01сеп./22

Психично здраве

Психичното здраве може да се разгледа под различни форми, но едно простичко описание е:

 „да се чувстваме добре“ и „да функционираме добре“.

Друга дефиниция на психично здраве е състоянието на благополучие, в което личността осъзнава своите способности, може да се справя със стресовите ситуации в ежедневието си, може да работи продуктивно и може да допринесе за своето общество.

Важно е да започнем от идеята, че цялостното здраве включва както ума, така и тялото. Физическото и психичното благополучие са тясно свързани. Когато говорим за психично здраве, имаме предвид повече от „просто“ щастие. Да се чувстваме щастливи е част от психичното здраве, но е само част от цялото. Има по-дълбоко разбиране, което е свързано с воденето на пълноценен начин на живот, хармонично развивайки се и проявявайки потенциала си.

Психичното здраве включва:

• чувство на задоволство, наслада;

• активност и ангажираност със света;

• самочувствие и самоувереност;

• усещане, че сме способни да извършим нещата, които искаме;

• изразяване, управляване и чувстване на широк спектър от позитивни и негативни емоции;

• способност за учене създаване на пълноценни взаимоотношения, даряващи с радост нас и хората
около нас с радост нас и хората около нас.


Психичното здраве не означава, че никога не изпитвате чувства или ситуации, които възприемате като трудни. Но означава, че се чувствате способни и знаете, че притежавате уменията да се справите с тях.

Психичното здраве е интегрална част от здравето: „дори, няма здраве без психическо здраве.“

– Световната здравна организация

Това твърдение се потвърждава от многобройни изследвания. Едно от тях
открива, че личностите със слабо психично здраве имат повишени риск от смърт,
сърдечносъдово заболяване, инсулт, рак.
Когато някоя от способностите, изброени по-горе, е нарушена, може да възникне
проблем.
Най-общо можем да кажем, че психологическите проблеми възникват:

  • поради възприетата гледна точка и оценка на ситуацията, и невъзможността да
    се достигнат нови разбирания и действия;
  • когато хората не позволяват на естествено променящите се обстоятелства в
    живота да прекъснат техните остарели и вече неподходящи модели на мислене и
    поведение, така че нови решения и нагласи да се появят.
22авг./22

Когнитивни изкривявания във връзките 

Затруднения в семейството и връзките
1.Ограничено зрително поле

Хората с ограничено зрително поле виждат само това, което съответства на техните нагласи или на психическото им състояние и игнорират несъответстващото. Те могат например да изберат един-единствен малък детайл за основа на своята интерпретация. Другите важни детайли се изтриват, цензурират или минимализират.

Такова ограничено зрително поле пречи на разстроените двойки да видят или да си спомнят добрите страни в своя брак: всичко в техните очи е лошо. В резултат на това, спомените, които изпъкват, когато си мислят за взаимоотношенията, са предварително подбрани и предубедени в полза на черното. Такива предубедени спомени е най-вероятно да се появят, когато двамата партньори се карат.

2. Селективни извлечения

Свързано е с ограниченото зрително поле и изваждането на твърдение или събитие от контекста, за да се стигне до погрешна интерпретация. 

3. Произволни изводи

Понякога предубедеността на човек е толкова толкова силна, че той/тя ще направи неблагоприятна преценка, независимо, че няма абсолютно никакво основание. Например: ” Той го прави само, за да ме ядоса.”

4. Свръхгенерализации

Едно от най-тревожните когнитовни изкривявания и едно от най-трудните за промяна. Негативните преценки водят до неблагоприятни свръхгенерализации. Някой от ключовите термини, които навеждат за свръхгенерализации са думите от рода „всичко или нищо“ като никога, винаги, всички, никой.

5.Поляризирано мислене

Съществуване на две крайни алтернативи (всичко или нищо) преобладава и диктува не само това, което партньорите чувстват един към друг, но и начините, по които действат. Възникващият в резултат на избор „или/или“ (напр. или трябва да се подчиня напълни ИЛИ трябва да се разделим) може да доведе до фрустрация, гняв и нещастие: от една страна подчинението ще доведе до депресия и гняв, от друга експлозията ще доведе до раздяла. Опростенческото, вкарано в релси мислене зад тези избори разделя проблемите на две категории: нещата са или добри, или лоши; или бели или черни; или възможни или невъзможни; или желателни или нежелателни. Според тези мисли, ако човек не може да бъде класифициран като добър, той е лош, ако не е щастлив, е нещастен, ако не е компетентен, е некомпетентен. Перфекционизмът включва същия тип на мислене в двете крайности. Ако едно изпълнение напр. не е перфектно, то то е дефектно. В това черно-бяло мислене няма никакви междинни точки, никакви нюанси на сивото. Поляризираното мислене е отчасти остатък и е пренесено от типа категорично мислене, типично за детството. Ригидността, наложена от поляризираното мислене, обясбява защо двойки в конфликт намират за много трудно да правят компромиси – няма средна основа.

