Агресията е поведение, свързано с чувство на гняв. Разглежда се като спонтанна, бърза емоционална реакция на индивида. Тя е свързана със самозащита, т.е тя е естествена реакция на всеки жив организъм, усещащ върху себе си някакъв вид заплаха.
Агресивното действие и агресивното поведение се разглеждат като съзнателно отношение на личността спрямо източниците, от които идва заплахата. Човек сам решава по какъв начин да отговори на стимулното въздействие, което получава отвън. Всяка подобна ситуация за отделния индивид се възприема като проблемна. В нея той трудно удовлетворява своите биологични и социални потребности.
Агресивно поведение
Агресивното поведение се разглежда като неправилно още в древността. Санкционирало се е не само агресивното действие, но и агресивните помисли на личността, които са насочени спрямо другите хора.
Психологическите изследвания върху човешката агресия и поведение първоначално са се свързвали с т. н. престъпна дейност на хората. Социалната общност е санкционирала крайните прояви на агресивни действия и агресивното поведение. Като отклоняващи се, те са регламентирани и в правовите норми на общността. Криминалната психология е първата наука, която разкрива същността и причинната обусловеност на агресивните действия на хората. В началото на миналото столетие като причини са определяни психофизиологичните особености като структура на телостроежа, големина на дланите, големина на черепа. Тези характеристики с антропологически характер дават възможност в началото на предходното столетие да се обосновава агресивното поведение. Научен характер това придобива много по-късно.
Проявата на агресивност е свързана с наличието на висока тревожност, ниска толерантност, както и стремеж за доминиране. Хората, които проявяват агресивност, трудно се справят със собствените си проблеми и всяка ситуация, в която влязат, възприемат като особено сериозна.
Агресията в рамките на отклоняващото се поведение не се санкционира. Тя е сигнал за това, че индивидът е предразположен към извършването на агресивно действие. Установено е , че висока стойност на агресивност се проявява при лица с холеричен и сангвиничен темперамент.
Агресивни действия
Агресивните действия са съзнателни ориентирани поведенчески реакции на отделния човек, които имат целенасочен и организиран характер. Обектът на агресивното действие може да бъде както отделен човек, така и група от хора. Агресивното действие е свързано със сензориката и психомоториката на човек. За да се реализира агресивното действие е необходимо наличието на ситуация, в която то се проявява.
Агресивното поведение се проявява при лица, които са извършили девиантни действия. За разлика от агресивното действие, поведението има организиран и целенасочен характер. Личността с девиантно поведение провокира ситуации, в които агресивността се превръща във форма за тяхното разрешаване. Агресивното поведение е съзнателно, личността го използва за да може да разреши и удовлетвори свои потребности. Агресивните нагласи при този тип поведение имат противообществена насоченост, а самото поведение води до нарушаване на стереотипни системи от взаимоотношения. Поради тази си особеност се санкционира от общността.
Лицата с агресивно поведение притежават:
-нисък самоконтрол;
-неадекватна самооценка /занижена или повишена/;
-висока тревожност;
-липса на стремеж за общуване с околните;
-нежелание за приемане на чуждо мнение и опит за налагане на своето собствено;
-прояви на съперничество;
-нисък праг на емоционална и социална толерантност;
-желание за отмъщение, стремеж към унищожение или нанасяне на вреда на други лица или хора.
Характерно за лицето с агресивно поведение е, че то много често отправя заплахи към другите хора като се стреми да всее страх в тях.
Нежелаейки да се окажат жертви в ситуации на противопоставяне, те предпочитат да използват активно агресивни действия с цел всяване на страх. Лицата с агресивно поведение организират собственото си отношение така, че да могат да унищожат другите участници в ситуациите, като ги възприемат като заплаха. Установено е, че агресивното поведение се реализира от хора, които имат малоценностни комплекси. Те са моделирали агресивни действия като единствен вариант за справяне със ситуацията.
Агресивното поведение има целенасочен характер. За разлика от агресивните действия, то се проявява като устойчива характеристика на личността. В различни ситуации лицето с агресивно поведение се държи по един и същи начин. В по-голямата си част лицата с девиантно поведение притежават и агресивна форма. Най-често тя се среща при подрастващите малолетни и непълнолетни правонарушители, при които има проблеми със социалната идентичност. Агресивното поведение е възприемано като адаптивно поведение, ориентирано към света на възрастните. За тях последният е волеви, справящ се с всички ситуации чрез налагане на силови методи.
