сравнение с хората около вас?
Жертвате ли почивката и забавленията си, опитвайки се винаги да направите най-доброто?
Ако отговаряте положително на някои от тези въпроси, то вие сте хванати в житейските капани!
Житейският капан е модел, който се формира през детството и се отразява на целия живот. Той започва с нещо, което е било лошо за нас, породено от отношенията с нашите семейства или с другите деца. Били сме изоставени, критикувани, прекомерно предпазвани, малтретирани, изкючвани или лишавани – т.е били сме увредени по някакъв начин. По този начин житейските капани стават част от нас. Дълго след като сме напуснали дома, който сме израснали, продължаваме да създаваме ситуации, в които сме малтретирани, пренебрегвани, отхвърляни или контролирани и в които не успяваме да постигнем най-желаните си цели.
Житейските капани определят начина, по който мислим, чувстваме, действаме и се отнасяме към другите. Те отключват силни чувства като гняв, тъга и тревожност. Дори, когато изглежда, че имаме всичко – социален статус, идеален брак, уважение от хората близо до нас, успех в кариерата, ние често не можем да се насладим на живота или да вярваме в постиженията си.
В книгата “Преоткрий живота си”, авторите Джефри Е. Янг и Джанет С. Клоско са описали единадесет житейски капани:
- Изоставяне. Житейският капан “Изоставяне” е чувството, че хората, които обичате, ще ви изоставят и накрая ще се окажете емоционално изолиран завинаги. Независимо дали чувствате, че близките ви ще умрат, ще напуснат дома завинаги или ще ви изоставят, вие някакси усещате, че накрая ще останете сам. Поради това убеждение може би прекалено много се вкопчвате в близките си хора. По ирония по този начин всъщност ги отдалечавате от себе си. Може да се чувствате силно разстроен или гневен дори при естествени раздели.
- Недоверие и злоупотреба. Житейският капан ”Недоверие и злоупотреба” е очакването, че хората ще ви наранят или ще злоупотребят с вас по някакъв начин – ще ви изневерят, излъжат, манипулират, унижат, наранят физически или ще се възползват от вас по някакъв начин. Ако сте в този житейски капан, вие се криете зад стена от недоверие, за да се защитите. Не допускате хората твърде близо. Мнителен сте относно намеренията на другите и сте склонен да предполагате най- лошото. В очакване сте хората, които обичате да ви предадат. Или направо избягвате взаимоотношенията, или формирате повърхностни отношения, в които всъщност не се отваряте към другите, или формирате взаимоотношения с хора, които ви третират лошо, и после усещате гняв и отмъстителност към тях.
- Зависимост. Ако сте хванат в житейския капан “Зависимост”, вие се чувствате неспособен да се справите компетентно в ежедневния живот без значима помощ от страна на другите. Зависим сте от другите като от патерица и се нуждаете от постоянна подкрепа. Най-вероятно като дете са ви карали да се чувствате некомпетентен, когато сте се опитвали да отстоявате независимостта си. По тази причина като възрастен търсите силни фигури, от които да сте зависим и да им позволите да направяват живота ви.
- Уязвимост. При житейски капан “Уязвимост” вие живеете в страх, че някакво бедствие (природно, криминално, медицинско или финансово) може да ви сполети всеки момент. Не се чувствате в безопасност в света. Ако имате този житейски капан като дете са ви карали да чувствате, че светът е опасно място. Вероятно родителите са ви предпазвали прекомерно, тъй кат твърде много са се безпокояли за вашата безопасност. Вашите страхове са прекомерни и нереалистични, но въпреки това ги оставяте да контролират живота ви и хабите енергията си, за да проверявате непрекъснато дали сте в безопасност.
- Емоционална депривация. “Емоционална депривация” е убеждението, че потребността ви от любов никога няма да бъде удовлетворена адекватно от другите хора. Смятате, че никой не го е грижа истински за вас, или че никой не разбира как се чувствате. Привлечен сте от студени и отзивчиви хора или вие сте студен и отзивчив, което води до формирането на незадоволителни за вас взаимоотношения. Чувствате се измамеми се люшкате между тов ада сте гневен и да се чувствате самотен и наранен. По ирония вашия гняв само отдалечава хората от вас, а това поддържа вашата постоянна депривация.