6. Преувеличаване

Тенденция да се преувеличават качествата на другия човек, независимо дали са “добри” или  “лоши” и да се “катастрофизира”, като се засилва сериозността на последствията от определено събитие. Катастрофизиращото мислене често се задейства, когато заплашителната ситуация вече изглежда извън контрол. То често е вкоренено в скритите страхове, които водят до гняв. Например: ”Ужасно е, ако съпругът ми не е съгласен с мен” или “Не мога да търпя да ме унижават през цялото време.” 

7. Предубедени обяснения

Негативните атрибуции-намирането  на неблагоприятно обяснение за това, което партньорът прави, съставляват един от най-често срещаните проблеми в брака/връзката. Автоматичното приемане, че зад действията на партньора има низки мотиви, отразява един по-общ модел на приписване на причините за събитията – добри или лоши, а разбирането на тези причини прави събитията да ни изглеждат по-предвидими и контролируеми, а по този начин и по-сигурни. Ако знаем какво да очакваме, можем да се подготвим предварително, по-добре да се справим с тях и ако е необходимо, даже да ги предотвратим за бъдеще. В нещастните бракове, когато разстроената двойка търси причините, лежащи в основата на разочарованията и фрустрациите им, двамата неизменно извикват някакъв негативен и дори злонамерен мотив или отвратителна личностна черта, които да обяснят “обидните” действия на другия. Например: ” Всичко се дължи на неговата немърливост” или “Това е заради дефектния и характер.”

8. Поставяне на негативни етикети

Този процес произтича от предубедените атрибуции. Когато съпругата намери негативно обяснение за действията на съпруга си например, е вероятно да му прикачи негативен етикет. Така действието на партньора става “безотговорно”, съпругът нарушител – “отвратителен” или “грубиян”.Обидената съпруга след това реагира на етикетите, които сама е поставила, сякаш те са истина и сякаш наричайки го “грубиян”, той наистина е грубиян. Доведен до крайност този процес води до т. нар “одяволяване” и изглежда така, все едно на съпруга почти започват да му никнат рога в очите на жена му.

9. Персонализация

Много хора вярват, че действията на другите са насочени единствено към тях. Изглежда така сякаш “Целият живот е борба между мен и другите хора. Всичко, което става, е насочено по някакъв начин срещу мен.”

10. Четене на мисли

Убеждението, че човек може да каже какво мисли партньорът му. В резултат на това съпрузите попадат в капана на погрешното приписване на недостойни мисли и мотиви на своите партньори. Въпреки, че от време на време може да са прави в прочита си, те са склонни да правят грешки, които нарушават взаимоотношенията. 

11. Субективно разсъждаване

Този процес представлява убеждението, че след като човек чувства силно някаква емоция, то тя трябва да е оправдана. Т.е ако човек има негативна емоция, някой друг е отговорен за нея. Например: ”Ако се чувствам тревожен/а, то е защото моят партньор беше лош с мен”. 

“Ако се чувствам тъжен/а, значи че партньорът не ме харесва”

11авг./22

Зависимости:алкохолизъм

Алкохолизъм

Алкохолизъм и наркоманията са “демократични” болести, които покосяват всички слоеве на обществото. Абсолютно погрешна е общоизвестната теория, че бедните пият от лош живот, богатите – от глезотия и скука, а представителите на средната класа не пият. Алкохолът е “добър познайник” на всички общества, в които употребата му не е официално забранена /както в мюсюлманските страни, например/. Разбира се, консумацията на алкохол и алкохолизмът са две напълно различни понятия. Всички ние се храним всеки
ден, но от булимия далеч не страдат всички.

Защо пием?