Агресивната форма на поведение се приема като отклоняваща се и е причина за:
-нарушения, смущения в социализацията, водещи до промяна на диспозиционната система на личността
– система от ценности, нагласи,цели, ориентации, мотиви на поведение и др.
-привикване на личността към стереотипно поведение, което в основата си има противообществен характер. Механизмите за проява на агресивното поведение са различни, но в основата си съдържат агресивните действия.
Агресивното поведение е свързано с емоционално напрежение – висока тревожност. Това е критерии за подчертано безсилие на личността да разреши определена житейска ситуация. От една страна липсата на социален опит при малолетни и непълнолетни е фактор. От друга – невъзможността на зрелия човек да използва социално приложими форми на поведение. Те са пречка да се чувства комфортно във всяка ситуация. Хората с агресивно поведение проявяват много малка вариативност в моделите си на взаимодействие с другите хора.
Форми на агресия
До днес съвременната наука не успя да характеризира точно мотивацията към агресия. В множеството тълкувания са налице съществени различия в законовите норми на отделни държави. Така например се признава, че всяко нарушение на целостта на човешкото тяло от друго лице е резултат от агресивно поведение. Това агресивно поведение, обаче, не във всички случаи покрива основната същност на различните формулировки на агресията. Хирургическата намеса нарушава целостта на тялото и никой не би оспорил, че по своята същност това е едно агресивно действие. От друга страна, поведението на хирурга не цели предизвикването на болка или страдание на обекта. В конкретния случаи агресивното поведение има благородна мотивация.
Фрустрация
Фрустрацията е емоционално състояние, което се наблюдава при трудности или невъзможност да се постигне определена цел. Колкото по-важна е целта, толкова по-изявена е фрустрацията. В отделни случаи може да се стигне и до крайна гневна реакция. Източниците на фрустрацията могат да бъдат вътрешни и външни. Вътрешните са свързани със загуба на доверие, страх от социалната обстановка или пречки за постигането на определена цел. Външните фактори могат да бъдат от привидно съвсем незначителни събития до ситуации, застрaшаващи живота. Такава роля могат да изиграят едно улично задръстване, сексуална немощ, безразличие, глад или пълно отчаяние.
Тежката фрустрация може да предизвика сериозни отклонения в поведението, защото нарушава дълбоко способността за логично мислене и разстройва съзнанието. В отделни случаи се развиват nристрастеност или маниакалност, които са причина за сериозни неудачи, конфликти и престъпления. Фрустрацията е важен индикатор за проблемите и в личния живот. Тя се проявява в нарушено емоционално равновесие, което в много случаи надхвърля личните преживявания. Прераства в агресивно поведение, което става проблем за цялото общество. Съвременната психология изобилства с примери, обвързващи агресията с фрустрацията.
В тази светлина физическата агресия се окачествява като враждебна реакция. Тя възпрепятства целите на друг индивид или група от хора и се съпровожда с възникването на фрустрация. В действителност главният проблем се състои в това, дали фрустрираният индивид има или не враждебни намерения.
Противоположна на реактивната е спонтанната агресия . При нея причините за фрустрацията нямат конкретен източник. Това е кумулирано поведение в резултат на поредица стресови ситуации. Те често са комплексни и безизходни. Съобразно с конкретните емоционално-психични особености на индивида, те могат да отключат експресивна , враждебна или инструментална агресия . В действителност при такива личности трябва да се изключи само непреднамерената агресия. Експресивните форми се характеризират с гневен изблик, достигащ до ярост. Най-често той е свързан с удари с юмруци по стени, чупене на предмети, ритане, разкъсване. Тази агресия е особено типична в поведението на децата. Проявява се с рев и нахвърляне с юмруци, чупене на играчки. Във всички случаи източникът е неизвестен, реакцията е краткотрайна и протича по типа на импулсивен афект.
В зависимост от това как се изявява агресията, могат да се различат три основни форми:
1.Вербална агресия – опити за унижаване, оскърбяване, опозоряване на определена личност чрез викове, заплахи, псувни и други говорни прояви.
2. Физическа агресия – физически атаки като ръгане, мушкане, спъване, ритане, удари с юмруци и всяка друга проява на насилствени действия.
3. Индиректна агресия – цели да манипулира и интригантства с цел да нарани трето лице, като разпространява лъжи, клевети, тайни и клюки за него.
Според подбудите и насочеността, агресията може да бъде враждебна и инструментална.