- Социално изключване. “Социално изключване” е по отношения на вашата свързаност с приятели и групи. То ви кара да се чувствате различен и изолиран от останалия свят. Ако сте в този житейски капан, то най-вероятно като дете сте се чувствали изолиран от връстниците си. Не сте принадлежали към група от приятели. Може би сте имали някакви особености, които са ви карали да се чувствате различен. Като възрастен вие поддържате житейския си капан основно чрез избягване. избягвате социализиране в групи и сприятеляване.
- Дефектност. При “Дефектност” вие се чувствате вътрешно дефектен и пълен с недостатъци. Вярвате, че генерално сте недостоен за обичта на тези, които се доближат достатъчно до вас и узнаят истинската ви същност. Притеснявате се, че тогава вашата дефектност ще бъде разобличена. Като дете най-вероятно в семейството ви сте бил унижаван за това, което сте и критикуван за вашите недостатъци. Обвинявали сте себе си – чувствали сте се недостоен да бъдете обичан. Затова като възрастен се страхувате от любовта. Трудно ви е да повярвате, че хората, които са близо до вас, ви обичат и очаквате отхвърляне.
- Провал. Провалът е убеждението, че сте неадекватен по отношение на постиженията в училище, на работа и в спорта. Чувствате, че сте провален в сравнение със своите връстници. като дете са ви карали да се чувствате по нисш по отношение на постиженията си. Може да сте имали училищни затруднения или проблем с дисциплината, който да ви е попречил да постигнете важни умения. Смятали сте, че другите деца винаги са били по-добри от вас. Наричали са ви “глупав”, “бездарен” или “мързелив” . като възрастен поддържате житейския си капан, като преувеличавате степента на провал и действате по начини, гарантиращи вашия провал.
- Подчинение. При житейския капан “Подчинение” вие жертвате вашите собствени нужди и желания, за да угодите на другите или удовлетворите техните нужди. Позволявате на другите да ви контролират. Правите това или поради вина, че ще нараните другите, ако се поставите на първо място, или от страх, че ще бъдете наказан или изоставен, ако не се подчините. Като дете някой близо до вас, може би родител ви е подчинил. Като възрастен вие многократно влизате в отношения с доминиращи и контролиращи хора и им се подчинявате.
- Неумолими стандарти. Ако сте в този житейски капан, вие имате изключително високи изисквания към себе си. Слагате прекомерно ударение на статуса, парите, постиженията, красотата, реда или признанието за сметка на щастието, удоволствието, здравето, усещането за реализиране и удовлетворяващите взаимоотношения. Вероятно прилагате вашите строги стандарти и спрямо другите хора и сте много осъждащи. Като дете от вас се е очаквалo да бъдете най-добрият и ви е казвано, че всичко друго би било провал. научили сте, че нищо от това, което сте правили, не е било достатъчно добро.
- Привилегированост. Този от житейските капани е свързан със способността да се възприемат реалистичните граници на живота. Хората, които имат този житейски капан се чувстват специални. Те настояват, че могат незабавно да казват, да правят или да получават каквото поискат. Пренебрегват онова, което другите смятат за разумно, не преценяват какво е действително осъществимо, както и времето или търпението, които обикновено се изискват, включително и нямат усет каква е цената за другите. Имат трудности със самодисциплината. Мнозина от хората попаднали в житейски капан “Превилигированост” са били глезени в детството. От тях не се изисквало да показват самоконтрол или да приемат ограниченията, които са се поставяли на другите деца. Като възрастни все така се разгневяват, когато не получават това, което искат.
Сега вече най-вероятно имате идея кои от житейските капани се отнасят за вас. За да се избавите от тях, е необходимо да потърсите услугите на квалифициран психолог, който ще ви помогне в тази трудна за самостоятелно решаване задача, защото житейските капани имат три централни характеристики:
- Те са повтарящи се целия живот;
- Те са саморазрушителни;
- Те се борят за оцеляване.