Алексей Кампов-Полевой – професор по психиатрия към Mount Sinai School of Medicine, Ню Йорк разделя две основни категории причини:


Самолечение

Когато алкохолът се употребява под формата на психотропен препарат, за да се намалят
симптомите на тревожност, социалните фобии, депресиите или просто като начин за “изключване” от реалния свят, твърде болезнен за индивида. Юношата например, може да “обърне няколко чашки” преди купон, за да преодолее свенливостта си и затрудненията при общуване с девойки. Също така, човек може да започне да пие след загубата на близки хора, при усещане за безизходица или след силна
психическа травма.


Втората категория причини е генетична.

В мозъка на бозайниците съществува т.нар. “център на удоволствие”, който се състои от множество неврони. Всички наши удоволствия, независимо дали са провокирани от секс, храна, постигнати цели, наслада от пейзажа – са съпроводени от отделянето на невромедиатора допамин. Чрез удоволствието природата ни награждава за това, че сме направили нещо полезно. Удоволствието обаче се регулира чрез много сложна система, която дозира възнаграждението. Алкохолът и наркотиците действат непосредствено на структурите на центъра на удоволствие, без да се “съобразяват” с регулаторните механизми. В мозъка се получава нещо като “късо съединение”, в резултат на което човек изпитва удоволствие многократно по-голямо от естественото. Това предизвиква нарушение в мотивационната сфера, или казано по-просто, ражда неудачници. Всички знаем, че всяка награда трябва да се “заработи”, т.е. да се извършат редица действия сега, за да се получи възнаграждение в бъдеще.

Консумацията на алкохол и наркотици, когато незабавно изпитваш огромно удоволствие, възпитава друга концепция – искам всичко и то сега. С такова жизнено кредо е много трудно да се постигне успех в реалния свят. Да не говорим, че алкохолът и наркотиците така “успиват” центъра на удоволствие, че обикновените житейски радости като секса например, често не предизвикват никакви емоции. Ето защо животът на прогресиращият алкохолик през повечето време е доста тъжен. Сривовете настъпват именно поради факта, че животът без алкохол не носи радост.

Разбира се, умерената употреба на спиртни напитки е полезна за храносмилането. Проблемът обаче е, че далеч не всички хора могат да се удържат да не преминат границите на “умереността”. Освен това колкото по-рано човек започне да консумира алкохол, толкова по-бързо възниква зависимост към алкохола.

За финал нека завършим с една древна китайска притча:
Будистки монах вървял из гората. След време той се уморил и измръзнал. На пътя му се изпречила къща, в която живеела самотна жена. Тя се съгласила да приюти монаха през нощта, но само ако изпълни едно от трите условия – да изяде приготвеното от нея месо, да пие вино или да сподели леглото й. Монахът помислил и решил, че виното е най-малкият грях. Той приел да пийне малко…
След това ял месо и преспал със жената.

04авг./22

Зависимости-амфетаминова психоза

Зависимости – Амфетаминова психоза

Зависимости – Амфетаминова психоза е психотично разстройство, което е причинено от употребата на амфетамини или други стимуланти (кокаин, метамфетамини и др.). Терминът „психоза” обикновено се отнася за психично разстройство, при което чувството за реалност на човека е изкривено поради наличието на халюцинации, налудни идеи и заблуди. Халюцинациите могат да бъдат зрителни, слухови, тактилни (усещане за допир) или олфакторни (обонятелни).

Амфетамините могат да предизвикат различни психотични симптоми, но обикновено терминът „амфетаминова психоза” се свързва с налудно състояние, предизвикано от употребата на амфетамини, което не включва ясни халюцинации или помрачение на съзнанието (макар да е възможна лека степен на помрачение). Тази психоза е свързана с високи дози и/или продължителна употреба на веществото.

Рисковете от възникването ѝ се увеличават с възрастта, при смесена употреба на различни вещества и при наличието на други заболявания. Психозата може да стане хронична и да се влоши, ако употребата на амфетамини продължава.

Типични симптоми на амфетаминовата психоза са:

параноидните налудности, при които човекът се чувства застрашен или преследван, макар в действителност да няма основание за такива чувства. Той непрестанно се оглежда нервно и е прекомерно чувствителен към това, което усеща от страна на другите хора. Много възможно е той да няма халюцинации.