Враждебната е насочена към определен обект с цел нанасяне на конкретна вреда. Също така, ако е насочена към източника на фрустрация, може да бъде заменена със случаен обект, който няма никаква връзка с агресора. Десетки са примерите на агресия с основната мотивация на агресора спрямо непознати личности “защо ме гледа?”, “тоя защо се смее? “, “тоя защо е с шапка?”, “защо ми пресичат пътя?”, “защо си паркирал тука, аз спирам тук!” и много, много други.
Инструментална агресия
От своя страна, инструменталната агресия се разделя на индивидуално и социалномотивирана. Може да съдържа антисоциални елементи – разрушителна, просоциални елементи – отстраняване на недъзи от обществото, користна – откуп, отмъщение, или безкористна – елиминиране на лоши членове от обществото – престъпници, проститутки, педофили.
Родител шамаросва детето си, за да го принуди да не общува с лоши улични момчета. Действието е мотивирано от възпитателна гледна. Този акт се определя като инструментална агресия, но в същото време реакцията на родителя се съпровожда от страх и гняв. Те са насочени към непослушанието на детето, което е типична враждебна (импулсивна) агресия.
Практиката показва, че при повечето конкретни случаи на агресия е налице съчетание между инструменталната и враждебната агресия. По принцип враждебната агресия се открива по-лесно и агресорът по-лесно може да бъде възпрян или разубеден. Извършителите на убийство в състояние на гняв или ярост по-рядко стават рецидивисти за разлика от извършилите убийство по време на кражба. Повечето социопати проявяват предимно инструментална агресия. Те пристъпват към агресивния акт хладнокръвно и пресметливо в името на изпълнението на някаква мисия, която да послужи като пример пред обществото. Те прибягват до агресивни актове, независимо от присъдата и наказанието, и са на върха в затворническия контингент. Обратно на това, един мъж, който посяга на жена си или на децата си в състояние на гняв, има по-голяма вероятност да се откаже от подобни действия.
Импулсивна агресия
От това следва, че импулсивната агресия е по-безопасна и се проявява като гневен изблик, но всъщност се дължи на срам или вина, поради което се отнася към моралните емоции. Според Аристотел гневът е реакция на обида и затова е типична форма на морално оскверняване. Съвременните теории върху съотношението фрустрация – агресия приемат, че гневът е реакция на всяко вредно преживяване, което се съпътства от засягане на личните интереси, като сред тях се открояват свободата и авторитетът на личността.
Кога агресията е нужна
Само лоша и деструктивна ли е агресията?
Тази емоция е жизнено необходима, но проявена по-различно – нарича се „асертивност“. Асертивността е социално умение за себеутвърждаване и отстояване на собствената позиция и права, зачитайки мислите и желанията на другите. Тя ни помага да преследваме целите си, да поставяме границите си, казвайки твърдо „Не“ и да отстояваме интересите си.
За да преодолеем деструктивната агресия, трябва да проследим генезиса й.
Децата се раждат с агресивни импулси и се научават да ги използват като:
• сигнал за провокация
• като начин да отстоят себе си
• като форма на общуване
• като начин за печелене на внимание
• като израз на безпомощност
Родителите и средата, в която израстват децата обикновено са източници на такава агресия. Ако в семейството често има конфликти, алкохолизъм, отсъствие на единия родител,
постоянно унижаване на достойнството на детето или прекалена опека или либералничене до степен на пълно игнориране на детето, то това дете е в риск.
От значение е и индивидуалността на детето: дали е избухливо, гневливо, обидчиво и как се вписва в групата, има ли лидерски амбиции, умее ли съвместно да учи и играе с връстниците си.
От трета страна обяснение за агресивното поведение трябва да търсим и в моделите на поведение: ако агресивното поведение се окаже ненаказуемо и печелившо – то става модел за подражание. Компютърните игри, новинарските емисии също изобилстват от негативни примери за агресия.
Агресивността е заложена в нас от природата и всеки път, когато се опитваме да я подтискаме обръщаме нейната мощ срещу себе си. Натрупаната енергия на гнева и яростта ни разрушава отвътре, предизвиквайки болести, умора и депресия. Затова дайте воля на чувствата си. Изблиците на гняв и ярост са защитна реакция на организма при която се задействат нашите вътрешни предпазители. По този начин, организма се опитва да избегне (да се “разтовари”) от струпалите се в нас негативни емоции и чувства. Важно е човек да може да реагира преди да е експлицира емоцията, като я преработи и освободи без последствия за външната реалност. Необходимо е да е отчел негативните емоции и да има контрол над тях. Самоконтролът върху интензивните емоции е изключително важен!
11 Replies to “Агресия”
Comments are closed.