Стрес

По какъв начин стресът се превръща в болест?

Стрес е сложна поредица от физични и биохимични реакции, задействани от силни емоционални подбуди. От гледна точка на физиологията самите емоции представляват отделяне на електрически, химически и хормонални заряди от човешката нервна система. Емоциите въздействат върху (но също така се влияят от) функционирането на главните органи, целостта на имунната защита и движението на многобройните циркулиращи в организма ни вещества, които определят общото състояние на тялото.

Когато потискаме емоциите си, за да се чувстваме по-сигурни, говорим за задръжки, които обезоръжават защитните сили на тялото срещу болести. Потискането на емоциите, което представлява захвърлянето им от съзнателно на подсъзнателно ниво, разстройва и обърква защитните механизми на тялото. Понякога настъпва такъв безпорядък, че тези механизми от пазители се превръщат в унищожители.

Ако не се научим да казваме „не“, тялото ни може да го стори вместо нас

За публикацията се позовавах на книгата на Габор Мате “Когато тялото казва НЕ”, разискваща въпроса за влиянието на натрупания стрес върху имунната система. Схващането, че начините, по които хората се справят с емоциите си, могат да бъдат причина за появата на с хронично заболяване, е тема табу за мнозина лекари. Не е изненадващо, че специалистите отричат връзката между тялото и съзнанието. Навикът да разцепваме на две онова, което е една цялост, се вижда и в отношението ни към здравето и болестите.

Опитваме се да разберем тялото, като го отделяме от разума. Искаме така да гледаме на хората – били те здрави или болни – сякаш съществуват в изолация от средата, в която растат, живеят, работят, играят, обичат и умират. Това са дълбоко вкоренените предразсъдъци на конвенционалната медицина, които повечето лекари приемат безкритично по време на следването си, а след това ги пренасят и в практиката си. За разлика от много други науки, медицината тепърва трябва да усвои важния урок за теорията на относителността на Айнщайн. А именно, че

” гледната точка на наблюдателя обуславя изводите от наблюдението”.

Както отбелязва чешко-канадският изследовател на стреса Ханс Селие,

“сборът от предразсъдъците на учения едновременно определя и ограничава онова, което той или тя е способен да открие”.

Авторът пише в книгата си „Стресът на живота“ следното:

„Повечето хора не осъзнават напълно до каква степен същността на научното изследване и изводите от него зависят от личното гледище на изследователя. Днес, когато науката и учените имат особено важна роля, на този съществен факт трябва да се обърне специално внимание.“

В това свое откровение Селие е казал истина, която днес, след повече от четвърт век след написването ѝ, малцина проумяват.

Колкото по-профилирани стават лекарите, толкова повече знаят за даден орган, но и толкова по-малко разбират човека, в когото се намира въпросният орган.

Освен това се е долавяло и нежелание от страна на специалистите да се водят разговори на такива теми. Целта е да се опише влиянието на стреса върху здравето. И най-вече на скрития стрес, който е във всеки от нас. Той е надълбоко скрит и така се е сраснал с нас, че го чувстваме като неразделна част от себе си.

Трудно е да се отрече огромната полза за човечеството от съвестното приложение на научните методи. Но не всяка съществена информация може да се потвърди при лабораторни или статистически анализи. Пример за това е натрупания стрес. Не всички аспекти на заболяването могат да бъдат сведени до факти, които подлежат на проверка от втори специалист или по строгите научни методи.

Учебниците по медицина разглеждат проблема изцяло от позицията на биологията. В някои редки случаи за причинители се сочат токсините, а като цяло се смята, че водеща роля има генетичната предразположеност. Медицинската практика се основава на тази изцяло материалистична теория.

Нашата имунна система не е изолирана от ежедневните ни преживявания. Установено е, да речем, че имунната защита при иначе здрави младежи е потисната по време на тежки изпитни сесии. Още по-вероятни са здравословните проблеми при най-самотните студенти, които са в особено рискова група. Самотата се свързва и с един документиран случай на понижена имунна активност при група хоспитализирани психично болни. Дори да нямаше други примери от подобни изследвания – а има предостатъчно – е редно да се замислим за трайните последици от хроничния стрес.

Напрежението покрай изпити определено е временно явление, но много хора несъзнателно прекарват целия си живот сякаш са под непрекъснатия поглед на властна и претенциозна изпитна комисия, чиито изисквания трябва да бъдат покрити на всяка цена. Не са малко и онези, които, макар и да не живеят сами, имат емоционално неравностойни връзки, не задоволяващи напълно потребностите им. Изолацията и стресът оказват влияние и върху хората, които вероятно са убедени, че водят щастлив живот.