Амфетаминовата психоза може да бъде трудно различима от психозите, типични за шизофренията, но при адекватни лекарски грижи пациентите се възстановяват по-бързо и много по-лесно, стига, разбира се, да са преустановили употребата на амфетамини. Обикновено психозата се преодолява (поне отчасти) в рамките на един месец и напълно в рамките на шест месеца.

Хората, които страдат от шизофрения и употребяват амфетамини, изпадат в психотични състояния, характеризиращи се със строго индивидуални проблеми. В тези случаи може да бъде трудно да се определи кой симптом от кой фактор е причинен.

11юли/22

Когнитивно-поведенческата терапия

Когнитивно-поведенческата терапия се основава на теорията, че емоциите и поведението на индивида са пряко свързани с възприятието, през което той пречупва гледището си към света. Това възприятие се структурира на базата на познавателни процеси, който се придобиват през житейския път или предишен опит. Точно това е причината различните хора да изпитват различни чувства и емоции при една и съща ситуация. Когнитивно-поведенческата терапия се съсредоточава точно към тези познавателни процеси и начини на възприятие на света като централен проблем при терапията, а поведенческите прояви и соматичните проблеми, като следствие от тях. Изкривяването на когнициите или това как възприемаме, усещаме, чувстваме и какви вярвания имаме за света е причината за дисфункционалността на личността.

Когнитивно-поведенческата терапия се стреми към разбирането на нашите:

Когниции – Това са нашите мисли, идеи, вярвания, вътрешната реч и са под формата на вербални и визуални представи, в това число са и нашите базисни убеждения и дисфункционални вярвания –  тези вярвания за нас, другите и света, които са грешни и ни пречат да живеем живота си пълноценно.

Поведение – Как ние реагираме в неприятни за нас ситуации.

Автоматични мисли – Спонтанни мисли и оценки, появяващи се при неприятни за нас ситуации.

Базисни убеждения – това са устойчиви убеждения или вярвания за себе си, другите и света, които човек формира в детството.

На какво ни учи когнитивно-поведенческата терапия:

Да се образоваме, да усвоим определени знания и умения – да се научим кое е проблемно в нашия психичен живот, защо е така и от къде идва, и как може да бъде променено да разберем връзката. 

МИСЛИ-ЕМОЦИИ-ТЯЛО(ПОВЕДЕНИЕ) и къде в този кръговрат се вписва нашият проблем да усвоим способи за справяне в трудни житейски ситуации и след края на терапията.

Когнитивната терапия се прилага навсякъде по света като единствено или съпътстващо лечение при широк спектър нарушения– психични и соматични (телесни).

Изследванията показват, че тя е ефективна при:
  • Генерализирано тревожно разстройство (хронична тревожност);
  • Паническо разстройство;
  • Агорафобия;
  • Обсесивно-компулсивно разстройство (натраплива невроза);
  • Социална тревожност / социална фобия;
  • Посттравматично стресово разстройство;
  • Хипохондрия (страх за здравето);
  • Депресия
  • Биполярно-афективно разстройство/ в комбинация с медикаменти/;
  • Хранителни разстройства- анорексия; булимия;
  • Соматични (телесни) нарушения с психологичен компонент);
  • Нарушения на съня;
  • Колит;
  • Стрес;
  • Ниско самочувствие;
  • Семейни проблеми;
  • Проблеми свързани с раздяла;
  • Преживявания на скръб и загуба.
27юни/22

Позитивна психотерапия

Позитивната представа за човека


Позитивна психотерапия изхожда от „positum“, т.е. от действителното и предварително заложеното. Предварително заложени са не само нарушенията, конфликтите и болестите, но и способностите и неосъществените възможности на човека. Към нашата действителност принадлежи не само тясното ни лично жизнено пространство, но и срещите с други хора, семейства, култури и религии. Позитивната психотерапия се спира на позитивните аспекти на съответните оплаквания. Това означава, че човек следва да бъде възприет с неговите конфликти и нарушения, да бъде приет какъвто е в действителност и да бъдат използвани неговите все още непознати, скрити и ограничени от проблемите способности. В този смисъл е нужно да бъде преосмислено значението на оплакванията и да бъдат разработени позитивните аспекти:
страхът от самотата става потребност за пребиваване сред други хора, фригидността се тълкува като способност за казване на не чрез тялото. Позитивната психотерапия може да се пренесе в почти всички негативно оцветени теми.

Всеки човек без изключение притежава две основни способности: за познание и обич. Според способностите на неговото тяло, обкръжение и времето, в което живее, тези основни способности
се диференцират и се оформят в неповторима структура от характерни черти.

Способността за обич означава,

че всеки човек притежава способността да установява връзки с други хора и различни области от живота.

Способността за познание,

съотнесена към партньорството, означава, че човек наблюдава и преживява диференцирано, търси предпоставките и се опитва да реагира съобразно предполагаемите причини.

09юни/22

Помощ при несигурност и неувереност в себе си

Липса на вяра в собствените възможности

Несигурността и неувереността в себе си обикновено се корени в ниската самооценка или с наличието на съмнения. Когато се съмняваме в способностите си да постигнем определен желан резултат или когато изпитваме страх да загубим това, което притежаваме, ние се чустваме неуверени и несигурни. Следователно, несигурността произтича от мисленето, че по някакъв начин сме недостойни и че текущите ни ресурси са оскъдни, за да позволят да получим нещо, което искаме или да поддържаме това, което вече имаме.

За терапевтична работа при несигурност и неувереност в себе си е необходимо:

 1) Да осъзнаете същността на вътрешните си конфликти; 

 2) Да осъзнаете с кого са свързани вътрешните ви конфликти (значими хора, техните образи, социални системи).

 3) Разрешаване на тези конфликти (понякога отнема години);  разрешаването на всеки от тези конфликти ще означава създаване на друга опора в личността.

4) Откриване на повтарящи се ситуации в живота, носещи несигурност и неувереност в себе си. Обсъждане на тези ситуации.

„Ако направите това, кажете какво ще се случи?“

Интегрирането на опита от вашите неуспехи е важна част от личностното развитие.

Агресията също е необходима:

  • за изграждане на вашите граници; 
  • завземане на нова територия; 
  • да се чувствате стабилни в този вечно конкуриращ се свят.
Ако агресията бъде потисната, човек става тревожен и несигурен.

5) Заключения от работната техника: търси се къде се губи вяра във възможностите – отделяме вярата от реалността; насърчаваме въвеждането на ново отношение към индивидуалните възможности.  

Никога не трябва да забравяте, че вярата в себе си започва от вътре. Вие не се определяте със своите неуспехи и провали. Няма безгрешни хора. Животът си е ваш и единствено вие можете да определяте как да го живеете. Сприятелете се със себе си. Просте си. Развивайте се и се самоусъвършенствайте.

„Вярвам в себе си! Това е причината да се развивам и усъвършенствам отново и отново.“ 

02юни/22

Тревожност и притеснение

Какво е притеснението?

Човекът разполага с изумителната способност да предвижда бъдещи събития. „Мисленето в перспектива“ означава, че можем да предвидим пречки или проблеми и ни дава възможността да планираме решения за тях. Когато мисленето в перспектива ни помага да постигаме целите си, то е полезно. От друга страна притеснението също е начин на мислене в перспектива, който обаче ни носи тревожност и безпокойство. Когато се тревожим твърде много, често достигаме до най-лошите възможни сценарии и започваме да
мислим, че няма да можем да се справим.


Какво представлява притеснението като усещане?

Когато се притесняваме, ние можем да усещаме това като поредица от мисли и
образи, които се развиват във все по-катастрофални и невероятни посоки. При
някои хора притеснението е неконтролируемо, сякаш има свой собствен живот.
В последно време е нормално повечето от нас да са забелязали, че мислят за
възможно най-лошите сценарии.

Какво можете да направите за притеснението?

Нормално е повечето от нас да се притесняват в момента, но ако усещате, че притеснението излиза извън контрол и започва да влияе на живота ви (например изпитвате тревожност и не можете да спите добре), то може би е време да намерите начини, чрез които да ограничите времето, прекарано в притеснения, като предприемете стъпки към управление на собственото си благосъстояние. Ето набор упражнения и работни листи, с които да поддържате благосъстоянието си и да контролирате притесненията си.


Поддържайте баланса в живота си.

Благосъстоянието произлиза от воденето на балансиран живот с дейности, които ви носят чувство на наслада, удовлетворение и близост с другите. Не забравяйте, че човекът е социално животно, и като такова се нуждае от връзка с другите, за да се развива. Препоръчваме ви да се стараете да имате поне някакви занимания, които да са социални и да включват други хора.


Упражнявайте се в това да идентифицирате притесненията си като „реални“ и „хипотетични“.

Ако изпитвате много от хипотетичните притеснения, то тогава ще е важно да си напомняте, че съзнанието ви не се е фокусирало върху непосредствен проблем, поради което трябва да оставите притеснението да отмине и да се фокусирате върху нещо друго. Този инструмент може да се използва и при деца с подобни
проблеми.


Упражнявайте се в това да отсрочвате притесненията си.

Притесненията обикновено не понасят отлагане и могат да ви накарат да се чувствате така, сякаш трябва да се справите с тях на момента. Възможно е обаче да експериментирате с това да отсрочвате хипотетичните си притеснения във
времето, което на много от вас би позволило да израснат в начина, по който се справят с притесненията си. В практически измерения това означава умишлено да отреждате определен отрязък от деня си, в който да обръщате внимание на притесненията си (напр. 30 мин всеки ден). Първоначално това
може да ви се стори странно като подход, но това би означавало също, че ще имате останалите 23,5 часа, през които да сте свободни от притесненията си, докато не дойде „времето за притеснение“.


Обръщайте се към себе си със съчувствие.

Притесненията могат да произлизат от грижа за другите, особено когато се отнася до близки за нас хора. Една от традиционните техники от когнитивно-поведенческа терапия за справяне с негативни, тревожни или смущаващи мисли е те да се записват
и да се търсят различни начини за реакция спрямо тях.


Практикувайте самоосъзнаване.

Научаването на начините за самоосъзнаване на теория и на практика може да ви помогне да се освобождавате от притесненията си и да можете да се концентрирате върху настоящия момент. Една от техниките за това е фокусирането върху деликатния ход на дишането ви или звуците около вас, което може да служи за опора, чрез която да се „завръщате“ към настоящия момент и да се освобождавате от притесненията си.

Източник : Живот с притеснение и тревожност в условията на глобална несигурност

17мар./22

Пубертет

Пубертет

От известно време вашето добро и послушно дете се е превърнало в постоянен
опонент. Все не е съгласен, мръщи се, избухва. Често се застоява пред огледалото, затваря се в стаята, говори по телефона или скайпа, държи се предизвикателно. Не е нужно да викате и да се
опитвате да върнете правила. Просто вашето дете пораства и то не само на ръст, а и като емоции, интелект, взаимоотношения.

По-често ние използваме израза навлиза в пубертета.

Основната промяна по време на пубертета е израстването на височина. Това зависи от начина на хранене, движение, околна среда. За една лятна ваканция някой деца порастват с 20 см, докато други само с 3. Това е индивидуално и не означава, че детето, което расте с по-бавни темпове няма да достигне връстниците си. Появяват се вторичните полови белези – окосмяване около половите органи и под мишниците, при момчетата порастват мустаци и брада, засилва се окосмяването по краката, а по-късно и по гърдите. Поради засиленото производство на хормони, потенето се засилва и започва да мирише както при възрастните. При момичетата след 10 годишна възраст се появява менструацията. При
момчетата семеотделянето става предимно през нощта, като често юношите сънуват еротични сънища (мокри сънища). При повечето тийнейджъри по лицето и гърба се появяват черни точки
(комедони), които понякога се възпаляват и събират гной. Косата се омазнява. Половите жлези произвеждат полови клетки и половите органи променят миризмата си. Поради бързото израстване е
възможно за кратък период някои от подрастващите да имат намален слух, намалено зрение и намалено обоняние. Организмът се изморява бързо и често тийнейджърите спят дълго и непробудно.
Някой деца, особено момчета изпитват силен глад нощем и стават да се хранят. Това е нормално, защото енергията от храната се изразходва за растежа. След пубертета този нощен глад изчезва. Момичетата се закръглят в ханша и им порастват гърдите. При момчетата раменете се разширяват, скелета се издължава
и мускулите стават по-развити. Гласовете на момчетата започват да мутират, а понякога това се случва и при момичетата.

Пубертетът е един от най-важните периоди в развитието на всеки млад човек.

Именно през пубертета тийнейджърите се осъзнават сексуално, започват да се възприемат като възрастни
хора. Средно, пубертетът започва между осмата и единадесетата година при момичетата и десетата и четиринадесетата -при момчетата. Това е период на изключително бързи промени на
костната, нервната, ендокринната и мускулната система, който обикновено продължава 3-5 години. Пубертетът при момичетата започва с 2 години по-рано, защото те се раждат с малко по-оформени костна и нервна система, които се развиват постепенно през детството. Освен физически, настъпват и други промени в поведението, мисленето, говоренето. Тъй, като темпото на физическо и емоционално израстване не е еднакво, често тийнейджърите имат “необяснимо” дори за самите себе си поведение. До 9 годишна възраст децата мислят буквално.

В пубертета започват да мислят и абстрактно.

Хормоналната буря ги кара да се чувстват несигурни в себе си, да се срамуват, да бъдат много по-любопитни от обикновено, да се заглеждат по противоположния пол, да търсят идоли,
на които с удоволствие да подражават. Обикновено това са музиканти, спортисти, артисти или други известни личности. Момичетата изведнъж се привързват към бащите си, искат навсякъде да ходят с тях, търсят компанията им и обратно- момчетата са като залепени за майките си. Този период отминава. Но по този начин децата си създават идеали за външен вид на партньора и е много важен момент за следващата стъпка – започване на полов живот.


Към пубертета трябва да се подходи с разбиране от страна на родители и учители, защото в този период се формира характера на бъдещия възрастен.

През този период нашето дете израства и преминава от детството в зрелостта. В пубертета децата посягат към забранените от детството неща – запалват първата цигара, изпиват първата чаша алкохол, опитват да пушат трева, а някои дори посягат към по-силни наркотици. Пубертетът е и възрастта на експериментирането. Искат да бъдат по-самостоятелни, да вземат сами решения и да гледат на тях като на големи. Чувстват се поласкани, когато им се гласува доверие, но не винаги са в състояние да го оправдаят. Искат да прекарват по-голямата част от времето си с връстници ,отколкото с братя и сестри (освен, ако не са по-големи) или родители. Започват да употребяват жаргон и да се държат предизвикателно невъзпитано. Всичко това е с цел привличане на вниманието. Стремежите и ценностите на тийнейджърите могат и да се различават, но всички млади хора си приличат по едно – по желанието си да се убедят, че животът им има смисъл, както и че наоколо има някой, който го е грижа за тях.
Понеже им липсва житейски опит и не знаят как да реагират адекватно, доста деца започват да лъжат, дори, ако преди не са го правили. Понякога изпадат в истеричен плач без видима причина. След
това проявяват силно чувство за хумор. Децата, които са били кротки и срамежливи, в пубертета се променят – стават общителни и обратно – откритите се затварят в себе си.

Родителите и пубертета


Родителите имат много важна роля по време на пубертета. Те са модела на поведение, който детето копира, дори несъзнателно. Те са тези, които са най-близо до детето и неговите проблеми, приятели, интереси. От тяхното присъствие в живота на тийнейджъра зависи каква посока ще има неговото поведение. Родителите носят отговорност за физическото и емоционално оцеляване на
детето си. Това е много трудна задача, но с повече информация, разбиране и ОТДЕЛЕНО ВРЕМЕ, за тийнейджъра има варианти да се премине по-леко този период.


Отношенията между родителите


Независимо дали родителите живеят заедно или не, те винаги трябва да са наясно къде се намира детето им. Колкото и да са обтегнати отношенията им, едно телефонно прозвъняване може да струва бъдещето, а понякога и живота на детето. Много полесно е, когато и двамата родители поставят еднакви забрани и
позволяват еднакви неща. Така детето се научава, че решенията на родителите трябва да се уважават и да се спазват. Ако единия родител не се съгласува с другия, детето ще започне да ги манипулира и винаги да постига своето, но няма да има контрол от по-строгия родител.


Границите


Всяко дете пробва докъде може да стигне с вашето търпение и
граници. Колкото по-голямо става обаче, толкова по-ясно трябва
да му се поставят граници. За да покажете на детето си, че не сте
безразлични какво става с него, спирайте го всеки път, когато намирате поведението и постъпките му за неприемливи, реагирайте незабавно и отстоявайте позицията си твърдо. Колкото и да
са обтегнати или приятелски отношенията ви с детето, вие сте
родител, носите отговорност и имате право да поставяте правила. Не спорете с детето. То може да недоволства, ако не откликвате на желанията му. Но решенията вземате вие и то трябва да

е наясно с това. Независимо дали става дума за купуване на дреха
или излизане с приятели, ако родителя прецени, че има неприемливи положения, детето трябва да приеме родителското решение.
Парите
Дори да разполагате с повече средства, не учете детето си да има
всичко, което пожелае. Обяснете му, че това, което иска е скъпо за
вас и му предложете алтернатива – да му купите каквото е по възможностите ви или детето да си спести пари от джобните. Ако
детето ви разбере, поощрете го – давайте му дребни пари за всяка
хубава постъпка ( добър успех в училище, грижи за дома или по-малките братя и сестри, някакъв успех в спорт или изкуство). Ако се
нацупи и не иска да говори с вас- оставете го, ще му мине. Но не му
купувайте нищо. Обяснете му в какво искате да инвестирате, което се отнася за него – курс, уроци, почивка. Вие най-добре знаете
какви са възможностите ви и кое е най-добро за вашето дете. Не
се тормозете, ако не разполагате с пари, за да задоволявате прищевките му. И на вас не ви е лесно. Децата трябва да разберат, че
за всяко нещо, което имат вие сте работили и трябва да ги научите да уважават труда ви.

Любовта


Често тийнейджърите са влюбени. Обектът на любовта им може да е реален и нереален. Ако детето ви е отнесено и тъжно, то може би страда. Оставете го да изживее чувствата си. Така ще се натрупа
житейски опит, който ще му е нужен за връзките и влюбванията в зряла възраст.
Каквито и да са любовните трепети, не ги подценявайте, оставете детето си да ги сподели или запази в тайна. Но ако ви ги сподели, запазете тайната му и не я споделяйте с други хора. Иначе ще загубите
доверието му.
Не е лесно да си родител на дете, което преминава през пубертета. Все пак нека не забравяме, че ние сме
ВЪЗРАСТНИТЕ и нашите деца имат право да пораснат.

17мар./22

Стилове на родителско поведение

Стилове на възпитание

Представям тези стилове, не за да предизвикам задоволство или тъга, че ние самите като деца сме се срещнали с някои от тях, а за да може като родители да имаме едно на ум в главата си. А
именно, че начина по който се държим към детето има отношение към неговото израстване и оформяне като човек. Погледнете пак стиловете и вижте какво дете искате да отгледате. Изборът не е труден, трудно е да го следваме всеки ден.


Авторитетен

Това са родители, които приемат че детето е самостоятелна личност – със свои мисли, чувства, способности. Те се отнасят толерантно към мнението и желанията на децата, не
налагат със сила своето мнение и не се стремят да подчинят детето. Опитват се да разберат ситуацията през погледа на детето, не бързат да си направят изводи преди да са изслушали обясненията на детето.
Детето израства като дружелюбно, сигурно в способностите си, със самочувствие, умеещо да създава приятелства, любопитно, с желание да успява.


Авторитарен

Това са ограничаващи родители, които често използват наказания, изискват от децата подчинение. Отказват да приемат идеите на своите деца, които не съвпадат с техните. Тези родители изискват подчинение и уважение и това създава враждебност. Повечето от този тип родители не вярват, че
децата им могат да се справят затова упражняват постоянен контрол. Те внушават на детето усещането, че трябва да им е благодарно за всяко нещо. Детето израства в потиснатост, страх, започва да лъже, изпитва вина и угризения. Враждебно е и трудно създава трайни приятелства. Трудно му е да си поставя и следва свои цели.


Разглезващ

Това са приемащи, мили родители и някак пасивни по отношение на дисциплината. Те се интересуват от децата си, живеят с техните проблеми, но без да упражняват контрол върху тях или да поставят изисквания към тях. Децата искат много често техните желания да бъдат задоволявани незабавно, те не изпитват особено уважение към другите и имат проблем със самоконтрола. Те са непопулярни сред връстниците си. Детето израства импулсивно – агресивно. Има ниско самочувствие, не обича да се подчинява на правила и изисквания. Лесно раздразнително е, импулсивно, има стремеж към налагане над другите , трудно следва целите си.


Занемаряващ

Това са родители, които не се интересуват много от децата си. Не знаят почти нищо за техните приятели, интереси, успехи или неуспехи, проблеми в и извън училище. Децата се нуждаят от родителите си, но когато не получават грижи и внимание, те стигат до убеждението, че в живота на родителя има много по-значими неща от самите тях. Детето израства със слаб самоконтрол и не може да се справя добре със своята независимост.